Пандемията COVID-19 и разпространението на ваксините, които ще я предотвратят, изплуваха в спомени за американци, които са преживели момент, в който страната е погълната от вирус, който много дълго време няма лечение или начин за предотвратяване, пише АП. 

Тогава бяха деца. Те имаха приятели или съученици, които останаха в инвалидни колички или влачеха краката си със скоби. Някои отидоха в болниците, за да използват железни бели дробове, необходими им за дишане, някои така и не се прибраха.

Сега те са възрастни възрастни и отново попадат в една от най-тежко засегнатите възрастови групи, точно като деца в ерата на полиомиелита. Те споделят спомените си с днешните млади хора като урок за надежда след появата на COVID-19.

Клайд Уинес, пенсиониран професор от Университета на Върмонт разказва на 13-годишния Ферис Жиру за историята на полиомиелита. Семейства и училища събираха монети, за да допринесат за "Марша на Даймс" за финансиране на усилията срещу полиомиелита, припомня той, а нацията празнуваше успешните тестове за ваксини.

"Веднага след появата на ваксината, всички я поискаха и я получиха веднага", разказва Уинес, 84-годишен, родом от Харлан, Айова. "Всички я получиха и това бе изкоренено в САЩ."

В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, преди да бъдат налични ваксини, огнищата на полиомиелит причиняват над 15 000 случая на парализа всяка година, като смъртността в САЩ достига най-висок процент от 3 145 през 1952 г. Епидемиите водят до карантини и ограничения за пътуване. Скоро след като ваксините стават широко достъпни, американските случаи и смъртните случаи спадат до стотици годишно, а след това десетки през 60-те години. През 1979 г. полиомиелитът е унищожен в САЩ. 

"Така че наистина, това, което бих искал хората да бъдат успокоени, много пъти в историята нещата не са се развивали така, както сме ги очаквали", коментира Йоанико Кочи, директор на Института за университет Аделфи за родителство. "Ние се адаптираме и нашите деца ще имат умения и силни страни и устойчивост, каквито ние не сме имали."

Докато днешните деца се научиха да остават вкъщи и да посещават училище дистанционно, да носят маски, когато ходят навсякъде и често използват дезинфектант за ръце, много от техните баби и дядовци си спомнят лятото в детството си, доминирано от безпокойството за въздушнен вирус, някои родители забраниха на децата си да посещават обществени басейни и квартални площадки и избягваха големи събирания.

"Полиомиелитът бе нещо, от което родителите ми много се страхуваха", коментира губернаторът на Охайо Майк ДеУайн, сега на 74 години. "Баща ми беше голям фен на бейзбола, но много внимаваше да не ме вкара в големи тълпи ... Приятелят на баща ми беше казал, че синът му го е хванал на игра."

На снимка във вестник от 1955 г. ДеУайн е един от първите ваксинирани второкласници в Йелоу Спрингс, Охайо. Бъдещата му съпруга, Фран Струинг, е съученичка, която получава нейната в същия ден. 66 години по-късно те заедно се ваксинираха срещу COVID-19.

ДеУайн, републиканец, критикува щата и собствената си партия за агресивния отговор на огнището на COVID-19. Но той и лидерът на малцинството в Сената Мич Макконъл, републиканец от Кентъки, преодолял детски случай на полиомиелит и други от онова време помнят значението на разработването на ваксини и широко разпространените ваксинации.

Марта Уилсън, сега 88-годишна, студентка и медицинска сестра в Университета в Индиана в началото на 50-те години, си спомня облекчението в цялата страна, когато след години работа е разработена ваксина срещу полиомиелит. Тя смята, че някои хора днес не оценяват "колко бързо са получили ваксина срещу COVID." Тя не приема за даденост връщането към този вид по-безопасен живот, който позволява да се планира голямо семейно събиране.

Йоанико Кочи има различен опит от повечето деца през 50-те години. Майка й, вярва в естествената медицина като билколечение, не я е ваксинирала (Кочи се ваксинира като възрастна). Докато майка й тогава е малцинство, днес би се вписала със скептиците по отношение на ваксините.

ДеУайн смята, че има ключов контраст между 60-те години и днес, поради нежеланието на толкова много американци да се ваксинират, полиомиелитът обикновено засяга децата и се бе превърнал в най-лошия кошмар за родителите. "Знам, че родителите ни почувстваха облекчение, когато най-накрая щяхме да получим ваксина".

Ферис, тийнейджър - ментор, казва, че вижда критики към носенето на маски и други предпазни мерки сред някои от своите връстници. Според Ферис, успехът в ликвидирането на полиомиелита "със сигурност означава, че е възможно да победим COVID, но това зависи изцяло от хората".

Марта Уилсън, която сега живее в Хот Спрингс Вилидж, Арканзас, говори за полиомиелит и COVID-19 по време на неотдавнашен разговор в Zoom с внучката си Хана Уилсън, 28-годишна, от предградие на Ню Йорк. Тя сподели размисли върху лечението на пациентите с железни бели дробове, един вид вентилатор, използван за лечение на полиомиелит. "Не беше много приятен живот".

"Спомням си книга, която прочетох, когато бях малко дете, "Малки стъпки: годината, в която се разболях от полиомиелит", от Пег Керет. Тя се загнезди в съзнанието ми", разказва Хана. "И си спомням железните дробове и подобни неща. Но когато попитах хората за това - "Хей, помните ли какво беше полиомиелит? - никой не знаеше."

Хана, администратор по лека атлетика на конференцията Big East, е в Иран през декември 2019 г., когато чува първите съобщения за нов вирус в Китай. Тя е на гости при дядо си, Абулфат Рохани, който ще почине няколко месеца по-късно на 97-годишна възраст.

Вкъщи работата й бързо се трансформира. Игри, след това турнири, след това цели сезони са отменени. "Отрезвяващо", казва тя. "Толкова много хора отрекоха, че е реално, не бяха виждали нищо подобно."

И тя и баба й посочват, че нацията е преживяла не само полиомиелит, но и смъртоносна пандемия от грип през 1918 г., чиито жертви остават по-високи от COVID-19 както в САЩ, така и в световен мащаб. "Надявам се, че ще излезем от това и това ще бъде просто още една глава в историята", казва Хана Уилсън.

Марта Уилсън коментира, че нейната свекърва е оцеляла от грипната пандемия през 1918 г. и е живяла дълъг живот. "Така че това бе едно поколение, полиомиелитът бе друго поколение, COVID - друго. Мисля, че се случват толкова отдалечени във времето, че хората забравят, как тези неща се случват. Мисля, че COVID ни изненада. И сега Хана и нейното поколение може би ще бъдат по-наясно, когато се появи нещо друго."