Коренните американци и полинезийците са установили контакт около 1200 г. и са се смесили, оставяйки безспорно доказателство за тяхната среща в ДНК на сегашното население, разкриват нови проучвания, цитирани от АФП.

Дали хората от днешна Колумбия или Еквадор са плавали хиляди километри до малките острови в средата на Тихия океан, или полинезийците са плавали до Южна Америка и обратно, това все още остава неизвестно.

Но това, което е сигурно в момента, според проучване в журнала Nature, че се е случило стотици години преди европейците да стъпят в региона и че в днешна Френска Полинезия има следи от Новия свят в ДНК на местните.

"Тези открития променят разбирането ни за една от най-непознатите глави от историята на големите континентални експанзии на нашия човешки род", коментира един от авторите на изследването Андреас Морено-Естрада от мексиканската Национална лаборатория по геномика на биоразнообразието.

От десетилетия археолози и историци се опитват да разберат дали коренното население на тихоокеанските острови и коренните американци са пресекли пътищата си през Средновековието и как, ако се е случило, този контакт може да се е развил.

През 1947 г. норвежкият етнограф Тур Хейердал стига толкова далеч, че тръгва с примитивен сал, наречен от него "Кон-Тики", Бог на слънцето на инките Виракоча, и плава от Перу до Туамоту, Френска Полинезия, близо 7000 километра за 101 дни.

Това е един от островите, където има ДНК от Новия свят.

Хейердал е убеден, че хора от Перу са достигнали отдалечените тихоокеански острови и заради това е показал, че е възможно. 

"По-вероятно е полинезийците да са достигнали Америките, като се има предвид технологията им за плаване и демонстрираните възможности да прекосяват хиляди мили в открития океан", коментира водещият автор Александър Йоанидис от Станфордския университет.

Полинезийците са създали селища в обширен регион с формата на триъгълник - Хавайските острови, Великденските острови и Нова Зеландия.

Едно от най-интересните доказателства за смесването на културите на коренните американци и полинезийците е сладкият картоф.

Йоанидис отбелязва, че сладкият картоф първоначално е отглеждан в Централна и Южна Америка, но също е открит на острови на хиляди километри разстояние преди европейците да го открият. Отделно полинезийските думи за сладък картоф са близки с тези в езиците на коренните американци в Андите.

За проучването учените са събрали генетичен материал от 15 коренни американски групи по тихоокеанското крайбрежие на Южна и Централна Америка и 17 от острови в Полинезия - от повече от 800 души общо.

Изследваният генетичен материал доказва, че са се срещнали преди около 800 г.