Съветът на Хърватия към България за еврото: Спокойно, може да е много по-зле

Време е българските евроскептици да се поуспокоят. Поне така съветват от Хърватия - последната държава, приела еврото през 2023 г.

В България хиляди хора излязоха на протест, след като Европейската комисия одобри присъединяването на страната към еврозоната от следващата година. Основният им страх: че животът ще поскъпне драстично.

Действително, след въвеждането на еврото в Хърватия, инфлацията там се повиши леко. Но според експерти това отразява и други положителни икономически тенденции. Данните показват, че преходът към единната валута е бил успешен - и може да служи като модел за България, пише Politico в свой материал по темата.

Икономическият растеж на Хърватия беше един от най-високите в ЕС през миналата година - 3,8%, подпомогнат от силния туристически сектор, който остана устойчив въпреки индустриалните проблеми в Европа. Безработицата достигна най-ниското си ниво от началото на статистическите наблюдения през 1996 г. Средствата от различни европейски фондове продължават да постъпват стабилно, благодарение на правителство, което "си върши домашното" - агенция Fitch очаква, че до средата на следващата година страната ще е усвоила всичките 4,5 милиарда евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Най-съществено обаче е, че заплатите в Хърватия са се повишили с над 30% откакто страната замени куната с еврото.

Бурен старт за еврото

Хърватия и България - две от най-бедните страни в ЕС - официално влязоха в чакалнята за еврото едновременно през 2020 г., след като близо десетилетие поддържаха инфлация на ниво, сходно или по-ниско от това в еврозоната.

Поредица от кризи, започнали с пандемията, обаче промениха ситуацията. Инфлацията скочи драстично - над 13% в Хърватия и близо 19% в България - което направи потребителите в двете страни много чувствителни към риска от ново поскъпване.

Въпреки че инфлацията в Хърватия остава една от най-високите в ЕС, анализаторите са категорични, че тя не се дължи на самото въвеждане на еврото.

"Хърватия беше единствената държава, която прие еврото в условията на сериозен инфлационен натиск", казва проф. Петар Сорич от Факултета по икономика и бизнес в Загреб. Той напомня, че инфлацията между 2022 и 2023 г. е била най-високата от 90-те години - времето на разпадането на Югославия.

При такава стартова ситуация хората трудно са можели да определят какви точно са причините за инфлацията, което е създало усещане, че цените растат далеч повече, отколкото сочат официалните данни.

Законът за въвеждане на еврото: Търговците нямат право необосновано да вдигат цените

Депутатите приеха текстовете на първо четене

Страховете от поскъпване обаче не са напълно неоснователни, казва Фран Галетич, също от Загребския университет. Той припомня случая със съседна Словения, където цените скочиха с 9% само за 18 месеца след въвеждането на еврото през 2007 г.

"Въпреки че официалната политика уверяваше хората, че това няма да се повтори, мнозина помнеха какво се е случило тогава", казва Галетич. За да успокои обществеността, хърватското правителство задължи търговците да изписват цените и в двете валути четири месеца преди замяната и още една година след това.

Това обаче не спря някои търговци да се възползват от момента. Много от тях повишиха цените преди въвеждането на новото правило, така че формално да не нарушават закона по време на двувалутния период, обяснява Галетич. Резултатът - потребителските цени се повишиха значително по-бързо в месеците около приемането на еврото, отколкото в останалите страни от еврозоната.

България планира да приложи подобна политика от юли тази година - и ще трябва да се поучи от опита на Хърватия.

Натрупаното недоволство в страната обаче не изчезна - по-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу поскъпването, което принуди правителството да разшири обхвата на ценовите тавани, въведени за някои основни стоки още през 2022-2023 г.

"Официално тези мерки бяха представени като отговор на енергийната криза, но тъй като съвпаднаха с преминаването към еврото, хората вероятно ги възприеха и като буфер срещу инфлацията, свързана с новата валута", коментира Сорич.

Според него България в момента е в по-добра позиция, тъй като инфлационната обстановка е значително по-спокойна. Това ще позволи по-прецизно проследяване на цените и санкциониране на нелоялните търговци.

Някои от факторите за инфлацията нямат нищо общо с еврото - дори косвено. Например туризмът, който формира около една пета от хърватската икономика. След пандемията туристическият сектор се възстанови изключително бързо и се превърна в двигател на растежа. Само за последните три години цените в туризма в Хърватия са се покачили с 50% - далеч повече от 15-20% в Испания и Гърция.

Желязков с амбиция за скоростно приемане на промените в Закона за въвеждане на еврото

Целта е това да стане преди Народното събрание да излезе във ваканция

Предимствата на еврото

В крайна сметка, според експертите, преминаването към обща валута носи значително повече ползи, отколкото рискове.

Ана Шабич, директор на Дирекцията по европейски въпроси в Хърватската народна банка, нарече приемането на еврото "пълен успех".

Страната вече не плаща такси за валутно превалутиране - голям плюс за бизнеса и туристите - а премията за кредитен риск на Хърватия спрямо Германия почти е изчезнала, съдейки по доходността на държавните облигации.

Централната банка изчислява, че годишните спестявания от транзакционни разходи са около 160 милиона евро.

"Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната, въпреки че го направи в изключително труден момент", казва Шабич.

Но добавя едно важно уточнение - особено актуално за страна с минали проблеми в управлението и корупция: "Ключови са подробното планиране, навременните действия и ясно разпределените отговорности между ангажираните институции."

Любомир Дацов обясни защо няма как да има спекула след приемането на еврото

Икономистът е категоричен - евозоната отварря възможности за по-бъзо развитие