Три седмици преди провеждането на референдум в Швейцария дали на джамиите там ще може бъдат изграждани минарета, мюсюлманите в страната предприеха интересна стъпка, за да защитят строежа им.
БиБиСи съобщава, че от днес джамиите в Швейцария са отворени за посещение за всички желаещи да се запознаят с религията на исляма.
Гостите ще могат да задават всички интересуващи ги въпроси. По този начин организаторите на акцията целят да разяснят, че всички страхове около исляма са основани на предразсъдъци.
Референдумът за минарета е иницииран от крайноконсервативни групи. Сред тях е и партията с най-голям брой депутати в парламента - Швейцарската народна партия. Според тях минаретата са символ на политическа власт и претенция към управлението от страна на мюсюлманите.
След като стана ясно, че ще бъде проведено подобно допитване в Швейцария, мюсюлманската общност реагира остро. Лидерът й в Цюрих дори определи референдума като „чиста дискриминация".
БиБиСи допълва, че в Швейцария живеят над 400 000 мюсюлмани. Те имат възможност да се молят в 200 джамии. Едва четири от тях обаче имат минарета.
Надяване се тази възможност за срещи, която дадохме, да създаде желания диалог и да доведе до по-добро разбиране на исляма, коментира религиозен мюсюлмански лидер в Швейцария.
USD
CHF
EUR
GBP
dante_18
на 08.11.2009 в 20:39:25 #44опа.... това беше за темата за адрония колайдер
така е, като не може нито да редактираме нито да махаме постовете си 
dante_18
на 08.11.2009 в 20:33:23 #43Осезанието също се осъществява в мозъка Осезанието е един от факторите, който пречи на хората да се убедят в гореспоменатата истина, т.е.,че зрението, слухът и усещането за вкус стават в мозъка. Така например, ако кажем на някой, че вижда дадена книга в мозъка си, и ако той не помисли внимателно, би ни отговорил: " Аз не мога да видя книгата в мозъка си; Виж, аз я докосвам с ръката си". Или ако му кажем: "Ние не можем да знаем дали тази книга наистина съществува като материален предмет навън, или не", то същият повърхностно мислещ човек би ни отговорил: "Не..., виж..., аз я държа в ръцете си и усещам твърдостта й - това не е възприятие, а наличие, което има материална същност". Съществува обаче един факт, който такива хора не могат да разберат или може би просто пренебрегват. Осезанието също става в мозъка, така както и всички останали възприятия. Тоест, когато докоснете материален предмет, вие усещате дали той е твърд, мек, влажен, лепкав или копринен, в мозъка. Въздействията, които идват от връхчетата на пръстите ви, биват препратени към мозъка под формата на електрически сигнали и тези сигнали биват възприети от мозъка като осезание. Например, ако докоснете грапава повърхност, вие никога няма да можете да узнаете дали тя в действителност наистина е грапава или какво всъщност представлява грапавата повърхност. Това е така, защото вие никога не можете да докоснете истинската грапава повърхност. Знанието, което имате относно докосването на повърхността, представлява интерпретацията на определен стимул от страна на мозъка ви. Тази важна истина, която изисква внимателно обсъждане, е обяснена от Бертранд Ръсел така: Що се отнася до осезанието, когато натиснем масата с върха на пръстите си, това е електрическо смущение на електроните и протоните на върха на пръстите ни, породено, според съвременната физика, от близостта на електроните и протоните на масата. Ако същото смущение на върховете на пръстите ни възникне по някакъв друг начин, ние ще имаме същите усещания, въпреки че там няма да има маса.
Руслан 21
на 08.11.2009 в 20:10:51 #42Швейцарците не са глупави и не вярвам да мине номера с минаретата. Поразява ме само броя на мюсюлманите там и колко ли ще са след 15 години.
bravolog
на 08.11.2009 в 20:00:32 #41Интересен факт е,че 4000г.пр.н.е. с изчезването на халколитната цивилизация по нашите земи съвпада с началото на кой знае откъде пръкналата се Шумерска цивилизация,а също и началото на Египетската през 3000г.пр.н.е.
