K2 бе последната голяма награда в алпинизма: Единственият 8-хилядник, неизкачен през зимата и последното голямо планинско приключение. От 80-те години на миналия век K2 има само седем опита за изкачване през зимата и всички завършват с неуспех. Изкачването на върха осигурява място в залата на славата на алпинизма, но за Мингма Гиале Шерпа и неговият екип това е шанс да покажат пред света способността на непалските алпинисти, що се отнася до височинния алпинизъм.

"Международните медии и алпинистката общност ни наричаха слаб екип, но в нашия екип знаем колко усилия сме вложили в тази експедиция. Нямаше шанс да оставим някой друг да ни бие до върха", разказва Мингма пред местни медии. За тази експедиция е използвано цяло състояние собствени средства, тя не е клиентска, идеята е да впишат непалското знаме в историята.

"В един момент алпинизмът се превръща в мания и започваш да търсиш ръба. Освен това искахме да докажем на международната общност на катерачите, че непалските алпинисти сме и технични, когато трябва да бъдем."

До 2016 г. в зимен сезон са изкачени всички с изключение на един от 14-те 8-хилядници. Последният, който остава е и най-трудният: жестокият К2. "Срамота е, че Непал не присъства сред първите катерачи в нито едно от 13-те зимни изкачвания."

Тази година обаче нещата са различни от самото начало, той тръгва с непалските катерачи Кили Пемба Шерпа и Дава Тензинг Шерпа и без чуждестранни клиенти, към него на К2 се присъединява и рекордьорът Нирмал Пуржа (Нимсдай) и екипът му, както и комерсиалната експедиция от Seven Summit Treks (Седем планини).

Но експедицията е почти пред провал още преди да напусне Катманду. И Кили Пемба, и Дава Тензинг се колебаят да заминат, колебаят се и техните съпруги, които знаят колко хората умират на K2. "Да убедим съпругите беше трудно. Отне време и Кили, и Дауа, които също са част от експедицията, бяха в дилема, дали да тръгнат. Страхуваха се и че ще загубят работата си."

Страхът е оправдан, на K2 приблизително един човек умира в планината на всеки четирима, които достигат върха. Дори тази година петима вече загинаха в жестоката планина.

Шерпите заминават рано, за да може да се възползват по най-добрия начин от хубавото време. "И така, напуснахме Катманду на 6 декември 2020 г. и заминахме за Пакистан." След като Мингма се среща с посланика на Непал в Пакистан и го информира за експедицията, алпинистите заминават за Скарду, откъдето започва дългият преход по ледниците Балторо и Годуин Остин.

"Беше толкова снежно, отне седмица, за да стигнем до базовия лагер. Когато стигнахме на 18 декември, единственият отбор там бе на Джон Снори, Али Садпара и синът му Саджид."

След това тримата шерпи прекарват няколко дни в аклиматизация и оценка на ситуацията. Тъй като въжетата са фиксирани до лагер 1 (6050 метра) от Садпара и Снори, те стигат лагера до 21 декември - началото на зимата според астрономическия календар - и остават там през нощта. На 22-и планът им е да закрепят въжетата към лагер 2 (6700 метра) и го правят без усилие.

"Различни международни медии писаха, че достигането до лагер 2 ще е най-доброто ни постижение. Искахме да им докажем, че грешат и стигнахме до лагер 2 само, за два дни." След като оправят въжетата към лагер 2, те се връщат в лагер 1, където прекарват нощта в битка със силен вятър. На 23-ти се връщат отново до лагер 2, за да подготвят палатки и въжета за следващите дни и пак се връщат в базовия лагер за почивка.

Мангма коментира, че времето е било особено благосклонно към техния екип. Времето се изчиства точно когато започват своя преход към базовия лагер до деня, в който фиксират въжета към лагер 2. След 23-ти времето започва да се влошава и те остават в базовия лагер от 24 до 26 декември.

На 27-28, след като времето се оправя, те прекарват нощта в лагер 1 и лагер 2, съответно за аклиматизация с температури до минус 30 градуса по Целзий. На 29-ти те се насочват да оправят въжета и към лагер 3, но спират точно под Черната пирамида и прекарват нощта там.

"Закрепихме въжета на 7000 метра точно под Черната пирамида. Планът ни бе за 30-ти, но поради големи натоварвания и силен студ се отказахме, след като ходехме час. В този ден разбрахме, че през зимата се движим по-бавно, отколкото през лятото."

