Западните Балкани най-вероятно ще останат износител на умни и образовани хора за години наред. Членството в ЕС няма да сложи край на изтичането на мозъци, тъй като това може да се види от развитието на членките България, Румъния и Хърватия.

Това пише в коментарен материал изпълнителният директор и основател на сараевския изследователски център "Популари" Алида Врачич, публикуван от Европейския съвет за външни отношения.

Според Врачич западнобалканските правителства трябва да прекратят мълчанието за емиграцията и да покажат готовност за участие в труден дебат по въпроса, основаващ се на надеждна информация. В същото време ЕС трябва да се опита да разбере емиграцията и отраженията й върху държавите от Западните Балкани. ЕС трябва да насърчава циркулиращата миграция (разрешаваща двупосочно придвижване между страните по произход и страните по предназначение) като средство за поддържане на достъпа до експертиза в здравеопазването, образованието и други сектори.

Авторът е убеден, че ЕС трябва да хармонизира имиграционната си политика на Западните Балкани, последователно да обявява планове за имиграция на висококвалифицирани работници.

Според проучване на македонски институт от 27 декември 2017 г. 69% от лекторите, асистентите и изследователите, работещи в македонските университети, обмислят да търсят работа в чужбина. 20% от тях вече са подали документи за работа в чужбина.

Друго изследване в Македония от 2010 г. разкрива, че през периода 1995-2000 броят на учените на Западните Балкани е спаднал със 70%.

Но професорите и учителите в региона не са единствените. Висок процент лекари и други здравни работници са склонни да бягат в чужбина. Образованието и здравеопазването са част от редица сектори, които са засегнати от изтичане на мозъци.

Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показват, че Сърбия ще изгуби около 9 милиарда долара в резултат изтичането на мозъци от научните среди и сектори като технологии и иновации.

Иначе Западните Балкани традиционно изпитват високи нива на емиграция още от 60-те г. на XX век.

Във века на отворените пазари и относително свободния поток на работна ръка през границите не трябва да се приема като изненада мащабната емиграция от Западните Балкани към богатия Запад, особено Германия. Правителствата на държавите от Западните Балкани имат ограничени средства да предотвратят емиграция на висококвалифицирани работници дори и при благоприятни географски, социални и икономически обстоятелства. Но те могат да облекчат завръщането им чрез въвеждане на умни икономически схеми и други инициативи.

Казусът за емиграцията в момента е ограничен само до неправителствени организации и други граждански групи, които предупреждават, че отливът на най-квалифицираните работници и спадът на данъчните постъпления вече отслабват икономиките. Авторът на коментара е убеден, че институциите и политиците трябва да признаят неудобната истина за броя на емигриралите от региона, ако искат да оформят дебата в тяхна полза. Те също така трябва да изоставят празните фрази, замаскиращи реалността, тъй като провал допълнително ще отслаби държавите в региона.

В коментара се посочва, че властите трябва да преодолеят липсата на комуникация между диаспората и институциите.

За Западните Балкани емиграцията е огромен източник на ръст, опит и връзки с глобалния пазар, но ключовото предизвикателство е насърчаването на циркулиращата миграция. Завръщането в региона може би е оказало най-голямо влияние върху правителствените услуги и финансовия сектор, като много от хората сега работят в тези сектори. Най-малко 20% от служителите във финансовия сектор в Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватия са с дипломи от чуждестранни университети. Много правителствени служители в Албания са завършили в чужбина. Авторът смята, че икономиките на Западните Балкани трябва да се базират на знанието. Врачич дава пример с Полша.

За държавите от Западните Балкани вътрешната икономика е ключова. Емиграционната вълна ще започне да се обръща щом икономиката се разшири, щом икономическите страхове изчезнат и правителствата положат сериозни усилия да убедят хората да се върнат по родните места.

По време на пика на мигрантската криза през 2015 г. много десни политици и популисти използваха политиката на страх, предупреждавайки, че икономическите мигранти от региона са заплаха за икономиката и местната култура. Според автора кризата допълнително е отровила обществения дискурс, засягайки емигрантите от Западните Балкани.

Алида Врачич вярва, че само информирана дискусия може да произведе надеждни решения по казуса.