ТеНеТеМе
на 08.11.2009 в 19:52:12 #40Ебахти, зомбита превзеха нюза!
Taralez
на 08.11.2009 в 19:51:21 #39bravolog | 08.11.2009 19:46 И на края опираме до слънцето ========================== нормално - все пак слънцето винаги си е бил върховен за египтяните, само махнали компанията му
Taralez
на 08.11.2009 в 19:48:12 #38bravolog | 08.11.2009 19:43 А дали в момента не си говориш с такъв ==========================
той и Торкемада и Спиноза са били такива ако става въпрос 
но са конвертирани впоследствие
bravolog
на 08.11.2009 в 19:46:26 #37И на края опираме до слънцето
Taralez
на 08.11.2009 в 19:44:18 #36bravolog май ще излезе истина че християнството е деформиран еврейски култ към египетския бог Атон
bravolog
на 08.11.2009 в 19:43:01 #35А дали в момента не си говориш с такъв
Taralez
на 08.11.2009 в 19:38:36 #34а след това що изчезнали евреите християни
dante_18
на 08.11.2009 в 19:36:34 #33danys много напомня на историята на Христос който неговите сънародници евреи осъждат, ама прехвърлят всичко на римляните ...и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” - но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър. ( Всевишният Аллах избавил Нух(Ной) от потопа, Ибрахим(Авраам) - от огъня, Муса(Мойсей) - от Фараона, Мухаммад - от засадата на съдружаващите. Спасил и Иса(Исус) от евреите -уподобил на него човека, който го предал и той бил убит вместо Иса(Исус). )
bravolog
на 08.11.2009 в 19:32:26 #32Таралеж, първите християни са били евреи
Taralez
на 08.11.2009 в 19:31:57 #31danys много напомня на историята на Христос който неговите сънародници евреи осъждат, ама прехвърлят всичко на римляните
Taralez
на 08.11.2009 в 19:29:58 #30danys и на вас все християните ви са виновни във викито пише че сами сте си го отлъчили(пък и е погребан в църква): Получава добро религиозно образование и изучава Талмуда, но насоката на размислите му започва да тревожи равините, опасяващи се от влиянието на атеизма. Те предлагат на Спиноза 1000 гулдена, за да не разпространява възгледите си, но той отказва. В резултат 24-годишният младеж е призован пред равинския съд, който го отлъчва от синагогата и от общността, в която израсъл. Впоследствие той започва да се нарича Бенедикт. Отказва се от наследството си в полза на сестра си и изкарва прехраната си с шлифоване на лещи. Спиноза умира от туберкулоза в квартирата си в Хага. Той е погребан в двора на църквата Нюве Керк в Хага. Надгробната му плоча е надписана на нидерландски и иврит.
dante_18
на 08.11.2009 в 19:26:47 #29"БОГ Е ПРИРОДАТА,И ПРИРОДАТА Е БОГ" това е за глуците и безумните хора
Този въображаем творец, който натуралистите наричат „природа", ако притежава същност, то тя може да бъде само изкуство, но в никакъв случай не може да е Творец. Тя е един декор, но не и декоратор. Тя е порядък, но не и Отредител. Тя е закон, но не и Законодател. Творението е прикриващо Твореца завеса, но не може да бъде Създател. То е дейно творение, но не и творящо действие. То е закон, но не и сила, могъщество. То е плодът на извора, но не и самият извор.