На 30 декември те планират да фиксират въжета към лагер 3 (7200 метра). Докато се качват към лагер 3 свършват въжетата които са взели със себе си. Те се обаждат по радиото на Чанг Дава Шерпа, ръководител на експедицията "Седем планини" и го молят да каже на Нимсдай и екипа му да донесат въжета. Дори използват силни стари въжета на К2, докато си проправят път нагоре.

Скоро след като се обаждат на Чанг Дава, Мингма Тенджи Шерпа от екипа на Нимсдай тръгва да помогне, докато фиксират въжета към лагер 3. След фиксиране на въжета на около 7300 метра, където екипът оставя кислород, кислородни регулатори и въжета, решават да приключат работа си за деня и да се върнете в лагера, който са разположили на 7000 м.

На връщане Мингма Гиале се среща за първи път с Нимсдай (Нирмал Пуржа Пун Магар). "Той сам носеше 200 метра въжета за по-късната част от експедицията. Той не се оплака, че е сам, нито каза каквото и да било, този ден изпитах огромно уважение към него", коментира Мингма.

На 7000 метра се случва друг проблем, Кили Пемба започва да показва симптоми на височинна болест, няма друга възможност освен връщане до базовия лагер. Когато стигат до базовия лагер на 31-и, времето започва да се влошава. Това дава на Кили Пемба и Мингма известно време за да се възстановят след няколко жестоки дни в планината.

Имат възможност да отпразнуват и Нова година, преди да продължат да изкачват планината, това е и денят, в който Мингма и Нимсдай решават да се изкачат като един отбор - отбор Непал.

Този ден Нимсдай дори предлага да започнат изкачване на върха на 2 януари, но тъй като екипа е уморен и се задава лошо време, Мингма и Нимсдай се разбират да изчакат по-добър прозорец. Времето се влошава още повече и алпинистите започват да се притесняват.

Вятър със скорост до 80 километра в час е регистриран в базовия лагер от 1 до 7 януари. Когато времето се изчиства, непалският екип започва да планира изкачване.

Първо трябва да се изкачат до високите лагери, за да проверят състоянието на оборудването, което вече са оставили за достигане на върха. Екипът на Нимсдай заминава за лагер 2 на 10 януари, за да се увери, че оборудването им е наред. За съжаление вятърът е отнесъл по-голямата част, включително оборудването за парапланеризъм на Нимсдай.

Мингма, който е оставил екипировката на около 7300 метра, се надява, че не е пострадала и се оказва, че не е. "Бяхме изкопали яма и сложихме всичко в нея. Това бе добро решение, ако бяхме загубили оборудването, нашата експедиция щеше да приключи."

Следващият план е да се срещнат на върха на 15 януари. Екипът на Нимсдай трябва да напусне ден по-рано, докато екипът на Мингма ще се присъедини към тях в лагер 2, преди среща на върха на 15-ти. Но времевият прозорец продължава да се променя и денят за върха се променя.

Към 13 януари всичките 10 непалски алпинисти вече са напуснали базовия лагер и са на няколкостотин метра под лагер 3. Там започват да получават противоречиви новини за времето. Информацията за времето на Нимсдай и Чанг Дава предполага, че не трябва да се изкачват до лагер 3 на 14 януари. Но информацията за времето на Мингма показва друго.

"Нашата информация, предоставена от Кришна Манандхар, показваше ясно време над лагер 3. Бях притеснен, защото знаех, че ако не тръгнем този ден, възможността ни за върха приключва, тъй като не знаехме какви условия да очакваме отвъд лагера 3. Дори руснаците не разполагаха с подходяща информация след лагера 3."

На 14 януари Мингма и Нимсдай се събуждат рано и двамата обсъждат по радиостанции лагер 3, тъй като времето е хубаво. Те не получават нова информация от Чанг Дава от базовия лагер и когато времето започва да се подобрява, те рискуват и тръгват към лагер 3, за да оправят въжетата към лагер 4.

"В лагер 2 имаше бурни ветрове, но в лагер 3 имахме страхотно време". Планът за среща на върха на 15-ти се забавя тъй като въжетата към лагер 4 се оказват трудна задача. "През лятото отнема четири часа, за да стигнете от лагер 3 до лагер 4, но през зимата се загубихме. Срещахме цепнатини след цепнатини, след което решихме да се изкачим по почти вертикална стена, през която да стигнем лагер 4."

