Саудитска Арабия е заплашила да сваля всеки израелски боен самолет, навлязал във въздушното пространство на страната, в посока към Иран или обратно, пише израелският вестник Yedioth Ahronoth, цитиран от РИА Новости.
Съобщението е получено посредством американски официални лица при последните разговори в Йерусалим.
Израел и САЩ споменаха, че обмислят военен удар върху заводите за обогатяване на уран, които са част от ядрената програма на Иран.
Вестникът пише, че коридорът през Саудитска Армия е един от четирите, определени от израелските разузнавателни служби за евентуален удар срещу Иран.
Саудитска Арабия има американски бойни самолети и прецизни отбранителни системи, съобщава израелска медия.
Според „Ню Йорк Таймс" Израел ще трябва да използва най-малко 100 бойни самолета, ако реши да атакува иранските съоръжения. Самолетите ще трябва да прелетят около 1600 километра над вражеска територия.
През юли 1981 година израелски бомбардировачи използваха въздушното пространство на Саудитска Арабия при операция за унищожаването на иракската атомна електроцентрала Озирак. Нито един самолет не бе свален по време на въздушния рейд.
USD
CHF
EUR
GBP
be_free
на 10.08.2012 в 09:40:10 #17Тъкмо се бях сетил, че този пост вече е по-скоро за раздел “ВВС”, та се сетих и за другите родове войски. Участието на израелските специални части, без ползването на междинни бази в Ирак, Турция или другаде, е под сериозен въпрос. Според мен единствената уместна роля за тях ще бъде осигуряване спасяването на свалените пилоти (CSAR), което става с вертолети. Скоростта и далечината на полета на този вид хвъркати са доста по-скромни от тези на самолетите, което сочи или отново на ползването на чужд “терен”, или на едно мъчително проточване във времето с поредица от дозареждания по пътя и в зоните за очакване. Иначе казано, или хеликоптерите трябва да тръгнат с десетина часа по-рано и да изтормозят допълнително израелските КС-130, или трябва да тръгнат с един-два дни по-рано, за да се натаманят в Диарбекир или Оман например. Сами по себе си вертолетните операции над враждебни планини и пустини също носят опасности. А алтернативата на тяхното отсъствие е увеличавнето на риска някой израелски пилот да дава интервю за техеранските телевизии. Всъщност за доставката им до Иран има и трети вариант, понеже тук не са необходими дълги писти за кацане и излитане. Твърде възможно е, ако израелския удар се състои, хеликоптерите да ползват “търговски” кораб в Персийкия залив, което обаче също е свързано с рискове. Четвърти вариант е да се заложи на хеликоптери с чужди граждански опознавателни знаци и от модели, които се ползват за граждански нужди. Все пак, ако не бъде свален някой пилот, на тях едва ли ще им се наложи да влизат над Иран, и “злоупотребата” ще остане неразкрита. Освен това не е никак изключено да се използват “дискретни площадки” за изчакване на земята в пусти райони на иранска територия, относително близо до целите. Все пак най-ефетивната част от иранската ПВО е обектната, така че и при самите цели е най-вероятно да бъдат свалени самолети. Впрочем тези аспекти допълнително накланят везните в полза на удар през нощта, включително и за втората и следващите вълни, ако има такива. Участието на израелските ВМС (включително и като платформа за действията на горепосочените специални сили) също е поставено под въпрос. Доколкото ми е известно, те поддържат в Червено море на постоянна основа само няколко патрулни катера. Прехвърлянето на кораби с по-големи възможности от Средиземно море може да стане или през Суецкия канал, или покрай цяла Африка. В единия случай преминаването им няма как да не бъде заявено предварително и да не разбуди любопитство, а в другия ще отнеме седмици, през които отсъствието им от базите е доста вероятно да бъде забелязано. Не че не е възможно, особено за малка група кораби, един танкер и една от подводниците им, но ползите няма да са изключително големи, рискът от загуба на внезапността ще се увеличи, а изобщо участието на морски компонент ще усложни операцията и ще я удължи във времето. Що се отнася до прочутите израелски бойни плувци, отсъствието на обекти от “ядрената инфраструктура” по крайбрежието май ще ги лиши от възможности за изява, освен ако операцията не се отплесне и към наказването на Иранските ВМС, петролни платформи и рафинерии. Ако бях на мястото на израелските военно-въздушни генерали, силно бих съветвал правителството да ми осугури или най-краткия маршрут през Ирак, или поне някой от тези през Турция или Саудитска арабия. В първия вариат, както казах по-горе, ако американците ще одобряват операцията, въобще по-приемливо е тя да си е тяхна собствена. А одобрението на Турция или саудитските принцове някак си ми стои твърде хипотетично. Това разбира се е политически въпрос, но за мен понастоящем не се връзва със “сенса” на блогърите и “лицата от Пентагона”.