ТеНеТеМе
на 08.11.2009 в 19:26:44 #28Бахти, какви откачалки виреят из нюза!?!?!
danys
на 08.11.2009 в 19:22:09 #27продължение. ПРИРОДАТА Е БОГ,И БОГ Е ПРИРОДАТА“ Спиноза, Бенедикт (Спиноза, Benedictus) (1632-1677), и д-р Барух "Еспиноза, известен холандски философ, един от най-големите рационалисти 17. Роден в Амстердам на Ноември 24, 1632 родители. Спиноза бяха еврейски имигранти, които преместен от Португалия, а той е възпитан в духа на православната юдаизма. Но през 1656 г., след конфликт с град Спиноза е бил подложен на "великия отлъчване от църквата" на еврейската общност за еретически видяна (които основно са свързани с християнството - общността се бояха от влошаване на отношенията с органи), а през 1660 г. е принуден да напусне Амстердам и преместен от няколко години в село близо до Reynsburg Лайден, където продължава да поддържа връзка с kollegiantov кръг - религиозно братство, а по-късно обединен с Менонити. Reynsburga Защото той се е преместил в Voorburg - село близо до Хага, а от 1670 до смъртта си на февруари 21, 1677 живели в Хага . Спиноза спечелил си живот вземане и полиране стъкла за очила, телескопи и микроскопи, както и частни уроци в последната година от неговия доход е допълнено със скромен пенсия, плащана от две благородни покровители. Поради това, той води независим живот и може да си позволи да учи на философия и кореспонденция с водещи учени от онова време. През 1673 той беше предложена професор в Катедрата по философия в Университета в Хайделберг, но Спиноза е отказала предложение, позовавайки се на враждебно отношение от страна на официалната църква. основните продукти са богословски-политически трактат (Tractatus Theologico -- Politicus), публикувана анонимно в Амстердам през 1670 г. и етика (Ethica), лансирана през 1663 и приключи през 1675, но публикува само в 1677 в латинския език в книгата на посмъртно работи (Opera Posthuma), заедно с недовършени трактат на научния метод (Трактат за подобряване на ума, Tractatus за Emendatiae Intellectus), за политическата теория (Tractatus Politicus), граматиката на древния език, евреите (Сборник Grammatices Linguae Hebraeae) и букви. единствената книга, публикувана през живота на Спиноза и под негово име, е на работа от началото на философията на Рене Декарт ", част I и II, се оказа геометрично (Renati Des Cartes Principiorum Philosophiae Pars I et II, Още Geometrico Demonstratae, за Benedictum де Спиноза, 1663). Години от живота на Спиноза съвпадна с началото на съвременната епоха. В своята работа той извършва на синтез на научни идеи на Възраждането с гръцки, стоик, нео-платонически и схоластична философия. Една от трудностите, пред които са изправени изследователи се опитват да разберат идеите на най-известните му работи - Етика, се състои във факта, че често се използва Спиноза учебни терминология в съвсем различни, не са приети в смисъл на схоластика. Следователно, за да разберат истинския смисъл на тази работа, трябва да вземете под внимание съществени нови научни и онтологичен предположения, на която философ. Основната област на интерес е философската антропология Спиноза's, проучването на човека в неговото отношение към обществото и на цялата вселена. Оригиналността на идеите му беше да се опитам да се разшири "Коперник революция" в областта на метафизиката, психология, етика и политика. С други думи, Спиноза смята, че природата като цяло и човешката природа в специално, за справедливо и безпристрастно - както ако бяха геометрична проблем, и се опитах да се изключи възможността за по човешки разбираемо желанието на самозалъгване, например, предполагат съществуването на цели или окончателен причини в природата. "Геометричен метод", която очертава етика, - нищо друго освен опит да се избегнат обвинения за фаворизиране на определени гледни точки. След Джордано Бруно, Спиноза счита, че не на място като цел, а като безкрайна система и да се спазват, а не на хелиоцентрична геоцентричен хипотеза, приети в схоластика. Природа, според Спиноза, е причина за себе си (особено причина). Спиноза разглежда като част от естествения човешки ред, а не някои специални места, не е подчинен на универсални закони на природата. Бог - е динамичен