News.bg публикува текстовете ви без редакция...

 

В последно време в Америка се наблюдава една все по-отчетлива тенденция: съзнанието на американците се движи към пестеливост и реалистичност на желанията.

Например една секретарка от Илинойс споделя следното: “Аз имам работа, но утре дали ще я имам? Сега два пъти ще си помисля, преди да купя нещо, пък и за какво да купувам? В къщи имам 6 телевизора, мислите ще клъвна на рекламата за нов, с плосък екран?”

Все по-често се чуват възгласи на отвращение от философията на безспирно потребление и разкаянието от личното участие в него – една американка наскоро е подарила част от натрупаното преди това. И което е характерно - почуствала е облекчение.
Съпружеска двойка от Ню Джърси, сблъскала се с обезценката на пенсионните си вноски с цели 20%, е свила разходите си до възможния минимум.

Двойката вече не се радва на отстъпки от 40% в магазините, а чака супер-разпродажбите с намаления до 75%, периодично провеждащи се тук и там.
Сега съпрузите обядват веднъж месечно в ресторант вместо предишните два пъти седмично, като са си забранили ползването на каквито и да е кредитни карти.

Все повече хора твърдят, че безумието на потреблението едва ли скоро ще се повтори при тях. Дори ако всичко днес се подреди, още много години грижите по изплащане на натрупалите се дългове ще са на дневен ред.

Освен това, хората се паникьосват от мисълта за задълбочаване на кризата, като това чувство се комбинира с отвращение от предишния начин на живот: по данни на изследователската фирма Alix Partners, дори ако кризата свърши скоро, американците ще харчат с 14% по-малко отколкото преди началото й.

Даже при неизменен доход, това означава свиване на частното търсене в САЩ с 1,5 трлн. долара за година. А тъй като доходите също сериозно намаляха, величината на съкращаване на търсенето ще е доста по-голяма.
Изблиците на харчене вече се случват само при раздаване на “подаръци” от хазната, но бюджетите не са бездънни, дълговете им са огромни, а възможностите за маневри са минимални.

И това вече се чувства – през август дефицитът на федералния бюджет бе много по-малък от очаквания, като разходите бяха орязани отведнъж с цели 75 млрд. долара за юли, оказвайки се много по-малки, спрямо същия месец на предишни години. Този факт засегна всичко, включително медицинското застраховане (срутване с 42% за година).

И така, възможностите за бюджетно стимулиране не са никак големи.
Тогава единственият източник за помпане на търсенето остава кредитът.
Разбира се, Централната банка държи лихвите на ниски равнища, но какво от това?
Излетите във финансовата система трилиони се превърнаха във въздушна възглавница за банките, но само толкова.

В икономиката не попада никакъв ресурс, заради което ФЕД вече прекратява програмите си за подпомагане и даже иска да изтегли излишната ликвидност на РЕПО-аукциони.
Потребителите са се прибрали в черупките си и не смеят да правят нови заеми, същото се отнася и за корпорациите.

Доколко драматично протича този процес точно сега, се вижда по това, че за последната половин година и потребителският, и търговският и промишленият кредити са се съкратили с темпове, безпрецедентни за всички години на наблюдения от 1940-те насам.

При това процесът е двустранен – банките ожесточиха условията за кредитиране, тъй като при тях се натрупаха твърде много забавяния и загуби по заемите: по данни на ФЕД тези величини изпитаха вертикално излитане до рекордни висоти.

Bank of America и Citigroup пишат, че неплащанията по кредитни карти през август са достигнали исторически връх, другите банки им пригласят в същия дух.
Standart & Poor’s напомни, че и проблемът с дериватите не е решен. Агенцията променя метода за оценка на наблюдаваните от нея облигации с покритие (CDO), като резултатът за наблюдаваните книжа ще е една скромна сума от около 600 млрд. долара понижение в стойностите на техния рейтинг.

В такива условия, не може и дума да става за масово раздаване на заеми – значи, търсенето няма как да бъде стимулирано.
Но така цялата световна икономика ще продължи да се срутва, докато не се разруши цялата пирамида от дългове и хипер-потребление.

Цената на поставения въпрос е огромна: за сметка на предишното стимулирано търсене на американците, британците и т.н. развити нации, се произвеждаха реални стоки по целия свят – например китайски.
С печалбите китайците купуваха японско оборудване, японците придобиваха европейски стоки и т.н.

Сега мултипликаторът на търсенето се обърна в обратна посока, т.е. загубите на световната икономика ще бъдат доста по-големи от описаните по-горе суми.
Допълнителни проблеми ще предизвикат митническите бариери, които ще бъдат неизбежни в такива моменти – още сега те тихо и постепенно се въвеждат: даже САЩ плюха на свободната търговия, облагайки китайските автомобилни гуми с мито от 35% срещу досегашните 4%.

