Прокурорът на ООН Катрина Густафсон поиска от апелативните съдии да увеличат присъдата на лидера на босненските сърби Радован Караджич от 40 г. на доживотен затвор, информира АП.
Вчера започна двудневно изслушване в съда в Хага. Караджич обжалва наложената срещу него 40-годишна присъда за геноцид и военни престъпления.
Густафсон заяви пред 5-членния съдийски състав от Международния остатъчен механизъм за криминални трибунали, че Караджич е злоупотребил с властта си за проливане кръвта на безброй жертви. Прокурорът поиска от съдиите да наложат доживотна присъда.
Адвокатите на обвиняемия заявиха, че не само не трябва да бъде осъждан по второто обвинение за геноцид в босненски градове, но и трябва да бъде отменено съдебното решение от 2016 г., когато Караджич беше осъден за геноцид за клането в Сребреница през 1995 г.
Самият Караджич обвини босненските мюсюлмани, че са "обявили война" на сърбите и че той е работил за мир на Балканите, съобщава АФП.
"Никога не сме имали нещо против мюсюлманите, ние ги възприемахме като сърби с ислямска религия", каза той и добави: "Сърбите, мюсюлманите, хърватите - ние сме един народ, имаме една идентичност. Основното ни желание беше мюсюлманите да останат с нас в Югославия".
Босненските мюсюлмани поискаха да се отделят, те атакуваха босненските сърби, с което те не оставиха избор на сърбите освен да се защитят, изтъкна той.
Международният наказателен съд за бивша Югославия осъди Караджич през март 2016 г.
Бивш психиатър, Караджачи беше президент на Република Сръбска по време на Босненската война през 90-те XX век.
Той беше признат за виновен по 10 от 11 повдигнати обвинения в геноцид, военни престъпления и други по време на конфликта, включително и клането в Сребреница през юли 1995 г., когато бяха избити 8 000 мюсюлмани. Караджич също е подведен под отговорност за обсадата на Сараево, която продължи повече от 3 г. и доведе до смъртта на 10 000 цивилни. Но той бе оправдан по едно от обвиненията в геноцид, отнасящо се до зверства в други седем босненски града.
USD
CHF
EUR
GBP
