Единадесети избори за президент на Ислямска република Иран се провеждат днес.

Настоящият президент Махмуд Ахмадинеджад няма право да се кандидатира, тъй като според Иранската конституция той има право на два мандата от по четири години.

Регистрацията на кандидат-президентите се осъществи в периода между 7-11 май от Съвета на пазителите, който е 12-членен състав от шестима съдии и шестима теолози (съдиите се назначават от правния министър и се гласуват от парламента, а шестимата теолози се назначават от Върховния лидер). Повече от 600 кандидати се регистрираха за изборите, но през ситото успяха да минат 8 кандидат-президентa след постановлението на Съвета на 21 май.

Всички 8 кандидатa се считат за твърдолинейни консерватори.

Само няколко дни преди изборите (10 и 11 юни) двама кандидатa, бившият председател на парламента Голам-Али Хадад-Адел и Мохамед Реза Ареф, единственият кандидат реформист за президентските избори, се оттеглиха от надпреварата по политически причини.

Така иранците ще могат да изберат един от останалите шестима кандидатa.
Ако никой от кандидатите не получи повече от 50% на първи тур, на 21 юни ще се проведе балотаж.

Ето и шестимата кандидат-президентa:

Саид Джалили

Издигнат от партия Фронт за Ислямска революционна стабилност, подкрепян от Абадраган (Съюз на основателите на Ислямски Иран) и Модерни мислители на Ислямски Иран. Секретар на Върховния Национален съвет за сигурност и главен ядрен преговарящ от 2007 година. Преди това е бил заместник-министър на външните работи в периода от 2005 до 2007 година. Той е и специален представител на Върховния лидер.

Джалили е представител на второто поколение ислямистки революционери, загубил единия си крак по време на Ирано-иракската война. Джалили се ползва с подкрепата на ултраконсервативния духовник аятолах Мохамад Таги Месба Язди, който се смята за духовен съветник на президента Махмуд Ахмадинеджад. Джалили, който е започнал кариерата си като дипломат през 1990 г., е водач в листата, получил подкрепата на мощната ислямистка Иранска Революционна гвардия.

Мохамад Бахер Калибаф

Той е издигнат от Ислямско общество на инженерите, подкрепян от Алианса на консервативното мнозинство и Обединения фронт на консерваторите. Той е кмет на Техеран от 2005 година.Командир на иранските ВВС през 1996 година.През 2002 година става шеф на иранската полиция. Участва в изборите за президент през 2005 година. Калибаф спечели едва 14 % от гласовете тогава и отпадна още на първия тур.

Той се смята за умерен консерватор.

Мохамад Гарази

Независим кандидат. Министър на петрола от 1981 до 1985 година и министър на телекомуникациите от 1985 до 1997 година. Член на парламента от 1980 до 1984 година.

Гарази е най-малко известен сред шестте избраника за кандидат-президенти.Той е опрделян за технократ. Гарази е бивш член на прогонената иранска опозиционна група Муджахидин-е Халк (МКО), която напуска преди групата да замине в Ирак, където се сражава на страната на Садам Хюсеин в Ирано-иракската война.

Мохсен Резай

Той е издигнат от Партията на умереността и развитието, подкрепяна от Исаргаран (Общество на отдадените на Ислямската революция). Резай заема поста секретар на Съвета за целесъобразност от 1997 година, който посредничи между парламента и Съвета на настойниците. Бивш командир в Иранската революционна гвардия в периода 1981 до 1997 година. Два пъти участва в президентски избори - през 2005 и 2009 година.

Не е смятан за силен и харизматичен лидер.

Хасан Рохани

Издигнат от Асоциацията на духовниците борци, подкрепян от Зелената партия, Коалицията на труда, Демократичната партия и други. От 1999 година е член на Асамблеята на експертите - орган, който има право да избира и освобождава Върховния лидер, член на Съвета за целесъобразност от 1992 година. Бивш представител на парламента от 1992  до 2000 година и също бивш Секретар на Върховния Национален съвет за сигурност от 1989 до 2005 година.

Рохани е бивш заместник-говорител на парламента и близък до бившия президент Хашеми Рафсанджани, който бе дисквалифициран като кандидат на тези избори.

През 2003 г. става главен преговарящ по ядрените въпроси на Иран и заема поста до избирането на Ахмадинеджад за президент през 2005 г. Оттогава насетне Рохани критикува икономическата политика на Ахмадинеджад и конфликтното му поведение на международната сцена.

Али Акбар Велаяти

Подкрепен от Ислямска коалиционна партия. Министър на външните работи от 1981 до 1997 година и заместник-министър на здравеопазването от 1980 до 1981 година. Член на парламента през 1980-1981 година. Той е водещ съветник на Хаменей по вътрешните въпроси. Ползва се с подкрепата на много ключови фигури от консервативния лагер.

Според последните социологически проучвания кметът на Техеран Мохамад Бахер Калибаф е с най-големи шансове. След него се нареждат Резай, Джалили и Рохани. Но данните от проучванията не могат категорично да наклонят везните към някой от кандидатите, тъй като повече от 50% анкетираните в проучванията не могат да решат за кого да гласуват.

Предизборната кампания в страната се проведе от 24 май до 13 юни. Проведоха се и три дебата между кандидатите ( на 31 май, на 5 юни и на 7 юни).

Изборните секции ще работят от 8 сутринта до 18 часа. В 24 часа ще започне преборяване на бюлетините. Официалните резултати от изборите днес, ако някои от кандидатите получи повече от 50%, ще бъдат обявени от Президентската комисия на 15 юни. На 25 юни Съветът на пазителите ще потвърди или няма да потвърди изборните резултати. На  1 август новоизбраният президент ще се срещне с Върховния лидер Али Хаменей, а на 3 август ще положи клетва и ще замени Ахмадинеджад.

Според вътрешното министерство на страната 50 483 192 иранци имат право да гласуват. Над 66 хиляди секции отварят врати. 285 секции се отварят в чужбина.

За първи път в историята на иранските президентски избори комисия от 11 души ( трима съдии, седем експерта и един от парламента) ще наблюдават изборите.

На последните избори на 12 юни 2009 година Махмуд Ахмадинеджад спечели втори мандат, след като той получи 62.63% от вота на избирателите, докато неговия съперник Мир Хюсеин Мусави остана на второ място с 33.86%. Тогава резултатите вбесиха милиони иранци, което доведе до серия от протести срещу спорната победа на Ахмадинеджад. Десетки загинаха при сблъсъците. Това е най-голямото надигане на иранците след Ислямската революция от 1979 година.

За разлика от други страни президентът на Иран няма пълен контрол върху външната политика на страната, въоръжените сили или ядрената програма - всички те са под контрола на Върховния лидер.

Президентът на Иран се избира чрез пряк вот от иранците над 18-годишна възраст за период от четири години. Той не може да служи като президент на страната повече от два мандата.

На няколко места в страната се провеждат и местни избори за градски съвет.