be_free
на 10.08.2012 в 09:39:34 #16Вариант Д) - ползване на междинни летища, също ми се вижда малко вероятен. Той няма как да бъде организиран без сериозното ангажиране на някоя от тези държави, и то поне (минимум!) няколко дни преди началото на операцията. Което, освен че може би ще бъде политически неприемливо за потенциалните "гостоприемници", ще носи и риска от изтичане на информация или саботажи. Този вариант е най-вероятен за случване в Турция, където и без това са се провеждали учения на израелските ВВС и тяхното появяване, например в Инджирлик, може да бъде оправдано с такъв повод. Но и при него ще е сложно да се запази тайна и едновременно с това да се осигури достатъчно масирано използване на силите. В съчетание обаче с директни полети на част от силите от самия Израел (при дозареждания), ще има възможност за едновременното използване на около 200 самолета в ударните групи. Така че за израелците ползването на страна–гостоприемник ще бъде доста прималив вариант. Ако успеят да си осигурят такава - да, твърде е възможно ударът да се състои. Извън тази хипотеза, оставам песимист (или за иранците – оптимист). Да, израелците наистина удариха Озирак (при това без дозареждания), но включвайки в атаката голям брой самолети с по-малък боен товар. Но това беше удар по единична цел, на два или три пъти по-късо разстояние от сегашните. А далечината на полета на новите модификации на F-15 и F-16 не се е увеличила така значително. Да, израелците наистина удариха цели на ООП в Тунис, но включвайки ограничен брой ударни самолети (осем) при почти изцяло безопасен маршрут, липса на противникови изтребители, полет почти само на средни и големи височини и поддръжка от страна на военно-морските им сили. Но също така израелците май наистина се отказаха от удара срещу саудитските ракети в централната част на страната, въпреки че тогавашната (1985 г.) саудитска ПВО не блестеше толкова (както вероятно и иранската сега). Вероятно причините за този отказ са комплексни – политически (САЩ, несъгласието на Йордания за прелитане) и тактически (опасността да водиш въздушен бой на чужд терен, с ограничени запаси гориво, трудността на CSAR). По-горе казах “масирано използване на силите”. Възможно е Израел да нанесе не един мълниеносен удар, както обичайно прави, а два или три последователни. Така ще има възможност с повече бойни полети да порази повече цели, или да повтори ударите там, където те не са потвърдено успели от първия път. Така донякъде ще се преодолее проблема с ограниченията за дозареждане във въздуха (малкия брой самолети-цистерни). Само че поради точно този проблем ще се наложи операцията да се удължи във времето поне с 4-5 часа (при краткия маршрут през Ирак). Защото самите самолети-цистерни, които според мен ще бъдат “тясното място” на операцията, ще трябва да обслужат връщането на първата вълна до базите в Израел, и да се приземят след нея за попълване на резервоарите и технически преглед. След което ще трябва да излетят, и едва около половин час по-късно ще могат да тръгнат ударните самолети от втората вълна. (Защото докато по-тежките и бавни цистерни набират височина и достигат зоните за дозареждане, е безмислено ударните самолети, които вероятно ще са с малко-по–висока крейсерка скорост, да изморяват екипажите с изчакване.) Това е бързият вариант за провеждане на втората вълна, или по-скоро втори отделен удар, при който обаче ще се изгубят преимуществата на тъмната част от денонощието. Предполагам, че израелците ще предпочетат първият удар да е в средата или втората половина на нощта, което ще постави втората вълна в малко по-опасната ситуация да атакува сутринта или през деня. Ситуацията ще е по-опасна заради по-големите възможности на зенитната артилерия, иранските изтребители и наблюдателните постове на ПВО през деня. На дневна светлина се увеличават шансовете за залавяне, съответно се ограничават възможностите за спасяване на свалените пилоти и се поставят на допълнителен риск самите спасители. Бавният вариант за втората вълна е да се изчака до следващата нощ.
