Защо в Япония смъртността от коронавируса е толкова ниска, въпреки наличието на сериозни рискови фактори? В търсенето на отговор бяха дадени различни обяснения -от особените навици на японците до предполагаем свръхимунитет, който ги предпазва.

През първата половина на 2020 г. в Япония е регистрирана дори по-ниска смъртност от обичайната. Японските власти обаче заявиха, че през месец април са починали 1000 души повече - вероятно заради COVID-19, посочва Би Би Си.

Данните будят удивление на фона на рисковите фактори и решението на властите да не въвеждат строга карантина, както направиха други страни, включително съседни на Япони

Как се разви ситуацията?

От официалното начало на епидемията в китайския Ухан през февруари, когато болниците бяха препълнени и много държави спряха да приемат китайски туристи, Япония остави границите си отворени.

С разпространението на вируса стана ясно, че той е най-опасен за третата възраст и че се предава лесно при струпвания на хора или продължителен контакт.

В Япония делът на възрастните хора е по-голям от която и да било друга страна по света. Освен това, големите японски градове са много гъсто населени. В Токио и предградията му живеят 37 милиона души, за много от които единственото средство за придвижване е претъпканото метро.

Япония на отказа да следва призива на СЗО "тестване, тестване, тестване". Досега са направени 348 хиляди PCR-теста, които са обхванали едва 0.27% от населението.

В началото на април в Япония беше обявено извънредно положение, но властите не забраниха на гражданите да излизат от домовете си, а само препоръчаха да останат в самоизолация.

Без строги мерки

На магазините, продаващи стоки, които не са от първа необходимост, беше препоръчано да спрат работа, но не бяха въведени глоби за търговците, които не затвориха.

Свободното придвижване не беше спряно.

Въпреки липсата на строги мерки, пет месеца след първия диагностициран случай на COVID-19 в страната са регистрирани под 20 хиляди заразени и под 1000 починали.

Извънредното положение е отменено и животът бързо се връща към обичайния си ход.

Научните данни также показват, че Япония като цяло е успяла да се справи с разпространението на вируса. Поне засега.

Телекомуникационният гигант Softbank направи тестове на 40 хиляди свои служители за наличие на антитела - оказа се, че такива имат само 0.24% от изследваните.

Избирателното тестване на сред 8000 жители на Токио и две префектури показа още по-малък процент - само при 0.1 на сто от хората тестът беше положителен.

Какво общо има "миндо"?

Когато през юни премиерът Шиндзо Абе обяви отмяната на извънредното положение, той с гордост отбеляза успеха на японския модел.

Според вицепремиера Таро Асо, всичко се дължи на "изключителните качества" на японците. Той сподели, че лидери на други страни са го питали на какво се дължи успехът на Япония. "Казах им: "Във вашата страна и в нашата хората имат различно миндо", уточни Асо.

В буквален превод "миндо" означава "качество на човека", но често думата се превежда и като "културно ниво".

Изявлението му предизвика недоволство у някои. Изложената от него концепция е свързана с имперските стремежи в миналото, а според някои трактовки - и с идеи за расово превъзходство, културен шовинизъм.

Независимо от това, някои учени смятат, че японците наистина се различават от другите народи и имат своя специфика, която ги е предпазила от COVID-19.

Възможно е своята роля да са изиграли японските традиции, благодарение на които японците спазват естествена физическа дистанция. Те по-малко се прегръщат и целуват, но далеч не е само това.

Имат ли японците специфичен имунитет?

Професорът от Токийския университет Тацуико Кодама предполага, че Япония вече се е сблъсквала COVID в миналото. Не с COVID-19, а с много подобен коронавирус, който е оставил следа в имунитета на населението. Той посочва, че при инфектиране с вирус имунната система произвежда антитела, които атакуват патогена.

Има два типа антитела - имуноглобулини М (IgM) и имуноглобулини G (IgG). Начинът, по който те реагират, показва дали даден човек се е сблъсквал с определен вирус или подобен на него. При първа среща с вируса обикновено имуноглобулините IgM реагират преди IgG. Ако е имало предходна инфекция, лимфоцитите помнят това и се наблюдава реакция само от IgG, отбелязва професор Кодама.

"Когато видяхме резултатите от тестовете, бяхме поразени, че при всички пациенти бързо се появи реакция на имуноглобулините G и едва по-късно започна да се проявява реакция на имуноглобулините М, при това по-слаба. Като че ли и преди са се сблъсквали с много подобен вирус." - пояснява ученият.

Според него, такъв патоген е циркулирал в региона и по-рано, затова смъртността е толкова ниска - не само в Япония, но и в Китай, Южна Корея, Тайван, Хонконг и в страните от Югоизточна Азия.

Тази версия беше посрещната скептично.

"Не разбирам как някакъв вирус може да се ограничи изключително в азиатския регион", възразява професор Кенджи Сибуя, оглавяващ катедрата по обществено здраве в лондонския "Кингс колидж" и бивш старши съветник на британското правителство.