Това е най-предизвикателният ден в експедицията. Изкачването на вертикална стена и фиксирането на въжета в смразяващи условия тества предела на силите им. "Докато фиксирахме въжета към лагер 4 бяхме уверени, че K2 е наш, нямаше начин да го оставим да се изплъзне. Бяхме разбити. Бяхме работили много усилено. Бях планирал да се кача без допълнителен кислород, но реших да не рискувам."

(Видео на Nat Geo Live - Заради смъртността, статистически по-висока от тази на войниците във войната в Ирак, защо някой би рискувал живота си, за да изкачи Еверест? Фотографът Аарън Хюи заснема непризнатите герои на алпинизма - шерпите.)

След като разбират, че времето ще бъде ясно и с мек вятър, те започват да се изкачват към върха около 2 и 45 часа сутринта на 16 януари, но скоро студът започва да им пречи. "Движехме се толкова бавно. Краката ми замръзваха. Имаше момент, когато си мислех да се върна. Дори се обадих на Дава Тензинг, но той не отговори. Ако беше отговорил, нямаше да продължа. Радвам се, че не отговори."

Всички 10 непалски алпинисти вече са се разбарли, че ще се изчакат на 10 метра под върха и ще стигнат заедно до него, прегърнати като братя, пеейки националния химн.

"Това беше страхотен жест, бе изключително емоционален момент за всички нас. Когато стигнахме върха, бяхме щастливи. Но най-вече изпитахме облекчение. Успяхме, бяхме изкачили K2 и завършихме последното голямо приключение."

В базовия лагер те са посрещнати като герои, същото се случва в Пакистан и Непал. "Това е нещо по-голямо от световно първенство", коментира Нимсдай и той е прав, пишат местните медии и допълват, че те не просто изкачват върха за себе си, те го правят за Непал и най-важното за всички техни колеги без признание от света. И на 16 януари 2021 г. светът забеляза това.

"Знам, че може да звучи самоуверено, но това наистина доказва, че ние сме сред най-добрите височинни алпинисти в света. Хората могат да кажат, че сме имали късмет и така да е, но това не омаловажава факта, че оставяме имената си в планинарската зала на славата".

Нирмал Пуржа описва "ураганен вятър" и ветрове до 120 км/ч на К2. "Заедно стъпихме на върха, докато пеехме нашия непалски национален химн. Горди сме, че сме част от историята на човечеството и показваме, че със сътрудничество и работа в екип може да се постигне невъзможното", коментира Нирмал, който е служил в британската армия и е бил част от непалските гурки, едни от най-елитните военни. 

Мингма Гиале, Нирмал Пуржа Пун Магар, Гелие Шерпа, Мингма Давид Шерпа, Мингма Тензи Шерпа, Дава Темба Шерпа, Пем Чхири Шерпа, Килу Пемба Шерпа, Дава Тензинг Шерпа и Сона Шерпа, това са хората изкачили за първи път К2 през зимата.

Роден в долината Ролвалинг в Долаха, пътуването на Мингма Г в алпинизма започва през 2006 г., когато помага на чичо си в Манаслу като "катерещ се шерпа". След като вижда баща си, дядо си и чичо си да се катерят, за да се прехранват, Мингма Г знае, че в крайна сметка ще се включи и при първата си експедиция той достига до 7300 метра. На следващата година той достига върха на Еверест. Той е първият непалски алпинист, който изкачва най-много 8-хилядници, без да използва допълнителен кислород.

За първи път К2 е изкачен на 31 юли 1954 г. от италианците Ахил Компаньони и Лино Лачедели, K2 е известен със своите стръмни склонове и силен вятър, а през зимата повърхността му става гладък лед.

От 367 души, завършили изкачването му до 2018 г., 86 загиват. Пакистанските военни редовно са призовавани да спасяват алпинисти с хеликоптери, но времето често затруднява тези усилия.  Предишната най-висока надморска височина, постигната на K2 през зимата е 7 750 метра от Денис Урубко и Марчин Качкан преди близо 20 години.

(Документален филм "Шерпите - Истинските герои на Еверест", за трудностите и живота на шерпите в планината. Филмът проследява експедицията на швейцарския планински водач Кари Коблер и неговите европейски алпинисти, докато изкачват най-високата планина в света, подвиг, невъобразим без подкрепата и напътствията на наетите непалски шерпи. Сред шерпите е Дава, достигал Еверест 13 пъти. Шерпите споделят своите истории, чувства и страхове при изкачването. Те разказват откровено какво означава за тях да работят за западните катерачи и да бъдат техни водачи на върха на света, понякога рискувайки собствения си живот, за да спасят западния клиент.)