be_free
на 10.08.2012 в 09:38:53 #15(равен по разход на гориво на 30-50 минути полет с нормален режим на двигателите). Без този лукс, да участваш във въздушен бой е доста опасно, тъй като без форсаж и скоростта се губи лесно, и маневреността е по-лоша, и напускането на опасната зона на ЗРК и ПВА, или излизането от боя, е по-бавно. Така че май излиза, че и по най-късия йорданско-иракски маршрут презарежданията в двете посоки поне за самолетите F-16 трябва да са по четири – едно над Йордания, едно над Ирак близо до иранската граница, и още две в обратен ред – на връщане. Може да се мине само с дозареждане над Ирак, но то ще е доста бавно, тъй като ударните самолети вече ще са изразходвали половината гориво в своите резервоари. Според английската Уикипедия, Израел разполага с 11 самолета-цистерни - 7 Боинг 707 и 4 С-130. Вторият тип (заради ниската си скорост и далечина на полета) ще е пригоден само за първото и последното дозареждане (ако са повече от две), защото иначе би трябвало да излети няколко часа преди ударните групи и да изразходва по-голямата част от носеното гориво за себе си. Дори и да могат да преоборудват част от другите си транспортни самолети, това би означавало около по 12 (максисмум!) самолета от двата типа, при условие, че решат да не ползват нито един 707 в конфигурация за радиоелектронно противодействие. Преоборудваните/приспособени цистерни едва ли ще имат капацитета на оригинално приспособените за тази функция платформи. А иначе всеки от шестте самолета за РЕБ - RC-707 и EC-707 едва ли би се нуждал от дозареждания, но и вероятно няма да може и да съчетае двете фунции, или поне не като пълноценен самолет-цистерна. Не зная дали “усещането” сред хората в Пентагона и сред блогърите, което Imperial цитира, е свързано с информация за състояло се досега, или осъществявано сега, приспособяване на другите израелски трнспортни самолети за превоз и дозареждане на гориво във въздуха. Но ако не става дума за използване на най-краткия маршрут (за който ще е необходимо поне мълчаливото одобрение на САЩ), или ударът ще бъде изключително добре насочен към малък брой ключови цели, или ефектът му няма да е особено голям и дългосрочен. Ако американците не разрешат прелитане през Ирак, остават резервните варианти през Турция, и (понеже сме оптимисти) Саудитска арабия. Тук имам предвид относително по-дългите маршрути Б) и В), които не изискват американска благословия. Самолетите от типа на F-15 и F-16, които несъмнено ще са основата на ударните групи, биха изразходвали съответно по около 20 и 12-15 тона гориво, като техните собствени резервоари (вградени и допълнителни) могат да осигурят приблизително половината от тези количества. При използването на тези маршрути всяка от цистерните 707 би могла да прелее около 65 тона гориво на самолетите от ударните групи, което с разумните резерви означава, че един самолет-цистерна ще захрани около осем ударни самолета с две дозареждания. С-130 тук не биха били от съществена полза, тъй като са бавни и носят малко гориво. Вариант Г) не е толкова невъзможен, колкото изглежда, и би следвало да представлява “римейк” на американския удар срещу Либия през 1986 г. Само че по такъв дълъг маршрут израелците могат да пратят наистина ограничени въздушни сили. Които могат да ударят само някои от необходимия брой цели, и то с цената на голяма преумора и рискове за екипажите. При такова прелитане всеки F-15 с боен товар би се нуждал от доливане на 35-40 тона гориво, а всеки самолет-цистерна би изразходвал и голяма част от носения от него запас, така че една ескадрила ударни самолети ще използва почти целия израелски потенциал за дозареждане във въздуха. А съчетаването на този вариант с комбинирано навлизане по някои от другите маршрути би осигурило предимства само при ударите по тези цели, които са в югоизточната част на Иран.
