Директорът на Института за обществено здраве в Сърбия "Милан Йованович Батут" Верица Йованович каза, че референтната лаборатория в Торлак е потвърдила наличието на едра шарка* във вторник, взета от три деца и един възрастен от Смедерево, съобщават РТС и b92.

"Клиничната картина най-често се проявява с висока температура, хрема и зачервени очи, последвани от поява на шарка след няколко дни. Четири дни преди появата на шарката човек е силно заразен, четири дни след появата едра шарка все още е заразна и може да я предаде на други. Затова апелираме към всички родители, чиито деца са навършили една година, да се явят във ваксинационния център и да ваксинират децата си", призовава Йованович.

Що се отнася до обхвата на ваксинираните деца с ваксината MMR в Сърбия, той е най-нисък през последния период, а медицинските специалисти обявиха, че епидемията е на прага ни. Покритието трябва да е над 95 процента, което за съжаление не е така в Сърбия.

"Според данните, с които разполагаме, покритието през 2022 г. е било 71 процента, когато става дума за деца под две години, докато за децата в предучилищна възраст това покритие е около 85 процента, което все още не е достатъчно", коментира Йованович.

Директорът на института предупреди, че усложненията могат да бъдат тежки и дори да доведат до смърт, което се случи по време на последната епидемия.

Освен едра шарка, мононуклеоза се е появила при деца в училищна възраст в Нови пазар и това огнище също се следи отблизо, съобщи директорът на Института за обществено здраве "Милан Йованович Батут".

Средна стойност на имунизационен обхват, необходима за постигане на колективен имунитет при някои инфекциозни болести: Едра шарка, дифтерия, полиомиелит, рубеола, заушка - 80-85%; Коклюш, морбили - 90-95%.

*В началото на 50-те години на 19 век, 150 години след откриването на ваксинацията срещу едра шарка, все още ежегодно в света се регистрират около 50 милиона случая. Броят им спада до 10-15 милиона през 1967 г. благодарение на широкото приложение на ваксинацията.

През 1967 г. СЗО стартира мащабен план за изкореняване на едрата шарка, "бедствието от древността", която заплашва 60% от населението на света, убива всеки четвърти заболял, оставя белези или води до загуба на зрението при повечето от засегнатите и не се поддава на лечение. Сред заболелите от едра шарка 30% стигат до фатален край.

Само през 1967 г. Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че от 15 милиона души заразени от болестта 2 милиона умират същата година. Последните случаи на едра шарка са регистрирани през 1977 г., а през 1980 г. СЗО обявява окончателното унищожаване на вируса в природата.

Най-ранните доказателства за болестта датират от около 1500 г. пр.н.е. в египетски мумии. Болестта исторически се е появявала с огнища. В Европа през 18-ти век се изчислява, че 400 000 души умират от болестта годишно и че една трета от всички случаи на слепота се дължат на едра шарка. Смята се, че едрата шарка е убила до 300 милиона души през 20-ти век и около 500 милиона души през последните 100 години. По-ранните смъртни случаи включват шестима европейски монарси.

Ваксинирането срещу едра шарка започва в Китай около 1500 г. Европа възприема тази практика от Азия през първата половина на 18 век. През 1796 г. Едуард Дженър представя модерната ваксина срещу едра шарка. През 1967 г. СЗО засилва усилията си за елиминиране на болестта. Едрата шарка е една от двете инфекциозни болести, които са изкоренени, а другата е чумата по говедата през 2011 г. Терминът "едра шарка" е използван за първи път във Великобритания в началото на 16 век, за да се разграничи болестта от сифилис, който тогава е известен като "голямата шарка". Други исторически имена за болестта включват "шарка", "петнисто чудовище" и "червена чума".