Да имаш по-добра армия няма особено голямо значение, ако не можеш да я придвижиш, пише "Политико".

Нахлуването на Русия в Украйна фокусира вниманието върху подготовката на пътищата, железопътните линии, пристанищата и летищата на ЕС за бързо движение на войски и танкове. Облекчаването на тесните места и укрепването на коловози и мостове, използвани както от военни, така и от цивилни, е от решаващо значение за отбранителната програма на континента. Но въпреки тези притеснения, ЕС не планира незабавно увеличаване на разходите по въпроса.

"Колкото по-на изток отивате, инфраструктурата не поддържа тежките американски, германски, британски и холандски танкове, проблемът е в мостовете", каза пенсионираният генерал-лейтенант Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа, а сега свързан с мозъчния тръст CEPA. "Трябва да покажем, че можем да се движим толкова бързо или по-бързо от Руската федерация в пропастта Сувалки (между Полша и Литва) или в Румъния.

Механизмът за свързване на Европа (CEF), средството за финансиране на инфраструктурни проекти на ЕС, бе договорен миналата година и той отпуска 1,7 милиарда евро за военна мобилност - по-малко от първоначално предложените 6,5 милиарда евро (но повече от нула, както някои препоръчваха). Орязването на бюджета изглеждаше като добра идея, когато лидерите на ЕС смятаха, че войната е далечен възможен сценарий.

В четвъртък дипломати от ЕС се споразумяха с Европейската комисия за изразходване на близо 340 милиона евро от военния пакет на CEF за 22 предимно малки проекта като част от тази програма — предимно в Централна Европа.

Тези проекти включват укрепване на железопътните връзки от Антверпен до Германия, така че по-дългите влакове да могат да се движат на изток, модернизиране на две летища в Полша и засилване на транспортните връзки до военната база Тапа в Естония.

Един служител, участващ в преговорите, каза, че страните също са се съгласили да предложат следващия кръг от финансиране на проекти за май от септември, въпреки че това няма да промени размера на общия бюджет.

Критиците се оплакват, че мащабът на финансирането е доста под необходимия за подготовка на континента за военна заплаха, а някои членове на Европейския парламент настояват за много по-бързо увеличаване на разходите.

"Парите са смешни", каза румънският евродепутат Мариан-Жан Маринеску. Депутатът от Европейската народна партия беше един от водещите в парламента в преговорите за CEF. Окончателният договорен общ брой е "почти нищо" в сравнение със стратегическите нужди на блока, каза той.

Въпреки по-ранния скептицизъм, има "180-градусов" завой по отношение на необходимостта от разходи за военна мобилност заради войната, според висш служител на Комисията, работещ по въпроса.

"В Европа човек има усещането, че не е нужно да харчим за отбрана", каза Георг Рикелес, който отговаря за сигурността в Центъра за европейска политика, базиран в Брюксел мозъчен тръст. "От 24 февруари (когато Русия нападна Украйна) тази картина се промени напълно".

Проблемите с инфраструктурата са очевидни от години, тъй като НАТО се разшири на изток, но не последваха разходи за пътища и железопътни линии.

През 2017 г. Ходжис поведе американските войски да кацнат в Бремерхафен, в Северозападна Германия. Докато пристанищната инфраструктура бе на ниво, пътищата навън не бяха. "Без значение колко голямо е пристанището, ако не сте подготвени за бързо придвижване, тогава всичко се проваля".

Това е проблем, тъй като алиансът се стреми да засили силите си на изток, за да възпира Русия.

"Само да влезеш в Румъния през Карпатите, е много трудно с танк върху транспортен камион", каза Ходжис.

Докато НАТО координира военните действия, то не финансира мостове, железопътни линии и пътища. Това е мястото, където ЕС трябва да засили подкрепата.

"Военните използват същата инфраструктура като цивилните и затова се сблъскват със същите проблеми", каза служителят на Комисията. "Те се сблъскват с проблеми в пристанищата, за модална смяна от кораби към железен път, те се сблъскват със същите тесни тесни в градските възли или със същата намалена дължина на влака, те имат същите проблеми, като някои летища не са свързани с железопътния транспорт."

Парите за военна мобилност на CEF са насочени към свързване на летищата с железниците, укрепване на мостове и освобождаване на пространство в пристанищата за бързо разтоварване. Други по-големи проекти - като Rail Baltica, европейска железопътна връзка със стандартно междурелсие от 5,8 милиарда евро, минаваща през Естония, Латвия и Литва до Полша - също се посочват като критични за отбраната.

Като част от кръга от одобрения на проекти в четвъртък, 5 милиона евро ще отидат за повишаване на военните способности на латвийския участък на Rail Baltica.

Най-голямото одобрение за финансиране бе 60 милиона евро за Via Baltica, пътна връзка през Балтийските страни, което едва ли е голяма инвестиция, като се има предвид, че новите схеми обикновено струват милиарди.

Маринеску иска блокът да се задвижи сега, вместо да чака следващия седемгодишен бюджет за инфраструктура на CEF през 2028 г.: "Трябва да имаме нещо сега", каза той.

В дебат в парламентарната комисия по транспорт миналата седмица той предложи да се задълбочи в Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост, тъй като около 232 милиарда евро от заемите на фонда след пандемия все още не са предназначени за използване.

"Част от тези пари... може да се използва за нашите нужди в инфраструктура с двойна употреба", каза Маринеску.

Тази седмица повече от 60 евродепутати от групи от целия политически спектър изпратиха писмо до лидерите на ЕС и френския президент Еманюел Макрон, за да се "привлече... вниманието към спешната необходимост от засилване на програмата за военна мобилност".

Това означава насочване на повече пари в брой на ЕС към "стратегически спешни проекти, по-специално в източната част на ЕС" и опростени процедури за оценки на проекти и оценки на въздействието върху околната среда, пишат те.