be_free
на 10.08.2012 в 09:37:16 #14Цитат: Струва ми се, че самостоятелен израелски удар едва ли скоро ще се състои. От техническа страна е доста труден, а политическите последици, особено без предварителното одобрение на Съединените щати, няма да са много благоприятни за цялата ситуация в Близкия изток. Военните ползи/ефектът също едва ли ще е достатъчен и дълготраен. Все пак иранската ядрена промишленост е нещо много по-сложно, разпръснато и комплексно от Озирак. Съответно според повечето писания по темата е и по-малко уязвимо. Защо ударът е труден от техническа страна? Първо, откъде ще прелетят израелските самолети? Възможните маршрути са: А) през Йордания и Ирак (1500 км); Б) над Средиземно море и после през Турция (около 2000 км); В) през Йордания, Саудитска арабия и над Персийския залив (2000 км); Г) на юг над залива Акаба, Червено море, Арабско море и Оманския залив (около 6000 км). Д) при ползване на летища за "подскок" в Турция, Саудитска арабия, някоя друга държава от Залива или Пакистан. Подвариант на А) и В): Не е изключено и преминаване над Южна Сирия, но ползите от него са минимални, а е свързано с рискове заради тяхната ПВО и ранното предупреждаване на иранците. Разстоянията са мерени през Google Earth от централен Израел до един и същ район в централен Иран, като леко съм ги намалил и закръглил. Но поради разпръстнатостта на иранските ядрени обекти, при всеки от вариантите една част от ударните групи ще трябва да прелетят по-големи разстояния. Така че стойностите са горе-долу средни. Възможно е да се ползват различни маршрути на отиване и връщане, а също и да се съчетаят два или три от вариантите, но тогава съответно се увеличава и рискът от загуба на изненадата, а и ще бъде необходимо съгласието на повече държави. При съчетаване на вариант Г) с някой от другите в посока на отиване ще се получи необходимост част от силите да тръгнат около 4-5 часа по-рано. Всеки от тези маршрути, с изключение на предпоследния, изисква предварителното одобрение на някое друго правителство. Първите два варианта изискват или смущаване на сирийските радари, или слизане на по-малки височини, за да се избегне разкриването на операцията. Вариант Г) изисква мълчанието на йорданците, египтяните и саудитците, ако не и на суданците, йеменците и оманците, или "заслепяването" на техните РЛС. Йорданците вече са давали съгласие за прелитането през 1981 г. до Багдад, така че приемаме, че ще го дадат и сега. Но Ирак, Саудитска арабия и Съединените щати (които контролират въздушното пространство над Ирак)? Не е ли по-логично, ако американците одобрят израелски удар, това да бъде част от съвместна операция? Ако да, не е ли още по-приемливо за целия Близък изток ударът да си бъде чисто американски или американо-британски? Когато по време на операцията в Газа турският премиер се скара на Израел, за момент си помислих, че така прикриват съгласието, което са дали за прелитане, и което скоро предстои да бъде консумирано. После отхвърлих този вариант като много неблагоприятен за турците във вътрешно- и външнополитически план. Саудитците едва ли са забравили опасността, която е висяла над тях през 1985 г., когато израелските ВВС интензивно тренирали атака по току-що доставените от Китай балистични ракети, разположени близо до Риад. А и едва ли ще искат да вземат страна в конфликта, както заради мнението на другите мюсюлмански държави, така и заради не толкова голямата им отдалеченост от Иран и възможен отговор от негова страна. Все пак не изключвам тяхното съгласие (със или без американски натиск), като имам предвид, че според непроверени твърдения, по време на Ирано-Иракската война са позволявали на иракчаните да ползват въздушното им пространство и дори техни бази за удари по отдалечени цели на иранското крайбрежие. Иначе прелитане над Саудитска арабия и Турция без съгласието на управляващите там е почти самоубийствен риск дори за израелските ВВС. Нито състава и възможностите им, нито възможните политически последици оправдават и допускат попътното подавяне на саудитската или турската ПВО в приемливи граници на риска. Освен това би се наложило допълнителна част от ресурсите на IAF да бъдат ангажирани именно с това. Т. е. да се