В Северна Македония считат, че денят на светите братя Кирил и Методий трябва да им напомня да защитават македонския език, това коментира пред МИА северномакедонският проф. Людмил Спасов, който призовава за отпор на засиленото българско оспорване на македонските национални атрибути. 

Договорът с България, според него, е много важно нещо. Спасов смята, че най-големият проблем е митът от десетилетия, че българите са най-древните в този регион. Той казва, че македонската и българската история трябва да се съсредоточат върху изобилието от добри неща които свързват македонския и българския народ. За Спасов е голяма чест, че са потомци на Кирил и Методий, а традицията им, трябва да продължи да се предава.

Той допълва, че България предизвиква както езика, така и самоличността на Северна Македония, а македонската идентичност има дълбока средновековна история и за съжаление, най-новата книга, издадена от Българската академия на науките (БАН) е само политически памфлет на ниско ниво, който не е достоен за български учени.

Договорът за приятелство с България има за цел да засили сътрудничеството между двете страни. Това се случи в някои области, но нещата се обърнаха към по-лошо в другите, особено по исторически и образователни въпроси. Надявам се, че ние ще можем да преодолеем тези трудности, защото в продължение на стотици години, и от времето на Сан Стефано в България се изгражда мит - че българите са водещи славянски народ в този регион, което от своя страна води до мита, че всички славяни от Османската империя са българи.

Това създава най-големия проблем. Те трябва да подкрепят историческия мит. Всяка държава и нация има свои собствени легенди и история, а митовете трябва да останат в минало, за да можем изграждаме мостове. Ние не сме техните деца, които могат да отглеждат, както искат, ние сме отделен народ, отделна нация с желание за сътрудничество по положителен начин с всички съседни народи и нации.

Относно публикацията на БАН, в която македонският език е посочен като западнобългарски диалект, Спасов обяснява, че това е напълно антиевропейско поведение. Това е 21 век. България е член на ЕС. Ние сме кандидат за ЕС членство, нашите преговори за присъединяване са готови да започнат и ние трябва да действаме. Какво означава това? Това означава, че трябва да оставим в миналото негативните неща от миналото, които са били изградени на държавно ниво. Има много положителни неща, които свързват двата народа.

Това ме кара да вярвам, че този документ е остарял и изоставащ, написан в много нисък стил. Факт е, че водещи български учени не се отказват от това. През 1978 г. има подобен памфлет, наречен "Съединението на българския език днес и в миналото". Много неща са копирани от този документ. Но тогава България беше дълбоко в татарски комунизъм. Това, което направиха, взеха материал от този документ, добавиха малко нова информация, но тезата е стара и повтаряща се.

Всичко това започва през 1948 г. България, след революцията, след Втората световна война, след споразумението между Тито и Георги Димитров променя своята политическа ситуация и започва да отрича македонския език. Цитирайки преброяване от 1955 г. и 1965 г., Спасов обяснява, че македонци живеят в тази страна (България), независимо, че тяхното съществуването не е признато от държавата. Въпреки този памфлет, сме свидетели на съществуването на много преводи от български на македонски и обратно, които бяха добре приети от нашите и българската среда. Така че нека останем позитивни и гледаме към бъдещето, допълва той.

Много европейски страни и страни извън Европа, като Австралия, направиха задължително изучаването на македонски език за живеещите македонски мигранти там. Независимо дали искат или не, децата трябва да учат македонски като част от тяхното културно наследство. Не само езикът, но и литературата и историята.

Те също научават за македонска музика, филми, храна - всичко, което съставлява култура. Днес е много важен ден, той е празнуван непрекъснато от Средновековието. Трябва да подчертая, че първият ни историк подчертава значението на Кирил и Методий, освен него, съвременната славистика обръща специално внимание на Кирил и Методий.

През 19 век започва славянски ренесанс в днешна Чехия, който се разпространява из южния славянски свят и дори по-далеч към Полша, подчертавайки уникалността на славянските народи.  Затова е голяма чест да бъдем по някакъв начин потомци на светите братя Кирил и Методий и тяхната традиция трябва да продължи да се поддържа, коментира пред МИА северномакедонският проф. Людмил Спасов.

Николай Овчаров за македонския език: со кротце, со благо и со малко кютек

Николай Овчаров за македонския език: со кротце, со благо и со малко кютек

Комисията е тупане на топката