От 180 държави в Индекса за свобода на печата за 2021 г., публикуван от Репортери без граници (RSF), Русия е под номер 150. Русия се описва в своята конституция като "демократична федерална държава, управлявана от върховенството на закона" — но класацията на RSF оценява ситуацията със свободата на печата там като "лоша", пише "Дойче веле".
Повече от 100 чуждестранни и местни медийни организации и лица фигурират в списъка на "чуждестранните агенти", изготвен от руското Министерство на правосъдието.
Законът за т. нар. чуждестранни агенти датира от 2012 г., когато се прилагаше за неправителствени организации, получаващи финансиране от чужбина. Обхватът му беше разширен през 2019 г. и оттогава се прилага за лица или организации, които получават каквато и да е сума от чуждестранно финансиране и публикуват "печатни, аудио, аудио-визуални или други доклади и материали".
Тези в списъка трябва да описват всички свои публикации със статут - "чужд агент". Те също така трябва да представят финансови отчети и отчети за дейността си на правителството на всеки шест месеца и да се подлагат на годишни одити.
Отделно ограничение позволява на чуждестранни журналисти да работят в Русия само с правителствена акредитация. Това може да бъде отнето с малко предупреждение, както току-що се случи с кореспондентите на DW в Москва.
Телевизията все още е най-важният източник на новини в Русия. През 2018 г. проучване на Левада център, независим изследователски институт, установи, че половината от всички руснаци се доверяват на информацията, която получават от телевизионните новини. Въпреки това според "Репортери без граници" руската телевизия е "твърдо в ръцете на правителството".
Dekoder е онлайн портал за новини, който превежда репортажи от независими руски медии на немски, който е носител на множество награди за журналистика Grimme. Във въпроси и отговори за медиите в Русия портлът също пише, че телевизията в Русия до голяма степен е "под държавен контрол".
А през 2014 г. бе приет закон, който ограничава свободата и на онлайн медиите. "Законът на Луговой" — кръстен на един от авторите му, депутатът от Държавната дума Андрей Луговой — позволява блокиране на новинарски сайтове без съдебно разпореждане, ако прокуратурата го поиска.
Журналистите "вече вземат предпазните мерки да се въздържат от публикуване на материали, които потенциално биха могли да им докарат проблеми", пише Dekoder.
Несигурността относно това какво държавните агенции считат за приемливо и какво не, затруднява руските журналисти да вършат работата си.
"Някои журналисти се затрудняват за неща, които други пишат без проблем. Много експерти виждат това като част от стратегия", каза Хайко Плейнес, заместник-директор на Изследователския център за източноевропейски изследвания в Университета в Бремен, в имейл до DW. "Ако границите са неясни, всички стават по-предпазливи. Следователно има широко разпространена автоцензура."
Основно чрез вестници и онлайн медии руското население има достъп до репортажи, които се занимават критично с Кремъл. Най-утвърдените независими медии в Русия включват вестник "Новая газета", известен със своите разследвания, онлайн телевизионния канал "Дожд" (TV-Rain), който бе поставен в списъка на "чуждестранни агенти" през август 2021 г. и базираният в Латвия новинарски портал Meduza, който беше класифициран като "чужд агент" през април 2021 г.
На 3 февруари "Новая газета" съобщи, че нейната журналистка Елена Милашина, която съобщава за нарушения на правата на човека в автономната руска съставна република Чечения, е трябвало да напусне страната "в светлината на многобройните лични заплахи, отправени срещу нея през последните дни от видни представители на Чеченската република".
От основаването на "Новая газета" петима от нейните журналисти бяха убити - включително известната журналистка и активистка за правата на човека Анна Политковская, която бе застреляна пред апартамента си през октомври 2006 г.
"Натискът върху журналистите в Русия се засилва от 20 години", каза Плейнс.
Тенденцията през последните няколко години е все повече и повече към държавен контрол, като независимите гласове са изключително маргинализирани".
Закриването на студиото на DW в Москва е още една стъпка в тази посока.
dude
на 06.02.2022 в 17:38:26 #6Този май е по-ефективен и от Сталин.
georgi-stefanov-sXhHrPyi
на 06.02.2022 в 13:06:22 #5Силната държава,иска силна власт.Имаш ли силна власт,не може да имаш опозиция.Без значение какво е държавното устройство на дадената страна.
georgi-stefanov-sXhHrPyi
на 06.02.2022 в 13:00:09 #4Така,така.В България също трябва да се промени закона за НПО тата,а най добре направо да ги закрият.Това са едни туморни образувания,работещи срещу интересите на странатаА що се отнася до медиите то тук положението е отчайващо.Нашите мисирки без да ги налага държавата сами избират да раболепничат на властимащите.
graff-laskaris
на 05.02.2022 в 19:53:12 #3https://www.youtube.com/watch?v=K2-Tz_2Il_I
Avatarx
на 05.02.2022 в 19:42:18 #2Каква критична журналистика в една фашистка държава като Русия!?
Кастело Белведере
на 05.02.2022 в 17:22:32 #1150 от 180.. Сталин и кгб биха се срамували от наследника си чекиста Владимир, че допуска макар и минимална неконтролирана медийнна среда. 181 от 180 им е мястото.