Изводът е очевиден: от цялата криза светът ще излезе с намаление на БВП от 1/3 до половината от своята максимална величина, т.е. с около 20-30 трлн. долара.
А тъй като властите са решени да не допускат тежки катаклизми, процесът ще се разтегне поне с още 5-6 години, като ще бъде доста неравномерен - вълните на спадове ще бъдат следвани от корекции като днешната.

Какво следва в такива условия за пазарите? Теоретично тук може да има два варианта: според първият властите ще се престараят с паричните вливания и ще породят мощна инфлационна вълна, тогава фондовите пазари ще полетят в небесата, а златото ще гони 10 000 долара за унция.

Но много по-вероятен е умерено дефлационният сценарий, когато периодите на падане на цените ще се сменят с редовни инфлационни облекчения: като цяло цените ще падат, но не толкова силно, както през 1930-те години.
При този сценарий пазарите ще имат тъжна съдба: нефтът ще се срине до 20 долара за барел (като минимумът може да е дори по-нисък), след което ще се стабилизира около 30-40$. При това ново изригване в цената му (както е в момента), е малко вероятна до средата на 2020-те години.

Дау-Джонс ще слезе до 1500-3000 пункта.
След първата паническа реакция на настъпващата поредна вълна на кризата (при която ще възникне търсене на долари), някъде след около година ще започне обратния процес на отърваване от зелените пари, тъй като е почти неизбежна сегментацията на световната финансова система, която (сегментация) ще е съпроводена от диверсификация на резервите (цената ще е трилиони долари), въпреки че нищо драматично не би трябвало да се случи конкретно с американската валута.

Но горните разсъждения са само един далечен поглед в бъдещето.
За близката една година може да се предположи начало на преобръщането: свличане на фондовите индекси, на нефта и металите, както и качване на долара.
Подозренията за незавидната участ на акциите е реална и без описаните по-горе базови детайли: лудият ръст с повече от 1,5 пъти за половин година, почти без спадове, сам по себе си вече е диагноза, а може би дори и присъда.

Като потвърждение на горното са действията на инсайдерите, които със страшна сила продават акции на своите фирми (в началото на лятото за една покупка се падаха 5-7 продажби, към август величината нарасна до 30, а в началото на есента почти достигна 100).

Наблюдаваният ръст на Дау-Джонс с 46% за половин година е едва шестия подобен случай, при това подскоците от 1970-те и 1980-те протичаха на фона на висока инфлация, а ралитата от 1932 и 1933 години се случваха след катастрофални спадове, когато акциите не струваха почти нищо и лесно растяха и падаха с десетки проценти.

И само ралито от 1929-30 прилича на днешното – тогава то е вървяло бързо, почти без промяна на тренда и е следвало двукратното падане на Дау-Джонс преди това (както и сега): сигурно не е необходимо да напомням какво е последвало в следващите две години.

Още един аргумент – разглеждайки традиционния индикатор за отношението на цената към печалбата (P/E) за акциите, влизащи в индекса S&P-500 (взимайки печалбата за последните четири тримесечия, както това прави агенция Standard & Poor’s), ще получим отношение от около 30.

Но това е резултатът ако не се взимат предвид есенно-зимните изписвания и загуби (както често се прави)! А ако и те се имат предвид?
Тогава графиката на показателя би ни потресла със своята налудничавост– P/E през септември е равен почти на 140, като близка стойност не е наблюдавана за всички години на почти век и половина отчитане.
Пазарът заложи на това, че от тук насетне няма да се случат сериозни загуби, но напразно!

Да, такава плътност на изписвания (както бе доскоро) вече едва ли ще бъде наблюдавана, но като цяло те (изписванията) продължават, въпреки че с по-бавни темпове от преди.
Така или иначе днешната величина на P/E е абсолютно нереална.

И последният аргумент – изказванията на официалните лица: "Бизнесът...се върна към растеж след острата криза, последвала удара на дефлацията... Трендът на пазара на труда се обърна в правилната посока... Търговията се възстановява... Настроенията на бизнеса се подобряват... Срутването се случи едва преди половин година, но аз съм убеден, че най-лошото е зад нас... За хората, притежаващи способностите, ума и характера на американците има само една перспектива – процъфтяване... Да, без съмнение най-лошото е зад нас” – тези изказвания приличат ли Ви на нещо?

Почти познахте, в случая не пеят днешните славеи (въпреки, че думите са същите): това са словоизлиянията на президента Хувър в първата половина на 1930 година, тоест когато е вървяла корекцията след първата вълна на кризата и бавно се е подготвяла следващата вълна.

Добре дошла, втора вълна!