Руската военноморска база на сирийското пристанище Тартус, единствената подобна извън територията на бившия СССР, е символ на продължаващото влияние на Москва в Близкия Изток, макар и военното й значение да е малко, коментира AFP/Now Lebanon.

Руското нежелание да изостави обекта се възприема от анализатори като една от причините защо Москва не се вслушва в призивите на Запада да бъде свален режима на Башар Асад в Сирия въпреки ескалиращия конфликт.

Но самата база е сравнително скромно съоръжение, където работи шепа руски персонал и е твърде плитко около пристанището, за да могат големи плавателни съдове да акостират директно. Базата се посещава от време на време от Руските ВМС, пише „Франс прес".

Някои анализатори заявяват, че терминът „база" е нещо погрешно и руските военни предпочитат да го наричат съоръжение, където може да се осъществява военно-техническо снабдяване на Руския флот.

Въпреки това поддържането на някакъв вид военно съоръжение от страна на Русия на брега на Средиземно море - дълбоко в Близкия Изток и извън руските граници - не може да се подценява, коментира още агенцията.

Тази седмица руското военно министерство обяви, че 11 руски кораба от ВМС скоро ще навлязат в Средиземно море за широко разгръщане, което е ясен сигнал за показността на руската сила пред Запада, пише агенцията.

Според агенция Интерфакс най-малко седем от тези кораби, включително разрушителят (миноносец) „Адмирал Чабаненко", ще акостират в Тартус за презареждане и нови доставки.

„Тартус е важен като символ от техническа и тактическа гледна точка", каза Александър Шумилин от Института за американски и канадски изследвания в Москва.

„Това е единствената руска точка в Средиземно море и присъствието на руския флаг е важно от политическо естество. Но това не е истинска база. И няма перспективи да се превърне в база", допълни той.

Александър Филоняк от Центъра за Близкия Изток към Руската академия за науки описва Тартус „не като база, а като технически пункт за обслужване на кораби".

„Това е малък район на брега с място за акостиране, където корабите могат да презареждат и ако е възможно да товарят продукти. Разбира се, по-добре е да има такъв пункт, отколкото да няма. Загубата няма да бъде стратегическа", подчерта Филоняк.

„Отношенията със Сирия са важни сами по себе си. Русия е исторически свързана с тази страна. Сирия е нашият съюзник и партньор в Близкия Изток. Искаме да задържим тази позиция", изтъкна той.

Съоръжението в Тартус е останка от близките връзки между Москва и дългогодишния сирийски лидер Хафез ал-Асад по време на Съветската ера, когато СССР беше ключов играч в проруския Арабски свят.

Русия все още използва военни бази, изградени по време на бившия Съветски съюз, от Азербайджан, Украйна до Таджикистан, но съоръжението в Тартус е спомен от времето, когато амбициите на Москва бяха на глобално ниво.

Базата в Тартус бе създадена в резултат на споразумение от 1971 година. Въпреки разпадането на СССР Москва задържа съоръжението.

В базата, на 220 километра северозападно от Дамаск, има само 50 руски моряци, според официална руска медия. Има плаващи докове, места за ремонт на кораби, складове и казарми.

Доклад на държавния телевизионен канал Вести 24, спечелил достъп до базата, показва, че съкращенията са довели до все по-голямото запустяване на съоръжението. Персоналът използва импровизиран фитнес и обработва зеленчукови градини, за да допълни оскъдните дажби.

„Преди цели семейства живееха в тези казарми. Сега е тихо в коридорите", каза репортер, посетил една от сградите.

Някои западни коментатори смятат, че Тартус служи като център за руския шпионаж в Близкия Изток.

През 2010 година старши агент от руското военно разузнаване (ГРУ) генерал Юри Иванов почина в Сирия след посещение в Тартус. Тялото му е било намерено на турски плаж и официалната версия, че се е удавил не бе надлежно обяснена.