Публикуваме текстовете ви без редакция...

На пресконференцията на свободните социалдемократи от „Свободен народ" в град Пловдив, състояла се на 11 май 2012 г., основно бяха разисквани два въпроса.

Първият беше за сравнителния анализ на лихвената политика на банките в страните от ЕС. Този изключително прецизен и доста обемист текст от 40 страници, който е изключителна заслуга на Радослав Пашов, блестящо илюстрира общото заключение, че банките в България не просто спекулират и се възползуват спекулативно от създалата се фактическа картелна ситуация но и откровено потапят българската икономика, действувайки про-кризисно.

Анализът показва по недвусмислен начин, че България е с много по-високи лихвени нива, по какъвто и показател да правим сравнението. В анализа сравненията са правени по:

- вид на кредита - потребителски, ипотечни, фирмени със срок до пет години, фирмени със срок над пет години;

- вид на валутата - в евро и в съответните национални валути;

- членство на съответната държава - в Еврозоната или извън нея.

Анализът разгромява всички митове и заблуди, които ни се пробутват от пи-арите на търговските банки. Той еднозначно показва, че във всички ситуации, размерът на нашите лихви води на всички останали с „няколко дължини". Абсолютно е опровергана заблудата, че в Унгария и в други страни извън Еврозоната, лихвите са по-високи, отколкото в България. Положението е точно обратното и това е блестящо илюстрирано в доклада, като е проследено изменението на нивото на лихвите от 2008 година до наши дни.

Препоръките на „Свободен народ" за изход от критичната ситуация в икономиката са дадени в прессъобщението за пресконференцията достатъчно изчерпателно.

Смятам, че заявката за експертно и технократимно управление в условията на криза от страна на „Свободен народ" е направена окончателно. Заявка за експертно и технократично управление, подчинено на ясни приоритети и на още по-ясни ценности.

Вторият основен въпрос, повдигнат на пресконференцията, беше въпросът за заплахите за демократичния ред и за национланата сигурност, които се раждат вследствие на невежата и безпринципна политика на Бойко Методиев Борисов, мотивирана от неговия „трибуквен бекграунд".

Ние съвсем открито изказихме своето сериозно безпокойство за продължаващото рушене на съответствието на страната ни на политическите критерии за членство в ЕС.

Казвал съм го и преди - казах го и в Пловдив. Тандемът Цветан Цветанов - министър на вътрешните работи и Владимира Янева - шеф на софийския градски съд руши съответствието на Р. България на политическите критерии за членство в ЕС. България започва да губи характеристиките си на правова държава. В България се водят поръчкови дела, фабрикуват се доказателства. В крайна сметка - съдебната система и държавният апарат се използуват за частни нужди.

Тук обаче искам да добавя някои бележки за становището на свободните социалдемократи по външната политика на страната и безгрижното отношение на управляващите към националната сигурност. Въпросът е много важен и не случайно е залегнал и в учредителлната декларация на „Свободен народ".

В учредителната декларция на свободните социалдемократи изрично е посочено, че България трябва да заеме полагащото й се място при формирането на европейските политики. Един от основните въпроси е отношението към разширяването на ЕС. Тук ще се огранича за да фокусирам вниманието на читателите отново върху позицията на „Свободен народ" за отношението на управляващите към присъединяването на двете „перли" на Западните Балкани - Сърбия и Македония.

Свободните социалдемокарти искат да се прекрати досегашната безгръбначна позиция на България по въпроса за присъединяването на страните от така наречените „Западни Балкани" към ЕС. Позицията на безусловна подкрепа на присъединяването на Сърбия към ЕС граничи с национално предателство по няколко причини:

Сърбия е дълбоко разделена страна, в която няма абсолютно никакво национално съгласие по отношение на геополитическата й ориентация, в това число и на ориентацията й към ЕС. Всъщност разделението в сръбското общество е почти по равно „за" и „против" членството в ЕС. (За евентуалното членство на Сърбия в НАТО изобщо не бих искал да коментирам - такава идея може да се третира единствено като подигравка с целите и задачите на Алианса). Половината сърби са категоричин противници на влизането в ЕС, а половината са „за", което не им пречи да стоят на крайни националистически позиции.

Българите изпитват съвсем  съседски симпатии към сръбския народ, но политическият елит на Сърбия е откровено злокачествен, дори на фона на българския. Не е случаен анекдотът, че разпадането на ЕС ще започне в първия ден на първото сръбско председателство. Засега този ден е далече, но министър-председателят и външния ни министър се кълнат, че искат да го приближат колкото се може повече. Добре, но това би трябвало да стане след като Сърбия покрие категорично политическите критерии за членство.

Още по-важен е фактът, че сръбските тайни служби имат пряко отношение към укрепването и възхода на организираната престъпност в България. Организираната престъпност в България беше създадена от родни фактори, но беше отгледана и угоена от срнъбските тайни служби по време на югоембаргото. Символ на този печален факт е целувката на днешния министър-председател Бойко Методиев Борсов с чалга звездата Цеца Величкович - вдовица на Аркан, една от най-зловещите фигури в сръбската организирана престъпност и извършител на престъпления срещу човечедството.

Всъщност, всички знаем, че трибуквените структури се замогнаха от контрабандна дейност по време на така нареченото югоембарго. Нашият министър-председател също се трудеше тогава в една трибуквена структура и събираше оборотите на дребните пердприемачи. (Някогашните трибуквени структури се казваха ВИС и СИК, но днес премиерът не се е отказал от навиците си и мачка предприемачите с помощта на още по-силни трибуквени структури - НАП, МВР ...). Безусловната подкрепа за членството на Сърбия в ЕС е или проява на пълна безотговорност или умишлено покушение срещу националаната сигурност. Това твърдение не е емоционален изблик, а позиция, почиваща на напълно рлационални съображения.

Между Сърбия и България има нерешен териториален въпрос за Босилеградско и Царибродско, който не може да бъде изоставен, най-малко пък в името на по-бързото присъединяване на Сърбия към ЕС. Не става дума за някаква еуфорична националистическа позиция, а за правата на българите в Западните покрайнини и за пълната териториална и икономическа изолация специално на Босилеградско от територията на Сърбия. Самото оставане на Босилеградско в границите на Сърбия обрича тази територия на нищета и на стопанска безизходица. Последното е почти буквален цитат от учредителната декларация на „Свободен народ", към което можем само да добавим, че от няколко години българският език е официален в градския съвет в Босилеград, просто защото там не само няма сърби - съветници, но изобщо не са останали сърби. Сигурно, заради хубавия живот в Босилеградско ...

Време е да бъде изоставена и безусловната подкрепа за членството на Македония в ЕС. Признаването на Македония за независима държава първо от България беше правилен политически акт. Най-важното тогава беше да не се допусне Македония да се окаже впримчена в някаква остатъчна Сърбославия, което никога не е било в противоречие сдушевността на скопския политически елит - изцяло отгледан и възпитан в Белград. Това обаче, изобщо не значи, че подкрепата за членството на Скопие в ЕС също трябва да бъде безусловна. Защитата на македонската дъържавност е едно, а влизането в ЕС - съвсем друго.

Ние като българи, извървели този път и сърбащи попарата от „приемането по важни геостратегически съображения", добре знаем цената на „предсрочното" приемане. Българското правителство трябва да защити по категоричен начин правата на хората с българско самосъзнание в Македония и да пресече издевателствата на политическия елит в Скопие.