Преди 55 години Китай имаше сериозни проблеми. Мао Дзедун стартира Културната революция, за да изкорени опозицията в партията и да изчисти политическата душа на страната, използвайки силата на масите, пише "Гардиън".
Това продължи десетилетие и отнел над милион живота; 36 милиона души са преследвани, включително бащата на Си Дзинпин, който преди това е висш лидер. Настоящият президент сам е осъден и прекара години, живеейки в мрачна селска бедност.
Не е изненадващо, че Си говори остро за Културната революция в миналото. И все пак мнозина сега виждат нарастващо ехо към онази епохата. Комунистическите старейшини, оцелели след бедствието, се опитаха да ограничат силата на лидера чрез консенсус и нови конвенции.
Според тях Си трябва да се оттегли като генерален секретар на партията - ролята, която му дава реална власт - следващата есен, след 10 години на власт.
Но предполагаемите наследници бяха отстранени, а премахването на ограниченията за мандата на президента, другата му позиция, бе ясен знак, че той планира да продължи. Откровената враждебност към чуждото влияние нараства.
Култът към личността процъфтява; нови учебници по "Мисълта на Си Дзинпин" казват на младите ученици, че "дядо Си Дзинпин винаги се е грижил за нас ..."
Обратът на Китай към засилени репресии се ускори при него. Репресиите в познати сфери - срещу гражданското общество, религията, академичните среди, защитата на автономията на Хонконг и малцинствата, особено уйгурите - продължиха по-далеч и по-бързо, отколкото някой очакваше.
Сега се разширяват в области, от които партията отдавна се беше оттеглила. През последните седмици се наблюдава поредица от атаки срещу всичко - от големи технологични фирми до актьори и поп звезди, до частни уроци.
На децата ще бъде позволено да отделят само три часа седмично за онлайн игри. Услугите за придвижване са под натиск. Регулаторите наредиха на радио и телевизионните оператори да избягват шоута за таланти и "женствени мъже".
Ключов партиен комитет обяви, че Китай трябва да регулира "прекомерно високите доходи", за да осигури "общ просперитет" - предлагайки съществен завой към преразпределение.
Няколко от тези мерки, колкото и груби и заблудени да са, са насочени към реални проблеми, които трябва да бъдат решени, като огромната пропаст между богатите и останалите, монополната мощ и безпрепятственото използване на данни от страна на технологичните фирми.
Взети изолирано, поне някои от тях ще изглеждат привлекателни за мнозина в Китай. Но съвместно те отразяват решимостта да се утвърди авторитетът на партията в обществото, културата и частната икономика (както и други мотивации като демографски проблеми).
Опасенията се засилиха, когато есе от ляв коментатор, възхваляващо "дълбоката революция", бе широко разпространено на управлявани от партии уебсайтове - което предполага, че има одобрение. Тъй като Културната революция започна с подобни статии, някои интелектуалци видяха в това опит да се изпита готовността за такава кампания или дори като начален удар.
Явно властите се опитват да коригират това впечатление, очевидно загрижени за икономическите последици; редакционна статия на уебсайта на People's Daily затвърждава обещанията на правителството за "непоколебимия ангажимент" към частния сектор. Степента на всичко това е неясна и вероятно все още не е и определена.
Мао отприщи силата на тълпата за да му служи, макар и кратко и цинично; Си Дзинпин също е силен човек и успешно се възползва от обществените настроения за да разшири властта си и да популяризира идеологията. Но за разлика от "Великия кормчия" Мао, той няма апетит за смущения - само към ред и контрол.
Това не означава, че подходът на Си е безрисков: макар хватката му да изглежда желязна, някои се чудят дали ограничаването на всичко би могло в дългосрочен план да породи нестабилност. Още по-малко означава ли, че това е добре за Китай.
Визията, че това е "по-добре от Културната революция" е много ниска летва.
USD
CHF
EUR
GBP
