Руснаците не се очертаваше да са голямата, тъмна, зловеща ръка, влияеща върху хода на американското общество до "Червените плашила" на 20 век. Тогава до голяма степен десницата предупреждаваше за руско проникване, сега прогресивните виждат руснаците да променят хода на американската история чрез тъмни манипулации.

Никой не трябва да си прави илюзии за Владимир Путин, чийто авторитарен режим нахлува в чужди страни и трови критиците. Русия се намеси в западните избори, включително тук в САЩ през 2016 г. и според директора на Националното разузнаване Джон Ратклиф отново през 2020 г., пише за Politico Рич Лоури, американски автор, който е редактор на National Review, американско списание за консервативни новини и мнения. Лоури става редактор на National Review през 1997 г., когато е избран от основателя му Уилям Ф. Бъкли-младши за ръководител на списанието. Лоури също е колумнист, автор и политически анализатор, който е чест гост на NBC News и Meet the Press.

Но преобладаващият фокус на демократите върху Русия пое по капаните на конспиративната теория с утешително монокаузално обяснение за всичко: Русия го направи. 

Хилари Клинтън не загуби сама печеливши избори през 2016 г. - а заради конспирация от Кремъл; Доналд Тръмп не казва нелепи неща за Путин, защото има диво нереалистични очаквания един ден да успее да сключи сделка с него - защото е контролиран от Москва. Ние не сме една тъжно разделена държава, както сме били през голяма част от нашата история, с присъща спорна политическа и правна култура - а руснаците са "сеещите разделение"; И накрая, сервизният работник на лаптопи от Делауеър не е държал лаптопа на Хънтър Байдън с имейли за бизнес сделки чрез странна случайност - а това е фалшификация, поръчана от руснаците.

Странно е, че демократите имаха относително снизходително отношение към Русия, когато тя бе една от двете суперсили в света, въоръжена до зъби, ангажирана в ядрена обвързаност със Съединените щати, контролираща цяла Европа, включително половин Германия, и отдадена в разпространение на революции по целия свят. Но е обсебена от Русия сега, когато страната има БВП по-малък от този на Италия.

Тази фиксация върху Русия очевидно е довела до дългогодишното руско разследване на тайно споразумение, което е отчасти въз основа на измислици от руснаци, предадени чрез досието на Стийл. Това също така води до нелепото надценяване на дребни проруски играчи и вярата, че руснаците имат пръст в почти всяко значимо американско събитие.

"Ню Йорк Таймс" публикува статия през април, озаглавена "Дългата война на Путин срещу американската наука". Барак Обама я публикува в туит, като изтъкна, че е "поглед върху това как дезинформацията може да се разпространи чрез социалните медии и защо може да навреди на способността ни да реагираме на кризи".

В разследващия уебсайт Bellingcat Арик Толер отбеляза, че един уебсайт за събиране на новини, включен в статията на Таймс, "Русофил" е операция от един човек, управлявана от шведски блогър с около 5000 последователи в Twitter. На всичкото отгоре, според Толер, Таймс взима вероятно фалшивия физически адрес на уебсайта и изкривява местоположението му, за да го постави във "внушителна сграда в съседство с офисите на Лукойл, руският петролен гигант, обвързан към дигиталните кампании на Cambridge Analytica за разклащане на американските избиратели."

Толер посочва, че туит от акаунта на "Русофил", прикрепен към Таймс е събрал 1 ретуит и две харесвания.

След смъртта на Джордж Флойд, бившата съветничка по националната сигурност Сюзън Райс прие тази преувеличена гледна точка за руското влияние до нелогичен завършек, казвайки, че демонстрациите по американските улици са "направени по руски учебник". Всичко това е лудост.

Разбираемо е да има въпроси относно произхода на лаптопа на Хънтър Байдън и съмнения относно достоверността на двамата мъже, които го извадиха наяве, Руди Джулиани и Стив Банън. Бившият кмет на Ню Йорк се разхожда из Украйна в компанията на недостойни хора, докато Банън наскоро бе обвинен за предполагаемата му роля в нагло престъпление.

Може би ще се окаже, че лаптопът наистина е част от руска операция по дезинформация. Ратклиф, съюзник на Тръмп, казва, че не е така. От своя страна ФБР не му противоречи, макар и в адвокатско и внимателно изработено изявление.

Няма причина обаче да третираме като евангелска истина, че Русия дърпа конците. Председателят на разузнавателната палата Адам Шиф, който прекара четири години в прескачане по заключения относно Русия, каза пред СиЕнЕн, че "знаем, че цялата тази клевета срещу Джо Байдън идва от Кремъл".

Откъде знае? Шиф не казва. В лагера на Байдън все още не се казва, че имейлите от лаптопа са фалшиви. Отговорът на имейла, в който се твърди, че Хънтър Байдън е организирал среща между украински бизнесмен и баща му Джо Байдън, е да провери графика на тогавашния вицепрезидент и да заяви, че такава среща не се е провеждала, поне не официално.

Бивш бизнес партньор на Хънтър гарантира за автентичността на друг имейл за потенциална сделка с китайска компания.

New Yorker публикува дълга история през юли 2019 г. за чуждестранните бизнес отношения на Хънтър, включително запомнящата се подробност за китайски енергиен магнат, който му подарява 2,8-каратов диамант. Politico публикува доклад през август 2019 г., в който бивши сътрудници на Хънтър и Джеймс Байдън, брат на Джо, заявиха, че двамата са се стремили да се възползват от близостта си с Джо. (Говорител на Хънтър и Джеймс Байдън оспориха подробности от доклада.)

Нека да имаме малко повече национално самочувствие. Феноменът с фамилии на могъщи политици, възползващи се от връзки не е руска измислица - това е американски ябълков пай.