Хърватия е готова да приеме еврото в началото на 2023 г., след като изпълни редица определени критерии, съобщиха Европейската комисия и Европейската централна банка в сряда, съобщава "Политико". 

"Днес е исторически етап от европейския път на Хърватия, отразявайки решителните усилия, които хърватските власти положиха, за да отговорят на критериите за влизане в еврозоната", заяви в изявление комисарят по икономиката Паоло Джентилони.

"Хърватия е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция", пише ЕЦБ в собствения си доклад, като издаде "положителна оценка на Хърватия с оглед на евентуалното приемане на еврото на 1 януари 2023 г."

Хърватия ще стане 20-ият член на ЕС, който приема валутата. Очаква се решението да бъде формализирано от столиците на ЕС на 12 юли, след като лидерите на ЕС дадат своето политическо съгласие на среща на върха през юни и европейския парламент подпише в началото на юли.

ЕК и ЕЦБ имат съвместна задача да оценят готовността на страните от ЕС да се присъединят към Еврозоната спрямо редица правни и икономически критерии. Оценката разглежда и интеграцията на страните с еврозоната.

Хърватия въвежда еврото от 2023 г.

Хърватия въвежда еврото от 2023 г.

Законът за замяна на хърватската куна беше приет с мнозинство

Въпреки че Комисията все още има някои опасения относно бизнес средата и корупцията на страната, висш служител на ЕС заяви, че "бяха поети ангажименти и са изпълнени от Хърватия за подобряване на бизнес средата".

Въпреки зелената светлина, ЕЦБ призова за продължителни усилия на Загреб да се подготви за членството си в клуба. По-специално, ЕЦБ посочи опасенията дали конвергенцията на инфлацията на страната е устойчива в дългосрочен план и отбеляза, че "за да се предотврати натрупването на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът на конвергенция трябва да бъде подкрепен от подходящи политики".

За да постави съотношението на дълга на БВП низходящо, Хърватия трябва да приложи фискалните реформи по план за възстановяване на ЕС, пише ЕЦБ, като призовава за "икономически политики, ориентирани към стабилността и широкообхватни структурни реформи".

Други желаещи за еврозоната не отговарят на необходимите критерии, като България не достигна изискването за стабилност на цените - поради среден процент на инфлация от 5,9 процента.

Докладът на ЕЦБ също оцени напредъка, постигнат от шестте други страни от ЕС, които все още не са приели еврото. Той заключи, че България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция са постигнали ограничен напредък от последния доклад за конвергенцията през 2020 г.

"Това се дължи главно на предизвикателни икономически условия", заключи ЕЦБ. Докато войната на Русия срещу Украйна тежи върху растежа и повишава инфлацията във всички държави-членки, "твърде рано е да се правят твърди заключения за това как ще бъдат засегнати пътищата на конвергенцията".

БНБ: Възможно най-скоро България да стане част от Еврозоната
Обновена

БНБ: Възможно най-скоро България да стане част от Еврозоната

Еврозоната не може да бъде заместител на лоша макроикономика политика