отслаби главния удар. Както споменах по-горе, предполага се, че иранската ядрена програма е разпръсната сред множество обекти. Нека приемем, че израелците са успели да получат достатъчно пълна и точна информация за тях и уязвимите им точки. Нека приемем също, че за трайното неутрализиране на ядрените амбиции на аятоласите е достатъчно да бъдат ударени сериозно десетина цели. Това означава същия брой ударни групи, които ще включват в състава си тактически изтребители в ударна конфигурация, изтребители за прикритие, самолети за РЕБ и може би - такива за огнево подавяне на ПВО. Поради възможността от откази на техниката, и предвид необходимостта задачите да бъдат изпълнени даже в случай на загуби, се налага да се предвиди определен резерв в състава на самите групи. Това означава минимум 80, по-скоро 100-110, а може би и 130 - 150 тактически изтребителя. Това ще бъдат самолети F-15 и F-16. Заради разстоянията ще се налага поне по едно дозареждане във въздуха във всяка посока (отиване и връщане), като това вероятно важи само за най-краткия маршрут (А), и то само за самолетите F-15, които имат по-голяма далечина на полета. За варианти Б и В може би дозарежданията трябва да са по две (или общо четири в двете посоки). И това при положение, че няма да се налага да се "слиза ниско" под полезрението на сирийските или нечии други радари. Защото на височини от няколкостотин метра разходът на гориво за същото растояние е с около 50% по-голям, отколкото на височини от няколко хиляди метра. Дори и да приемем, че иранските ВВС не са сериозна заплаха, вероятността атакуващите да влязат във въздушни боеве е много голяма, което означава, че самолетите от всички групи, които ще навлязат в Иран, трябва да имат запас от гориво и за поне 10 минути допълнителен полет с форсаж на двигателя (равен по разход на
dk
на 10.08.2012 в 08:28:30 #13Иран изобщо не се опитва да прави бомби, просто искат атомна енергетика. Израел се държи като селски разбойник, налита ту на тоз, ту на онзи. Накрая на селяните им писва и му правят една мечка. Ако остане жив се кротва. Дали ако се пробват евреите за нови подвизи, Египет и Ливан няма да им скочат от двете страни? А Иран и Сирия да помогнат?
Steffen
на 10.08.2012 в 08:25:16 #12Барак Обама е инструктирал саудистите да отказват коридори на Израел преди ноемврийските избори.А след Ноември,я камилата,я камиларят.Жалко за убитите в Бургас.Смятаха,че с това ще има повод за нападение над Иран.Сега единственото НАПАДЕНИЕ се очертава това над ню-йоркската борса,ако Обама не нападне Иран преди Ноември.Изглежда Мит Ромни е обещал на Нетаняху война с Иран ,ако бъде избран за президент от банкерите на Уолстрийт.Не бих се учудил,ако в близките месеци видим срив на финансовите пазари с цел идването на власт на Ромни.Обама от друга страна очаквам да парира с нови заеми докато минат изборите.Който и да е президента,война с Иран ще има !
Юлиан-3
на 10.08.2012 в 07:39:29 #11не стига, че гроздето е зелено, ами има и пъдар!....кофти....
danys
на 10.08.2012 в 01:22:23 #10Годината е 2007.Малко се знае за Сириският атомен реактор конструиран с ноу-хау от Северна Кореа.Според американските разузнавателни материали включващи сателитни снимки от август 2007г.-само месец преди той да бъде бомбардиран от израелската бойна авиация.Според американците той е бил почти в операционна готовност,без обаче да разполага с необходимото за това гориво.След въздушният удар сирийските власти разчистват руините на обекта и покриват района със земна маса,за да унищожат доказателствата за неговото съществуване. http://big.bg/modules/news/article.php?storyid=66024
danys
на 10.08.2012 в 01:12:35 #9На 7 юни 1981 г. израелски военни самолети разрушават иракския тестови ядрен реактор "Озирак". Операцията, наречена "Опера", има за цел да не допусне режимът на Саддам Хюсеин да създаде програма за разработване на ядрено оръжие. Реакторът с мощност 40 мегавата е разработен по френски дизайн през 1977 г. Самолетите прелитат 1100 км над Йордания и Саудитска Арабия,на височина 50-100 метра над пустинните дюни, бомбардират и разрушават "Озирак" и се връщат безпроблемно в базата си. При атаката загиват 10 иракски войници и един френски изследовател.