принцип, присъщ природата като цяло ( "Натура naturans, генериране на природата), а не някой трансцендентен творец на естествения ред. Като динамичен принцип на Бога Спиноза, по същество, е безличен Бога - науката не на Бога, който служи на тема "интелектуална» любов (Amor Dei intellectualis), но, за разлика от библейския Бог, не са реципрочни на любов и хуманност, особено да се грижи за благосъстоянието на Доверете му на физически лица. Като се започне от декартови дуализъм, Спиноза, предложен на теорията на синхронизиране на тялото и ума, според който съзнанието, както и на тялото, е също така регулира от определени закони. За разлика от Декарт, Спиноза счита за "разширяване" и "мислене" като атрибути на едно вещество. Усети съзнанието на някои "духовен автомат", със свои собствени закони, необходими, само като орган, се подчинява на законите на движение. В допълнение, Хобс, Спиноза, заедно с един от първите прилага закона на инерцията на Галилея до психология и етика, което предполага, че естеството на нещата, всяка форма на живот тенденция да остане в своето съществуване и да го запази за неопределено време, докато изправени пред препятствие под формата на чувствате сила. Въведение в понятието Спиноза на върховенството на желание (conatus) за самосъхранение - по-късно, разработени от Дарвин за еволюцията-биологична гледна точка - означава пълно скъсване с теорията на схоластици, който постановява, че всички физически форми са насочени към предварително определени цели, или окончателно причините, както и че човешката природа съществува За по-голяма от някои съвършен, свръхестествени цел. В етика, Спиноза се опитва да изгради по психология на емоция като динамична сила, се подчиняват на законите, които може да се изведе от три основни засяга или емоции, а именно, удоволствие (радост) и недоволство (печат), както и желания. Идеята Спиноза, че емоционалния живот се подчинява на определен
danys
на 08.11.2009 в 19:20:04 #26"БОГ Е ПРИРОДАТА,И ПРИРОДАТА Е БОГ" СПИНОЗА, БЕНЕДИКТ (Spinoza, Benedictus) (1632–1677), или Барух д"Эспиноза, известный голландский философ, один из крупнейших рационалистов 17 в. Родился в Амстердаме 24 ноября 1632. Родители Спинозы были еврейскими эмигрантами, переселившимися из Португалии, и он был воспитан в духе ортодоксального иудаизма. Однако в 1656, после конфликта с городскими властями Спиноза был подвергнут «великому отлучению» еврейской общиной за еретические взгляды (в основном касавшиеся христианства – община опасалась ухудшения отношений с властями), а в 1660 был вынужден покинуть Амстердам и перебрался на несколько лет в деревушку Рейнсбург близ Лейдена, где продолжал поддерживать связи с кружком коллегиантов – религиозного братства, позднее объединившегося с меннонитами. Из Рейнсбурга он переселился в Ворбург – селение вблизи Гааги, а с 1670 до своей смерти 21 февраля 1677 жил в самой Гааге. Спиноза зарабатывал на жизнь изготовлением и шлифовкой линз для очков, микроскопов и телескопов, а также частными уроками; в последующие годы его доход пополнялся скромной пенсией, которая выплачивалась двумя знатными покровителями. Благодаря этому он вел независимый образ жизни и мог позволить себе занятия философией и переписку с ведущими учеными того времени. В 1673 ему было предложено место профессора на кафедре философии в Гейдельбергском университете, однако Спиноза отказался от предложения, сославшись на враждебное отношение к нему со стороны официальной церкви. Главными его произведениями являются Богословско-политический трактат (Tractatus Theologico-Politicus), опубликованный анонимно в Амстердаме в 1670, и Этика (Ethica), начатая в 1663 и законченная в 1675, но изданная только в 1677 на латинском языке в книге Посмертные произведения (Opera Posthuma) вместе с незаконченными трактатами о научном методе (Трактат об усовершенствовании разума, Tractatus de Emendatiae Intellectus), о политической теории (Tractatus Politicus), грамматикой древнееврейского языка (Compendium Grammatices Linguae Hebraeae) и письмами. Единственной книгой, изданной при жизни Спинозы и под его именем, был труд Начала философии Рене Декарта, части I и II, доказанные геометрическим способом (Renati des Cartes Principiorum Philosophiae Pars I et II, More Geometrico Demonstratae, per Benedictum de Spinoza, 1663). Годы жизни Спинозы совпали с началом эпохи Нового времени. В своем творчестве он осуществил синтез научных идей эпохи Возрождения с греческой, стоической, неоплатонической и схоластической философией. Одна из трудностей, с которыми сталкиваются исследователи, пытающиеся осмыслить идеи его самой известной работы – Этики, состоит в том, что Спиноза часто использует схоластические термины в совершенно другом, не принятом в схоластике смысле. Поэтому, чтобы понять настоящий смысл этого труда, необходимо учитывать существенно новые научные и онтологические предпосылки, на которые опирался философ. Главной сферой интересов Спинозы является философская антропология, исследование человека в его отношении к обществу и всему мирозданию. Оригинальность его идей заключалась в попытке распространить «коперниканскую революцию» на сферы метафизики, психологии, этики и политики. Иначе говоря, Спиноза рассматривал природу в целом и человеческую природу в частности объективно и беспристрастно – так, как если бы это были геометрические проблемы, и пытался по возможности исключить по-человечески понятное стремление принимать желаемое за действительное, например, предполагать существование целей или конечных причин в природе. «Геометрический способ», которым изложена Этика, – не что иное, как попытка избежать обвинений в пристрастии к определенным взглядам. Следуя Джордано Бруно, Спиноза рассматривал космос не как конечную, но как бесконечную систему и придерживался гелиоцентрической, а не геоцентрической гипотезы, принятой в схоластике. Природа, согласно Спинозе, является причиной самой себя (causa sui). Спиноза считал человека частью природного порядка, а не каким-то особым творением, не подчиняющимся универсальным законам природы. Бог – это динамический принцип, имманентный природе в целом (natura naturans, порождающая природа), а не некий трансцендентный творец природного порядка. В качестве динамического принципа спинозовский Бог, в сущности, является безличностным Богом науки – Богом, который выступает объектом «интеллектуальной любви» (amor Dei intellectualis), но, в отличие от библейского Бога, не отвечает взаимностью на человеческую любовь и не особенно заботится о благополучии подопечных ему индивидов. Отталкиваясь от декартовского дуализма, Спиноза выдвинул теорию параллелизма тела и сознания, согласно которой сознание, подобно телу, также подчиняется определенным законам. В отличие от Декарта, Спиноза рассматривал «протяжение» и «мышление» как атрибуты единой субстанции. Он считал сознание неким «духовным автоматом», подчиняющимся собственным необходимым законам, точно так же как тело подчиняется законам движения. Кроме того, Спиноза наряду с Гоббсом одним из первых применил закон инерции Галилея к психологии и этике, высказав мысль о том, что по природе вещей всякая форма жизни стремится пребывать в своем существовании и сохранять его до бесконечности, пока не сталкивается с препятствием в виде некоторой превосходящей силы. Введение Спинозой понятия о первичности стремления (conatus) к самосохранению – впоследствии разработанного Дарвином с эволюционно-биологической точки зрения – означало полный разрыв с теорией схоластов, считавших, что все природные формы направлены к заранее заданным целям, или конечным причинам, и что человеческая природа существует ради некой трансцендентной, сверхприродной цели. В Этике Спиноза пытается построить психологию эмоций как динамических сил, подчиняющихся законам, которые могут быть логически выведены из трех первичных аффектов или эмоций, а именно удовольствия (радости), неудовольствия (печали) и желания. Идея Спинозы о том, что эмоциональная жизнь подчиняется некой л
Taralez
на 08.11.2009 в 19:15:29 #25bravolog | 08.11.2009 19:01 Прочети нещо за Орфизма и Скритите Евангелия. Днешното Християнство се е отдалечило от истинската си същност още с Медиоланският едикт от 313 г. ========================= нали беше евреин бе къв е тоя "нездрав" интерес към историята на християнството
иначе язък за Швейцария - в ЕС не влязоха, ама ще се окажат насред Ориента 