Руската рубла ще бъде по-силна от очакваното, което представлява предизвикателство за икономиката, като няколко големи експортно ориентирани мегапроекта потенциално могат да понесат загуби, заявиха във вторник висши руски представители.
Рублата се е повишила с над 46% от началото на годината поради строгата парична политика на централната банка и очакванията за мирно уреждане на конфликта в Украйна след началото на преговорите между САЩ и Русия през февруари.
Силната рубла се отразява негативно на приходите на големите руски производствени компании, които представляват гръбнака на икономиката на страната, изнасяйки петрол, газ, метали и зърнени храни, а също така помагат за пълненето на държавната хазна с данъците си.
Повечето анализатори и бизнесмени очакваха рублата да отслабне, твърдейки, че реалната стойност на руската валута е около 100 за щатски долар, в сравнение с настоящото ниво от 77,5 за долар. Такива очаквания засега не се оправдаха.
Министърът на икономиката Максим Решетников заяви на инвестиционната конференция "Русия зове", че поради слабия внос и слабия отлив на капитали се очаква по-силната рубла да се запази и компаниите нямат друг избор, освен да се адаптират към нея.
"Стратегически, валутният курс ще бъде по-силен, отколкото ни се струваше преди една или две години", каза Решетников. Правителството промени прогнозата си за средния курс на рублата през 2026 г. от 100,2 за долар на 92,2 миналия септември.
Решетников заяви, че правителствената политика за заместване на вноса, въведена в противовес на западните санкции и за замяна на оборудване и машини, внасяни преди това от Запада, също работи за укрепване на рублата.
"Ще трябва да живеем с тези нови реалности", добави Решетников, подчертавайки, че няколко големи експортно ориентирани проекта, които се разработват с подкрепата на правителството, са насочени към обем на износ до 70 милиарда долара.
Той заяви, че част от този износ няма да бъде печеливш при по-силния валутен курс на рублата и ще трябва да бъде прекратен.
Решетников заяви, че няколко мегапроекта могат да бъдат засегнати, като например Амурският газово-химически завод на Сибур в Далечния изток, газопреработвателният завод на Газпром в Уст Луга на Балтийско море и проектът за меден добив Удокан на милиардера Алишер Усманов.
"Някои предприятия очакват, че просто трябва да почакат още малко и по някакво чудо валутният курс ще отслабне. Тази стратегия вече не работи", каза Решетников.
Управителят на Централната банка Елвира Набиулина заяви, че делът на рублата в плащанията за руски износ е достигнал 57% тази година, в сравнение с едва 14% през 2021 г. Делът на рублата в плащанията за внос е бил 55%, каза тя.
Курсът на рублата към долара се определя чрез непрозрачна извънборсова търговия между банките. В интервю за "Ройтерс" тази седмица Андрей Костин, главен изпълнителен директор на втората по големина руска банка ВТБ, заяви, че настоящият курс не е подходящ нито за износителите, нито за правителството.
"Търсенето на чуждестранна валута е спаднало за всички, дори обикновените хора са спрели да спестяват в долари", каза той.
Максим Орешкин, помощник по икономиката на президента Владимир Путин, заяви, че добивът на криптовалути е един от факторите за спада в търсенето на чуждестранни валути, тъй като криптовалутите могат да се използват за плащане на някои видове внос.
Той отбеляза, че няколко правителствени решения, ограничаващи вноса, като например увеличение на таксите за бракуване на автомобили, произведени в чужбина, или ограничаване на сивия внос, преминаващ през държавите от Централна Азия, също са изиграли роля.
Орешкин заяви, че чуждестранните инвеститори постепенно намират начини да инвестират във високодоходни руски активи, като например държавни облигации с доходност около 13%, което допринася за приток на капитал, който подкрепя рублата.
"Ако правителството смята, че по някаква причина се нуждае от по-слаба рубла, то трябва да проведе агресивна политика за увеличаване на вноса. В момента не виждам това от страна на правителството", заяви Орешкин.
USD
CHF
EUR
GBP
