Голямата силна карта, която републиканците вадят срещу кандидата за президент на Демократическата партия Джо Байдън, е, че той е социалист. Вицепрезидентът Майк Пенс предупреди, че Байдън ще насочи Америка "по пътя на социализма и упадъка". Лидерът на мнозинството в Сената Мич Макконъл, който вече бе решил да обяви тези избори за "референдум за социализма" миналата година, преди демократите дори да изберат своя номиниран, наскоро обвини Байдън, че поддържа социалистическа програма. И, разбира се, президентът Тръмп нарече Байдън "троянски кон за социализма".

Социалист ли е Байдън - в известен смисъл, да, но в същия този смисъл и Тръмп е социалист, пише за The Week, Шика Далмия, старши политически анализатор в мозъчен тръст и фондация за свободни пазари, сътрудник на Bloomberg View, пише за Washington Examiner, Reason, The Wall Street Journal, USA Today и много други.

Пълноцветният социализъм разбира се означава премахване на частната собственост и поставяне на индустрията под пряк държавен контрол. Производството и дистрибуцията на стоки са национализирани. Правителствените бюрократи установяват производствени квоти, определят цени и определят потреблението, обикновено чрез нормиране. Това е, което Владимир Ленин направи със съветската икономика след болшевишката революция от 1918 г. и венецуелският диктатор Уго Чавес направи с огромни части от страната си почти век по-късно.

Нито Байдън, нито Тръмп са социалисти в този силен смисъл. На обикновения език обаче социализмът означава експанзивна икономическа роля на правителството чрез федерални разходи, от една страна, и индустриални мандати и разпоредби, от друга. По това определение Скот Линчиком от Института Катон коментира, че и двамата кандидати са социалисти, просто различни версии.

Нито пък има затруднения относно използването на огромни дефицитни разходи за стимулиране на икономическия растеж. Нито един от двамата не е против да избира икономически победители и губещи, като помага на индустриите, които предпочитат, и осакатява онези, които не подкрепят, чрез регламенти и мандати. Тръмп, отбелязва Линчиком, е доста сръчен в използването на чичо Сам, за да нанесе удар върху индустриите, които вредят на неговата програма America First - и да засили онези, които му помагат. Междувременно Байдън е типичен демократ, който иска да използва Голямото правителство за облагане с данъци богати компании и лица и да преследва либерална програма за преразпределение.

Тръмп посочва своите данъчни облекчения и дерегулация, за да докаже, че той е антисоциалист, който е намалил размера на правителството. Проблемът е, че намаляването на данъците му е придружено от огромни увеличения на държавните разходи, балон на дефицити и дългове и създаване на сцена за повишаване на данъците върху бъдещите поколения (или фалит). Така че антисоциализмът на Тръмп се състои в разширяване на правителствените разходи сега и сритване на плащанията за това.

Пиер Лемю от Университета в Квебек отбелязва, че през 2019 г. дефицитът на САЩ достигна 984 милиарда долара. Това е почти два пъти дефицита от 585 милиарда долара, който Тръмп наследи от своя предшественик. Съответно федералният дълг през 2019 г. е с 14% по-голям от този през 2016 г., достигайки до 22,7 трилиона долара - трилион долара повече от общата икономика на САЩ. Демократите, разбира се, никога не казват "не" на държавните разходи. Но през първите две години от президентството на Тръмп собствената партия на Тръмп контролираше Камарата и Сената. Така че, ако Тръмп имаше склонността, той можеше да се въздържа от харченето или поне да го изравни. Но това би трябвало да удари популярните програми, като Medicare и Social Security, които съставляват почти половината от федералния бюджет.

Тръмп обаче сключи сделка с демократите, като им предостави повече правомощия в замяна на повече разходи за отбрана. Резултатът, както отбеляза моят колега Мат Уелч, е, че при Тръмп годишните разходи на правителството са се повишила с 937 милиарда долара за по-малко от четири години, за разлика от покачването от 870 милиарда долара през осемте години на Обама. Но при Обама в тях са и държавните разходи за финансовия срив. За сметка на това 2,35 трилиона долара на Тръмп за директни държавни разходи, свързани с коронавирус, са допълнителни и отделно. И още не е свършил. Сега той призовава депутатите от Републиканската партия да се откажат от каквато и да е носталгия по дните, в които фискалната отговорност им е мантра, и "да се справят с много по-високите разходи", за да стимулират икономиката и да покажат на тези "безсърдечни" демократи.

Разбира се, Байдън не е небрежен, когато става въпрос за раздаване на правителствени щедрости. И неговият план за изграждане на по-добро възстановяване на Америка визуализира изразходването на 5,35 трилиона долара за 10 години само за образование, инфраструктура и здравеопазване (всяка спешна ситуация би била допълнителна). Ако Байдън получи своя шанс, това ще увеличи дълга до 24% от БВП. Това е с три процентни пункта повече от сега - и е равно на частта от икономиката, която чичо Сам консумира по време на Втората световна война. Байдън планира да плати за всичко това, като отмени намаляването на данъците на Тръмп за корпорации и хора с висока печалба.

Десните наричат ​​това социализъм, но далеч не е ясно защо данъчното облагане и харченето в реално време се квалифицира като социализъм и харченето сега с данъчното облагане по-късно не е социализъм.

