Светът преживя най-горещия януари в историята си. Това посочва Службата на Европейския съюз за изменението на климата "Коперник", съобщава "Ройтерс".

Данните са продължение на серия от изключителни горещини вследствие на изменението на климата.

"Коперник" отчита, че миналият месец е надминал предишния най-топъл януари - този през 2020 г.

Необичайно топлият месец настъпи, след като 2023 г. беше измерена като най-горещата година на Земята от 1850 г. насам. Причината е, че причинените от човека климатични промени и метеорологичният феномен Ел Ниньо, който затопля водите на повърхността в източната част на Тихия океан, повишиха температурите.

Всеки месец от юни насам е най-горещият в света в сравнение със съответния месец през предходните години.

2023 е била най-горещата година от 100 000 г. насам

2023 е била най-горещата година от 100 000 г. насам

Тя чупи рекорда на предишната най-топла година със "забележителна" разлика

"Не само, че това е най-топлият януари в историята, но също така току-що преживяхме 12-месечен период с повече от 1,5 °C над прединдустриалния референтен период", заяви заместник-директорът на "Коперник" Саманта Бърджис.

"Бързото намаляване на емисиите на парникови газове е единственият начин да спрем повишаването на глобалните температури", посочи тя.

Американски учени съобщиха, че има вероятност едно към три 2024 г. да бъде още по-гореща от миналата година, както и 99% вероятност да се нареди сред първите пет най-топли години.

Феноменът Ел Ниньо започна да отслабва миналия месец и учените посочиха, че по-късно тази година той може да премине към по-хладния аналог - Ла Ниня. Независимо от това през януари средните температури на морската повърхност в световен мащаб са били най-високите за всички съответни месеци, откакто се води статистика.

ООН: Светът върви към екологична криза, от която няма връщане назад

ООН: Светът върви към екологична криза, от която няма връщане назад

Широкообхватен доклад предупреждава за опасност от "каскадно възникващи рискове"

Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. държавите се договориха да се опитат да предотвратят глобалното затопляне над 1,5 °C, за да избегнат по-тежки и необратими последици.

Въпреки надвишаването на 1,5 °C за период от 12 месеца, светът все още не е нарушил целта на Парижкото споразумение, която се отнася до средна глобална температура за десетилетия.

Някои учени са на мнение, че целта вече не може да бъде постигната. Те обаче призоваха правителствата доколкото е възможно да предприемат по-бързи мерки, за да намалят емисиите на CO2, така че да ограничат отклонението от целта - както и смъртоносните жеги, сушата и покачването на морското равнище.