Възходът на популистката риторика в света през последните 20 г.

Възход на популистката риторика в световен мащаб се отчита през последните две десетилетия. Това става ясно от първото по рода си проучване за "Гардиън" на речите на почти 140 световни лидери.

Изследването, което се основава на анализ на публични обръщения на премиери, президенти и канцлери от 40 държави разкрива, че броят на популистките лидери се е удвоил от началото на миналото десетилетие.

Популизмът завладява Европа

Всеки четвърти европеец гласува за популистка партия, пише "Гардиън"

Проектът е изготвен от Team Populism - световна мрежа от политолози, които са инициатори в използването на "текстуален анализ" при изследването на популизма. Това изследване е направено на базата на Global Populism Database - най-всеобхватният и надежден източник, който следи популисткия дискурс в света.

От изследването става ясно, че най-високото ниво на популизъм по държави е регистрирано във Венецуела при Уго Чавес и настоящия лидер Николас Мадуро. Това е в контраст с държави като Индия, САЩ, Мексико и Бразилия, където лидерите рядко са използвали популистка риторика до преди няколко години. До Венецуела се нареждат държави като Еквадор, Боливия, Турция, Никарагуа, Италия, Унгария и Перу. Популизмът отсъства в държави като Колумбия, Германия, Швеция, Чили и др.

Риториката на Тереза Мей популистка като на Тръмп

Толкова популист, колкото Доналд Тръмп, Жаир Болсонару и Виктор Орбан

В началото на миналото десетилетие Венецуела, Аржентина и Италия са единствените държави с население от повече от 20 милиона души, които са ръководени от популистки лидери. Клубът на популистите обаче значително се е увеличил между 2006 и 2009 г., когато еквадорският лидер Рафаел Кореа, лидерът на Боливия Ево Моралес, чешкият лидер Мирек Тополанек, Реджеп Ердоган в Турция и руският лидер Владимир Путин прибягват до популистка риторика.

Как популистите в Италия използваха „Фейсбук”, за да спечелят властта?

Салвини и Ди Майо доминират във "Фейсбук" с около 7,8 милиона харесвания и споделяния всеки

Най-значителната експанзия обаче се случва през последните пет години, след като повече популисти поемат властта в Централна и Източна Европа и появата на събития като избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, на Нарендра Моди за премиер на Индия, на Андрес Мануел Лопес Обрадор за президент на Мексико и на Жаир Болсонару за президент на Бразилия.

Кърк Хокинс, професор от Brigham Young University, който води изследването коментира, че през последните 250 г. е имало популистки вълни и че в държави като САЩ популизмът реално е често явление в редица политически движения.

Но голяма част от Европа и Северна Америка преживяват вълна, която е нова за тези държави, отбеляза професорът.

Хокинс е обучил 46 изследователи да установят популисткия дискурс в речи на 13 различни езика. Те са анализирали по четири речи на всеки лидер по време на мандата му.

Европа се „разпада пред очите ни”, предупреждават 30 топ интелектуалци

Трябва да преоткрием политическия волунтаризъм

¾ от лидерите в Global Populism Database, включително Доналд Туск, Дейвид Камерън и Ангела Меркел, са квалифицирани като лидери, които не са популисти. Други са определени като умерени или "до известна степен популисти", например Силвио Берлускони, Тръмп, Моди и Болсонару, а третата група лидери са "големи популисти" - Чавес, Мадуро, Моралес и Кореа.

Ердоган е единственият лидер на държава извън Латинска Америка, който е определян като "голям популист" на базата на анализа на речите. През 2003 г. Ердоган поема властта. Тогава той не е определян като популист.

Подобна е тенденцията при Путин заради умерени популистки речи през 2008 г. и Виктор Орбан, който не е популист по време на първия си мандат преди две десетилетия, но след връщането си на власт през 2010 г. се превръща в един от най-големите популистки лидери в Европа.

Най-голямо увеличение на популистката риторика е отчетено в Турция, Боливия, Никарагуа, Мексико, Полша, Салвадор и САЩ. Само двама лидери - лидерът на Никарагуа Даниел Ортега и премиерът на България Бойко Борисов - се различават от по-широката тенденция и са станали по-малко популисти по време на управлението.

Обновена

Анти-ЕС популистите се очаква да „парализират” блока след евровота

Резултатът ще даде на популистите значително влияние върху работата на съюза

В общо 15 държави е отчетено увеличение на популисткия дискурс през последните две десетилетия в сравнение със само четири, където има спад на популистката риторика за периода.

Докато няколко държави в началото на миналото десетилетие са ръководени от лидери, които са най-малко умерени популисти, повечето са по-малки държави като Еквадор, Латвия, Парагвай и Хърватия. Днес списъкът включва много по-големи държави като Турция, Мексико, Бразилия, Индия, Русия и САЩ.

Като резултат броят на хората, които живеят в страна, която е ръководена от лидер, който е най-малко "до известна степен популист", се е увеличил от 120 милиона души преди 17 г. до повече от 2 милиарда души.

В изследването са включени и 15 държави, предимно от Западна Европа, в които никога лидер не е използвал популистка риторика през последните две десетилетия. В тази група влизат държави като Германия, Норвегия, Швеция, Уругвай, Чили, Франция, Испания, Австрия, Холандия и Канада.