Гърция настоява ЕС да вземе общ дълг за въоръжаване

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви в четвъртък преди срещата на върха на лидерите на ЕС, че блокът трябва да играе по-голяма роля в намирането на десетки милиарди евро, които страните да могат да плащат за увеличените военни разходи.

Мицотакис заяви, че ще използва срещата в Брюксел, за да призове блока да направи по-нататъшни стъпки в "преломна точка, в която осъзнаваме, че трябва да поемем по-голяма отговорност за европейската отбрана" и да подкрепи заемите в целия ЕС за общи проекти.

Войната на Русия срещу Украйна, която включваше неотдавнашни нарушения на въздушното пространство на ЕС от враждебни дронове и руски изтребители през последните месеци, насочи вниманието към колективната сигурност.

"Моят аргумент е много прост - ако отбраната е най-висшето европейско обществено благо, ние се нуждаем от европейски структури и европейско финансиране, за да развием отбранителните си способности", каза Мицотакис в интервю за "Политико".

"Има слон в стаята. Не говорим открито за това, но можем ли да си представим сценарий, в който имаме съвместен европейски механизъм за заеми, насочен към подкрепа на европейски отбранителни проекти?", добави той.

"Със сигурност бих подкрепил това, при условие че има проекти, които ясно се квалифицират като европейско обществено благо... нека използваме европейските пари, за да правим неща, които може да не сме в състояние да направим на национално ниво", каза Мицотакис.

Въпреки че Европейската комисия представи серия от планове за разхлабване на фискалните правила и разрешаване на столиците да вземат повече заеми за финансиране на мащабна програма за превъоръжаване, държавите остават в патова ситуация по отношение на идеята за споделяне на дълга, за да се отключат допълнителни средства. Идентифицирани са редица трансгранични проекти, включително мерки срещу дронове, но до голяма степен националните правителства трябва да направят инвестициите.

18 държави от ЕС кандидатстват за превъоръжаване по програмата SAFE

По-голямата част от средствата, получени по програмата, ще бъдат изразходвани за покупки от производители в ЕС

"Мисля, че предизвикателството е дали можем да имаме допълнително финансиране и дали това допълнително финансиране може да бъде обвързано с условия, които ни тласкат към по-силна подготовка", отбеляза Мицотакис, "което би било съвместно възлагане на обществени поръчки, разработване на нови технологии, особено дронове и изкуствен интелект, и мисля, че Комисията и европейските институции имат ясна роля."

Според проект на съвместно изявление, подготвено от посланиците на всички 27 страни от ЕС преди срещата на върха в четвъртък, блокът ще се съгласи да "насочва все повече инвестиции в отбраната към съвместно разработване, производство и обществени поръчки".

Фискално консервативни страни като Нидерландия традиционно се противопоставят на нови механизми за съвместен дълг, целящи да увеличат капацитета за харчене в други държави.

В интервюто Мицотакис отправи и предупреждение относно екологичните приоритети, тъй като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изправена пред бунт от страни, които се опасяват, че зелените политики и целите за климатична неутралност вредят на икономиките им.

"Бях много, много ясен - зеленият преход не може да бъде самоцел", каза Мицотакис. "В противен случай в един момент може да осъзнаем, че участваме в грешна надпревара. Това трябва да бъде балансирано с конкурентоспособността и да насърчава или поне да не възпрепятства социалното сближаване."

"Не ми се иска да давам точна цифра, но последните 10, 15 или 20 процента от зеления преход в момента са плашещо скъпи и дори нямаме технологиите, за да постигнем тази цифра", добави той.

Обновена

Пътна карта до 2030 г. подсилва противовъздушната отбрана по Черноморието и източния фланг на ЕС

България, Румъния и балтийските държави ще бъдат сред първите страни, включени в новия проект