Но какво ще кажете за Тръмп и връщането му на регулаторната държава? Това не се ли брои? Годишният сборник от регламенти за 2020 г. "Десет хиляди заповеди" пише - "Тръмп реже, но Тръмп също така добавя", според Института за конкурентни предприятия на свободния пазар.

Докладът основава заключението си на "склонността на Тръмп към търговски ограничения" и неговата "ad hoc ревност" за антитръстови действия срещу Big Tech. На търговския фронт "тарифният човек", както Тръмп с гордост нарича себе си, поиска търговските партньори на Америка да обещаят реципрочност при закупуването на американски стоки като част от всяко търговско споразумение. Това силно осакатява обхвата на тези сделки. Още по-лошо, в своята усърдна MAGA (Make America Great Again), той издаде двойни изпълнителни заповеди миналата година, с които се налага използването на американски продукти във федералните договори и инфраструктура - очевидно обезпокоен, че произтичащите от това повишения на разходите в държавните проекти са по същество данък за американците.

Междувременно, използвайки антитръстови закони, опита да оспори предполагаемата монополна сила на големите корпорации. Но благодарение на личното предубеждение на Тръмп към Big Tech, той "небрежно се позова на антитръстови действия" срещу технологични и телекомуникационни компании като Amazon, Google, Time Warner, Facebook и други. Той създаде технологична работна група миналата година с изричната цел да контролира Big Tech. Въпреки че малко от разследванията дадоха резултат, едва прикритата политизация на изпълнителните агенции създаде ужасен прецедент.

Да не забравяме действията на президента с имиграцията. Тръмп използва регулаторната държава за агресивен интервенционизъм на пазара на труда, за да забърза MAGA програмата си. Той не пощади свещената досега визова програма H-1B за чуждестранни професионалисти, която дори рестрикционистките консервативни специалисти смятат, че е добра за Америка. Дори преди COVID-19 да удари, той бе обвързал тази програма с толкова много бюрокрация, че да я направи практически неизползваема. Сега той практически спря програмата заедно с почти цялата имиграция до края на годината. Нещо повече, той е направил това не за да защити американците от пандемията, а от чуждата конкуренция. Но няма нужда от подобни позитивни действия за местните жители, тъй като имигрантите често заемат сектори, където американците или не желаят, или не са на разположение да вършат работата.

За разлика от това и за разлика от Тръмп, реториката на Байдън изобразява имигрантите не като икономически пасив, а като актив. Той обеща да отмени забраната за виза H-1B на Тръмп и да премахне националните квоти, които принуждават гражданите на Индия и Китай да чакат десетилетия, за да получат зелените си карти. Така че по отношение на имиграцията, Байдън вероятно е ясна победа за каузата на дерегулацията.

По отношение на търговията картината е по-смесена, като се има предвид, че вместо да се дистанцира от риториката на Тръмп за MAGA, Байдън, който в края на краищата ръководи партията на профсъюзите, изтъква собствената си версия на икономическия национализъм. Разбиването на Китай беше демократичен спорт, преди Тръмп да се кандидатира с него. Следователно Байдън е малко вероятно да се оттегли напълно на този фронт, въпреки че е малко вероятно да продължи кръстоносния поход за премахване на търговския дефицит. Той също така почти сигурно ще възстанови отношенията на Америка с глобалните търговски институции. "Байдън ще бъде по-малко враждебно настроен към външната търговия от президента Тръмп, но не трябва да се очаква да въведе нова ера в политиките за търговия", посочва Линчиком.

Където Байдън ще бъде очевидно по-лош от Тръмп е политиката за търговия с въглерод. В името на борбата с изменението на климата, той би могъл да се опита да наложи мита за замърсяване на страните с високи емисии на парникови газове, предизвиквайки глобална търговска война, подобна на тази, която Тръмп започна. Всъщност, въпреки че Байдън полага усилия да се дистанцира от Зелените нови дилъри в своята партия (той решително се противопостави на призивите им за забрана на фракинга), той заяви, че иска 100 процента чиста енергия до 2035 г. и вероятно ще настоява за агресивни мандати и субсидии за чиста енергия за постигане на тази цел.

Тръмп пък поддържа мрежа от тарифи за етанол за чуждестранни производители и мандати за етанол за местни рафинерии за подпомагане на червените селскостопански щати като Айова - въпреки че такъв интервенционизъм води до нетно преразпределение на богатството от потребителите към производителите чрез по-високи енергийни разходи без значителни ползи за околната среда. И това не е просто перверзен етанолов режим, който Тръмп поддържа, за да помогне на тези щати, той също така им е предоставил почти 20 милиарда долара , за да компенсира разходите за реципрочните мита на Китай.

Социализмът в исторически план се счита за поле на левицата, предвид кръстоносния поход за икономическо равенство. Но социализмът, разбиран като агресивен икономически интервенционизъм, е неразделна част от дясната програма на националното величие. В крайна сметка модерната социална държава възниква в Германия от 19-ти век под консервативното управление на Бисмарк.

Тръмп ще изпозлва социализма, за да постигне пълноценна икономическа националистическа програма, Байдън - някаква комбинация от икономическо равенство и опазване на околната среда. И двамата са еднакво запленени от силната ръка на държавата, всеки за собствената си цел.