danys
на 10.08.2012 в 01:05:43 #8Възможно ли е Израел да предприеме въздушна атака срещу иранските ядрени инсталации, без да пита никого? Не само е възможно, така ще стане. В деня, когато израелската разузнавателна агенция МОСАД уведоми правителството, че Иран вече е на червената линия в производството на ядрено оръжие, израелската авиация ще излети към обектите. А не бива да има съмнение, че тези обекти отдавна са установени и уточнени и за всеки се знае какъв вид бомби да бъдат използвани. Както стана на 7 юни 1981 г. когато израелски "F-15" и "F-16" разрушиха иракския ядрен реактор "Озирак", годен да произвежда плутоний за атомни бомби, който Саддам Хюсеин бе купил от Франция за над 2 млрд. долара, след лични преговори с тогавашния президент Жак Ширак. И тогава САЩ не бяха уведомени. Никой не беше предварително уведомен и през 1956 г., когато Израел атакува и унищожи на земята цялата бойна авиация на Египет и когато събитията пратиха британския премиер Антъни Идън в пенсия. Не се ли опасяват в Тел Авив, че Вашингтон може да им се разсърди? Не, защото знаят, че САЩ нямат друг избор, освен да крепят еврейската държава. Какъвто и президент да е в Белия дом. И само насмешка могат да предизвикат наивните прогнози на разни щрауси в човешки образ, които предричат, че ако в САЩ президент стане тъмнокожият кандидат на Демократическата партия Барак Обама, американската външна политика щяла да претърпи радикални промени. Впрочем няма друг избор и НАТО. Няма друг избор и Европейският съюз. А и няма защо някой, САЩ или който и да е друг, да се намесва. Както през 1956-а, както през 1967-а, 1873-а и 1981 година. Израел ще се справи сам. А как ще реагират арабите? Зависи кои. Шейховете и кралете от Персийския залив, които се къпят в петродолари само ще говорят. Всички те са съвсем наясно, че ако фундаменталистите на исляма в собствените им страни вземат властта, първите глави, които ще бъдат отсечени, ще са техните. Арабската лига също само ще приказва. Между другото иранците не са араби, а са перси. Единствено ще се изежат шиитите в Ирак – най-многото още някой и друг самоубиец да се взриви на оживен пазар и да прати при Аллаха петдесетина правоверни мюсюлмански души. Как ще реагира Русия? Пак с клишето, че "не всички мирни средства" са били използвани. Достатъчно е човек да си спомни как реагира СССР в 1981 г., когато бе унищожен иракският реактор. Как ще реагира петролният пазар? Пак ще се изнерви, но до време. После обстановката ще се стабилизира. И толкоз. Възможно ли е Иран сам да се откаже от ядрената си програма? Възможно е, естествено, но е малко вероятно. Просто защото глупаците не ходят в гората, а са сред хората. Изобщо човешкият опит доказва, че най-глупавите човеци са екстремистите. Те живеят само със своите видения и нямат очи за реалностите. Което е и тяхното проклятие. Коментари
Asparyx
на 09.08.2012 в 20:57:38 #7be_free
на 09.08.2012 в 19:57:51 #6Шубето си каза думата
dk
на 09.08.2012 в 19:41:19 #5Не винаги желанията се сбъдват. Мерака им за нападение от Средиземно море, беше пресечен от руските кораби, а и Сирия се оказа костелив орех. Искаше им се Сирия да стане разграден двор и да могат да прелетят над нейна територия, ама млякото се пресече, не се подкваси.
ъ-ъ
на 09.08.2012 в 18:54:55 #4абе то и БГ не даваше коридори да се бомбат комшиите ама докат се нантутат да обсъждат аджеба ша дават или нема да дават они си летяха как си искат. а наште гледаа по мониторите и се стараеха да нема некой ударен или свален, че после ша требе да се обясняват на ворлик кат ощпана мома на хорото. Та саудите въртят мазни номера то е ясно. както казваше фатмака в казармата: "всеки дебне да ебне" петролът на Иран е тлъста мръвка и некой ги сърбят ръцете да я демократизират. отделен е въпросът, че мръвката в сегашния си вид доста овоня света на ислямизъм.
ъ-ъ
на 09.08.2012 в 18:44:57 #3Е то оставаше да кажат открито, че ще ги пуснат. ами нали ония чалмосаните ще им направят малко стъклен пясък за нула бройки. колко му е да ги халосат перез залива. независимо, че саудите и персите са върли врагове и най-големите играчи в района, саудите правилно са казали на джутата "челеби в таквиз лайна нема да ни вкарваш. ако искаш сам си ги бъркай и сам си ги яж"
dk
на 09.08.2012 в 17:26:47 #2Аврора, и това е вариант - запазване честа на пагона. Показване на мускули, но отдалече. И видите ли, не ги пущат.
dk
на 09.08.2012 в 17:17:33 #1Суверинитетът на една страна означава - собствени интереси и политика която ги обезпечава. Недопускане на друга страна да повлияе на политиката и. Това включва и въвличане в нежелани военни действия. Пропускайки еврейските самолети, тя взема страна. И това може много да навреди на финансите и, а за арабина по-ценно от златото няма. Открит конфликт с Иран определено не е нещо много желано.