Благодарим ви, момичета!

Дните преди Гергьовден явно са резервирани от българската женска борба. В тях едно нещо е сигурно и сякаш вече се превърна в традиция - боркините ни са приготвили нещо специално за всички, които ги подкрепят и очакват с нетърпение следващата им страхотна изява.

И този път нямаше изключение. Правилото се спази, а един от най-успешните ни и титулувани спортове се сдоби с две заслужени, очаквани и бленувани първи места. Два златни медала. И един сребърен, с тежестта на платинен.

Мими Христова показа защо борбата е един от най-трудните спортове, спечели сребърен медал в Каспийск

Националката ни демонстрира страхотен характер

Благодарим ти, Биляна! За категоричния, абсолютен начин, по който спечели своята титла! Дублира я, в рамките на същите 24 часа от календара, в които завоюва и първото си европейско злато. Доказа на всички, че това е твоята и само твоя категория, в която място за конкурентите на върха от стълбичката няма, а скоро няма и да има.

Източник: БФБ

Благодарим ти, Тайбе! За сърцатата и неповторима борба и за всяка една от 11-те ти безценни точки във финала. Срещу рускиня. Насред Русия. В сърцето на звяра-домакин, което тупти за задължително злато. Но само по принцип. Преди да стъпи на тепиха българска съперничка. Тогава въпреки всички препятствия, въпреки незнайно защо спрелия хронометър до тепиха, според който 2 секунди трябваше да продължат повече от 10, въпреки всички накъсвания на схватката, целящи разконцентрирането на българската финалистка, златото се изплъзна от ръцете на домакините. И отиде там, където му е мястото - в ръцете на заслужената, безспорна и доминираща през целия си път до финала Тайбе Юсеин. Казах ти - това е твоята година! Да се готвят в Унгария и да вземат да си прегледат там часовниците и хронометрите, че пак ще им се налага да ги спират!

Благодарим на всички наши момичета! Златни, сребърни, бронзови, четвърти и пети! Без изключение!

На възстановяващите се Миглена и Елица, готови да отнесат конкуренцията в най-близко бъдеще, на останалите в подножието на медалите в Дагестан наши сърцати състезателки, чакащи своя ред да се качат на почетната стълбичка.

Не на последно място, за пореден път в богатата й кариера, благодарим на Мими! Сребърната, но за всички нас, които обичаме борбата с цялото си сърце, платинена Мими Христова! Това, което направи ти, могат да го постигнат малко борци в световен мащаб и нито една боркиня от нито една конкурентна на България страна! Нито една!

Накара ни да се гордеем така, както останалото на едно носене разстояние твое злато нямаше да ни накара да се гордеем. Всяка твоя крачка напред на тепиха беше скок за цялата ни женска борба! Със счупен нос, след цяла нощ в болницата, с контузена още в първата ти схватка в Каспийск ръка, ти отказа да се предадеш. А можеше да го направиш. Имаше пълното право да го сториш. Тъй като беше ясно, че дори след едно закачане на носа, няма нито да виждаш изцяло съперничката си, нито дори да можеш да дишаш. Както и стана. И никой нямаше да те упрекне, че не си на тепиха. Но ти отказа. Категорично. И за няколко минути показа какво означава борбата! Защото това е един от най-великите спортове. Защо това е нашият, български спорт!

Преди време си бях позволил да посъветвам нещо всички онези "специалисти", които побързаха да отпишат борбата ни след оттеглянето на Валентин Йорданов от президентския пост, казвайки че нямаме бъдеще, че женската ни борба е обречена и че усилията ни са напразни. Посъветвах ги да не бързат да изтриват телефонните номера на борците ни, защото пак ще им потрябват.

Е, сега им трябват! И ще им бъдат необходими след световното, а дай Боже и след Олимпийските игри!

Благодарим ви, златни момичета! Благодарим на вас и на всички, които направиха триумфа на България възможен!

Втората голяма крачка за годината е факт. Предстои третата. Там, където всяка стъпка напред е гигантска, а медалите остават завинаги в историята.