Нов период на нестабилност на финансовите пазари в Турция. Възстановяването на страната от рецесия е пред риск и възникват нови въпроси около състоянието на развиващите се пазари, докато световната икономика се забавя, пише "Гардиън".

Вчера правителството на турския президент Реджеп Ердоган засили натиска върху банките в Турция да спрат заемите в турски лири за чужди финансови институции - ход, който доведе до скок с повече от 1000% на разходите по заемите в турска валута.

Основният турски индекс на водещите компании Borsa Istanbul 100 затвори с 5,7% надолу, което е най-големият спад от юли 2016 г. Анализатори предупредиха, че някои инвеститори са предпочели да продадат местните акции вместо да заложат на валутата.

Като отражение на растящите рискове доходността на турските облигации нарасна, докато суаповете за кредитно неизпълнение достигнаха ниво от 100 базисни пункта, което е по-високо от началото на седмицата.

Валутата изгуби още 1% от стойността си на ранната търговия в Азия днес, като Централната банка на Турция предотврати по-големи загуби с по-строг контрол върху ликвидността.

Уилям Джаксън, главен икономист за развиващите се пазари към консултантската компания Capital Economics, коментира, че "мащабът на затягането на финансовите условия е подобен на този по време на дълговата криза в еврозоната през 2011-2012 г.".

Оказваният натиск върху банките да спрат да дават заеми в турски лири в чужбина, което има за цел ограничаване на валутните спекулации, идва на фона на все по-деликатно време за развиващите се пазари, докато световната икономика забавя темпа си на растеж в резултат забавеното икономическо развитие в Китай и търговския спор между Вашингтон и Пекин.

Докато анализаторите уверяват, че проблемите на Турция вероятно ще бъдат ограничени, страната е сред първите развиващи се пазари, които изпитаха затруднения през миналата година, след като глобалните инвеститори заложиха срещу валутите на развиващите се икономики.

Проблемите в Турция се появиха, след като Ердоган обеща да се бори със спекулантите преди местните избори през уикенда. Икономиката на страната остава в слаба позиция и все още се възстановява от възникналата нестабилност на финансовите пазари през миналото лято.

В неделя Ердоган предупреди инвеститорите, че ще платят "висока цена", ако залагат срещу лирата. Има опасения сред световните инвеститори, че правителството ще се намеси на пазарите.

Анализатори коментират, че турските банки изглежда са изолирали лирата от чуждестранни валутни играчи, което затруднява да се спекулира срещу лирата, най-малко до приключването на местните избори в неделя.

Подновените страхове за нивото на валутата идват, след като Турция навлезе в рецесия през втората половина на 2018 г. Централната банка беше принудена да вдигне основната лихва до 24 на сто. След близо 18-годишен икономически ръст при Ердоган БВП на Турция се сви с 2,4 на сто през последното тримесечие на 2018 г. след спад от 1,6 на сто през третата четвърт на годината.