Химическият тероризъм вече не е абстрактна заплаха, а суровата реалност днес, необходимо е предприемане на сериозна работа на международно ниво. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров по време на ежегодната Конференция по разоръжаване в Женева, цитиран от руски медии.

„Няма място за съмнения, че сега химическият тероризъм се превърна от абстрактна заплаха в сурова реалност, което може и трябва да бъде спрянo със засилване на сериозната работа на международно ниво”, призова той.

Лавров подчерта, че за тежката ситуация свидетелстват инциденти през август-септември 2015 година в сирийския град Мареа (25 километра северно от Алепо), където, както мисията на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) е установила, терористи от ДАЕШ („Ислямска държава”) са използвали артилерийски снаряди с бойни отровни вещества – иприт.

Руският топ дипломат вярва, че ДАЕШ и други терористични групировки притежават техническите възможности за производство на химически бойни отровни вещества.

Заплахата оръжия за масово поразяване да попаднат в ръцете на неправителствени групи е широко призната, добави Лавров, пояснявайки, че терористите също използват „токсични индустриални химикали". По думите му увеличава се заплахата от подобни престъпления в Либия и Йемен.

Такива действия от неправителствени организации в Близкия изток и Северна Африка стават все по-мащабни, систематични и трансгранични и са заплаха да се разпространят далеч извън региона, предупреди Сергей Лавров.

Той смята, че с разузнаване терористичните групи се сдобиват с достъп до научна и техническа документация за производство на химически оръжия, а също така изземват оборудване, необходимо за производство. Това включва чуждестранни специалисти с цел създаването на химически бойни агенти.

През октомври ОЗХО излезе с информация, че ДАЕШ и други терористи са използвали иприт в Мареа.

От думите му стана ясно, че Русия призовава за създаване на отделна Конвенция за химическия тероризъм. Лавров каза още, че съществуващото международно право „не разрешава проблема със забрана използването на химически оръжия от неправителствени актьори и още повече по отношение определянето на тези действия като международни престъпления”.

Елиминирането на тези проблеми чрез поправки в Конвенцията за химическите оръжия е проблематично, тъй като процедурата по приемането на поправки е твърде сложна, дълга и тромава. По-реалистичен, надежден и обещаващ начин е да се разреши този проблем със създаването на отделна конвенция за борба с химически терористични атаки, предложи той.

Лавров е убеден, че за началото на работата над нова конвенция за борба с химическия тероризъм е необходимо цялостно взаимодействие с ОЗХО.

Има редица фундаментални международни споразумения от Конференцията по разоръжаване, които се базират на същината за глобален мир. Сред последните големи постижения са Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити и Конвенцията за химически оръжия. Двете споразумения са от миналия век. За съжаление оттогава не е имало подновяване на преговорния процес и не е било успешно заради сериозните и добре познати различия в програмата на Конференцията за разоръжаване, обясни Лавров.

Конференцията по разоръжаване е създадена през 1979 година след първата специална сесия на Общото събрание на ООН по разоръжаване през 1978 година. Тя е единственият многостранен формат за преговори в областта, а също за изработка на споразумения за разоръжаване.