Откакто САЩ и Израел започнаха войната си срещу Иран на 28 февруари, иранските военни сили успяха да свалят или повредят няколко американски и израелски самолета.
Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, публикуван на 13 май, най-малко 42 американски самолета са били унищожени или повредени по време на войната с Иран, предаде France 24.
Въпреки че докладът не изяснява точната причина за щетите във всеки отделен случай, обясненията в него показват, че десетки самолети, включително един F-15, един F-18 и MC-130, са били свалени или повредени от ирански Преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) или нисколетящи ракетни системи земя-въздух.
ПЗРК са леки управляеми ракети, които могат да се управляват от един член на екипажа и не изискват радар за проследяване на самолет. Обхватът им обаче е ограничен до между 5 и 10 километра, а малките им бойни глави, обикновено с тегло между 1 и 3 кг, понякога не са достатъчно мощни, за да унищожат цел, причинявайки само незначителни щети.
Според експерти ПЗРК са евтини, мобилни, лесни за производство, лесни за употреба и лесни за обучение на нови екипи, като същевременно остават трудни за откриване.
Според France 24 иранските сили за сигурност обучават голям брой членове на паравоенните формирования "Басидж" да използват повече от тези управляеми ракети в случай на нов кръг от американско-израелски въздушни удари. Видеоклипове и учебни материали за използването на оръжията се разпространяват широко сред членовете на "Басидж" в социалните медии.
Фарзин Надими, военен експерт във Вашингтонския институт за близкоизточна политика, обяснява, че "ПЗРК могат да бъдат опасни изненадващи оръжия за самолети. Те могат да бъдат преместени и тъй като използват инфрачервено насочване, не излъчват собствени сигнали, никакви емисии. В резултат на това те могат да бъдат напълно скрити и готови за стрелба".
Първоначално те се заключват прецизно към температурата на двигателя на самолета. По-усъвършенствани системи, с по-чувствителни сензори, могат да се заключват и към корпуса на самолета, откривайки триенето, причинено от въздушния поток върху фюзелажа, и топлината, която той генерира.
Те могат също така да експлодират близо до самолета, което означава, че дори и да не го ударят директно, те все пак могат да повредят целта.
Войната между Русия и Украйна показа, че тези системи могат да бъдат ефективни дори срещу крилати ракети, до степен, че Русия трябваше да добави системи за осветителни тела към своите крилати ракети, за да подведе ПЗРК.
Много видеоклипове, записани по време на американско-израелската война срещу Иран, показват как иранците използват тези системи ефективно срещу израелски и американски самолети.
Може би най-значимото използване на ирански ПЗРК се случи на 3 април в югозападен Иран. Първо, F-15 беше свален от това, което президентът на САЩ Доналд Тръмп определи като преносима ракета или ПЗРК. След това, по време на това, което САЩ твърдят, че е спасителна мисия за свалените пилоти на F-15, иранските сили твърдят, че са ударили още американски самолети, поне един MC-130 и A-10 Warthog, вероятно с ПЗРК. Пилотите и екипажът бяха спасени от американската армия.
И това не беше първият или последният успешен удар с ирански ПЗРК.
На 25 март иранските сили повредиха американски F-18 в южен Иран, използвайки ПЗРК. Самолетът успя да кацне безопасно въпреки щетите, според официални съобщения.
Видео, публикувано в Telegram на 25 март 2026 г., показва иранска ракета, удряща опашката на американски F-18, причинявайки отделяне на малка част от опашката.
В друго видео, записано на 31 март, иранските държавни медии съобщиха, че иранска ракета е свалила американски самоубийствен дрон LUCAS над остров Кешм в Персийския залив. France 24 не можа да потвърди това видео независимо.
В средата на април, няколко дни след влизането в сила на прекратяването на огъня между Иран и Израел и САЩ, иранските въоръжени сили, въз основа на скорошен боен опит, признаха ефективността на тези системи и започнаха да обучават повече персонал за използване на ПЗРК.
Те създадоха това, което на практика бяха домашно приготвени обучителни видеоклипове и ги изпратиха на своите редици, показвайки как да използват Misagh-1 и Sahand-3, два ПЗРК, произведени в Иран, срещу вражески самолети.