Той не отрича възможността да има разлики в имунитета или в генетичната предразположеност към COVID-19, но не смята, че има японска специфика, обясняваща ниската смъртност от SARS-CoV-2.

Според него, страните, които успешно се справят с епидемията, го правят по един и същи начин - чрез силно възпрепятстване на вероятността за неговото предаване.

Японците започват да носят маски преди повече от 100 години, при епидемията от испанския грип, която започва през 1919 г. Оттогава те се превръщат в нещо обичайно. В Япония е прието, ако човек има кашлица или хрема, да слага маска, за да защити околните.

"Според мен това служи като физическа бариера. И още нещо - служи като напомняне, че е необходима бдителност." - коментира ръководителят на катедрата по обществено здраве в Хонконгския университет Кейджи Фукуда.

Системата за проследяване на контактите в Япония е установена още през 50-те години на миналия век, когато в страната върлува туберкулоза.

Странна закономерност

В Япония, още в началото на пандемията, бързо се очертаха две важни отличителни черти на разпространението на коронавируса.

Статистиката показва, че една трета от всички инфектирани се заразяват на сходни места, при подобни обстоятелства, отбелязва изследователят от университета в Киото Казуаки Джиндай, член на работната група по предотвратяване на клъстерното разпространение на инфекцията.

"Данните ни показват, че много от заразените са посещавали концертни зали или дискотеки, където хората крещят, пеят... Ние разбрахме, че това са местата, които трябва да се избягват." - казва още ученият.

Неговата работна група първо е определила рисковите дейности, подпомагащи разпространението на коронавируса: всичко, което е свързано с интензивно дишане, т.е. занимания като пеене в караоке баровете, партита, посещаване на клубове, високо говорене в баровете и пъбовете, фитнес, спортни занимания.

След това учените са са установили, че инфекцията се разпространява от черз малък процент от носителите на вируса.

Едно от ранните изследвания е показало, че около 80% от заразените със SARS-Covid-2 не предават вируса на други хора, но 20% от носителите са суперзаразители.

Благодарение на тези открития японските власти предприеха национална профилактична кампания за избягване на трите "З":

  • Затворени помещения с лоша вентилация
  • Задръствания от много хора
  • Задушевни разговори лице в лице от малка дистанция

"Струва ми се, че това имаше по-добър ефект, отколкото ако просот бяхме казали на хората да си стоят вкъщи", посочва професор Джиндай.

И въпреки че офисите не бяха включени в "опасния" списък, властите се надяваха кампанията на "трите "З" да забави разпространението на вируса до степен, позволяваща да се избегне локдаун.

За известно време стана точно така, но в средата на март нивото на заразата в Токио скочи и изглеждаше, че предстои взрив като в Милано, Лондон и Ню Йорк.

Но това не се случи - дали на Токио просто му провървя, или хората започнаха да се държат умно, така и не стана съвсем ясно.

Времето е всичко

Професор Кендзи Шибуя смята, че от опита на Токио може да се извлекат същите поуки, както и от този на други страни: "За мен основно е мерките да се въведат навреме."

Премиерът Шиндзо Абе разпореди въвеждането на извънредно положение на 7 април, като помоли хората да си останат вкъщи.

"Ако тази мярка беше отложена, можеше да се сблъскаме със същата ситуация като в Ню Йорк и Лондон." - допуска проф. Шибуя.

Публикувано наскоро изследване на Колумбийския университет показва, че ако в Ню-Йорк карантинните мерки бяха въведени две седмици по-рано, това би помогнало да се предотвратят хиляди смъртни случаи.

В доклад на Центровете по контрол и профилактика на заболяванията в САЩ се казва, че хората с хронични страдания като сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване, са шест пъти по-застрашени от хоспитализация при заразяване с коронавируса, а вероятността от летален изход при тях е 12 пъти по-висока.

В Япония заболяемостта от сърдечно-съдови заболявания и затлъстяването са с най-ниските стойности сред развитите страни. Учените обаче смятат, че и тази важна статистика не обяснява всичко.

"Тези физически разлики вероятно имат значение, но според мен друго е по-важно. Разбрахме, че няма просто обяснение на явленията, свързани с COVID-19. Много различни фактори влияят на крайния резултат." - обобщава професор Фукуда.

"Нищо особено"

В крайна сметка - необходима ли е пълната карантина? Отговорът е - и да, и не.

Няма основание да се смята, че японците притежават физиологична особеност, която ги предпазва от вируса. Просто беше важно да се разкъса веригата на предаване на инфекцията.

И в Япония властите може да бъдат сигурни, че народът ще се вслуша в препоръките им. Не забраниха на гражданите да излизат, просто ги помолиха да останат вкъщи и те го направиха.

"Как може да се минимизира контактът между заразен и незаразен човек? За целта е необходимо цялото население да си сътрудничи, а това трудно може да бъде повторено в много други страни." - обяснява професор Фукуда.

Японското правителство помоли гражданите си да са бдителни, да избягват оживените места, да носят маски и да мият ръцете си, и те предимно това и правеха. Нищо особено.