Наред с тези обучителни видеоклипове, PDF файл, съдържащ основни инструкции за това как да се използва Misagh-1, беше изпратен и на хиляди членове на "Басидж".
Надими обяснява, че това обучение може да бъде ефективно поради простотата на работа с тези системи. "Всеки, който е преминал кратко обучение по тези системи, придобива способността да улучи или сериозно да повреди самолет веднага щом той лети на ниска височина в обсега на полета, особено ако пилотът не е правилно подготвен срещу тях", по думите му.
Иран произвежда свои собствени версии на ПЗРК, много от които са производни на руски и китайски системи. Още през 2008 г. Държавният департамент на САЩ изброява Иран сред повече от 20 държави, които са произвели такива системи.
Най-известното иранско семейство ПЗРК, за което се смята, че е отговорно и за свалянето или повредата на някои американски и израелски самолети, е серията Misagh.
Иран започва да произвежда Misagh-1 в началото на 2000-те години, базиран на китайския QW-1 Vanguard. Оттогава е разработил по-усъвършенствани версии: Misagh-2 и Misagh-3, оборудвани с лазерни взриватели и с ефективен обсег от пет километра.
Надими допълни, че най-новото поколение ракети, изстрелвани от рамото, Misagh-3, са оборудвани със система за лазерна детонация.
"Тези ракети имат лазерни предпазители за близост. Те излъчват прецизни лазерни лъчи. Веднага щом лазерът достигне тялото на целта, той активира взривния предпазител и детонира. Предимството е, че ракетата не е нужно да удря целта директно; вместо това тя експлодира на определено разстояние от целта и изстрелва конус от шрапнели към нея. Той може да бъде насочен към фюзелажа или към пилотската кабина. Не е задължително да е насочен само към изпускателната секция на самолета, както е при системите от по-старо поколение. Като цяло, тези ракети намаляват до известна степен шансовете на пилота да маневрира, за да ги избегне", уточни той.
В седмиците след прекратяването на огъня на 8 април, Иран продължи да обучава персонал за работа с ПЗРК, като по-късно актуализира програмата със сесии на живо с помощта на очила за виртуална реалност.
Една от тези сесии е документирана във видеоклип, който показва десетки членове на "Басидж", обучавани да работят с ПЗРК. Обучението включваше VR симулатор.
Друг документ от 16 май, но непубликуван публично, беше широко разпространен сред редиците на "Басидж". За разлика от по-ранните основни насоки за работа с ирански ПЗРК, този урок отива по-далеч, като излага тактически методи за използването им на място.
Поне от 2008 г. насам Съединените щати признават заплахата, която ПЗРК представляват за техните военни. Доклад от същата година гласи: "Противодействието на разпространението на преносими системи за противовъздушна отбрана (ПЗРК) е основен приоритет за националната сигурност на САЩ."
Според някои експерти обаче, американските военновъздушни сили не са готови да се изправят срещу този вид заплаха: управляема ракета, струваща няколко хиляди долара, която е способна да свали или повреди самолети на стойност десетки милиони.
Това е риск, който изглежда признават и американските военни служители. В доклад, публикуван от "Ню Йорк Таймс" на 18 май, военен служител предупреди, че "свалянето на изтребителя F-15E миналия месец и наземният огън, който удари F-35, разкриха, че американските тактики на полети са станали твърде предсказуеми по начини, които са позволили на Иран да се защитава по-ефективно срещу тях".
Фарзин Надими смята, че рискът е реален. По думите му след прекратяването на огъня Иран имаше възможност да научи тези уроци и да ги предаде на оперативните части.
"Това обаче има тактическо, а не стратегическо въздействие. Тактически, да, те могат да направят подобрения и корекции в тактиката си или дори в оръжията си, например, за да насочват по-добре дронове или хеликоптери. Но истинската опасност за ударните сили би възникнала, ако конфликтът навлезе във фаза на сухопътна война, като хеликоптери и самолети са необходими за поддръжка на войските на ниска височина", отбеляза още Надими.
Според някои доклади, Иран не само е инвестирал в домашно произведени ПЗРК, но е закупил и неизвестен брой руски ПЗРК "Верба", както и китайски системи.
USD
CHF
GBP
