Андреа Руменова, на 18 години (с. Галиче, 2020)

Кристин Георгиева, на 7 години (с. Сотиря, 2019)

Никол Йончева, на 11 години (Бургас, 2017)

Деца. Млади. Завинаги. Изнасилено дете с множество телесни наранявания почина по пътя към болницата. Момиче беше открито с прерязано гърло в асансьор. Не, това не са откъси от романи на Агата Кристи, нито е сюжетът на някое популярно криминале. Това са изречения от новините, жестоката истина и... част от живота ни. Поредните имена. Поредната умопомрачителна жестокост. Угнетяващи новини, излъчени във вечерната емисия. Само от вчера - момиче бе набито от връстници в Южния парк в столицата.

С времето имената ще избледнеят в съзнанието, ще се отърсим от трагедията на отминалия ден. И така, докато не се появят новите жертви. Тези млади момичета вече са статистика. Отрицателна и черна статистика, която е доста "по-богата" от представеното. Те са насилени, бити, убити. Защо? Причина често или липсва, или е толкова нелепа и необяснима в нормални категории, че загубата на човешки живот е абсурдна последица и не подлежи но обяснение. Ако се разровим в криминалната хроника, ще забележим, че възрастта на извършителите често не е далеч по-висока от тази на жертвите, а и профилът на извършителите е сходен. Те са необразовани, прекъснали в ранна възраст учението си, нестабилна семейна среда, често с предишни криминални прояви (вандалства, кражби, блудства), зле възпитани, с накърнени нравствени и етични категории. Цялата гама понякога се допълва и с наркотична палитра. Човешкият живот е най-висша ценност, но не и за тях...

Но защо умират толкова невинни деца и къде е държавната намеса? Намесата идва мигновено, но... когато е вече късно.

След жестокото убийството на Андреа от 17-годишния Аксел Олеков (с. Галиче, януари т.г.) общественото недоволство ескалира. Проведоха се ожесточени дебати. В края на същия месец депутати от ГЕРБ по нареждане на премиера инициираха проект за промени в Наказателния кодекс. Предложените промени - да се завишат горните граници на наказанията за тежките престъпления (убийство, изнасилване), извършени от непълнолетни. Към този момент предвидените в НК наказания не надхвърлят 12 години лишаване от свобода. Промените предвиждаха до 20 години лишаване от свобода за най-тежките случаи, както и нова ал. 3 към чл. 63 от НК, съгласно която съдът да може да санкционира непълнолетните (16-18 г.) като пълнолетни, ако прецени, че превъзпитателните цели е невъзможно да бъдат постигнати с по-лека мярка.Сама по себе си предложената реформа беше неудовлетворителна и срещна остра критика в лицето на изтъкнати наказателноправници. Макар и Министерството на правосъдието да одобри промените, Наказателната колегия на Върховния касационен съд даде осъдителна, отрицателна оценка на проекта, като определи промените като прибързани, неподходящи и противоречащи на вътрешни и международни норми.

Също така проектът противоречи на представената малко по-рано през януари Концепция за наказателна политика 2020-2025 г., в чиито цели се предвижда "по-широко прилагане на алтернативни на лишаването от свобода наказания", а също така е отбелязано, че: "Статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността".

Смекченият правораздавателен режим спрямо непълнолетни е логичен. Младежите трябва да изтърпят превъзпитателно наказание, след което по възможност да бъдат интегрирани обратно в обществото. Наивно е да се очаква, че като се увеличат присъдите, 17-годишният Хасанчо от Столипиново ще отвори да прочете НК (ако може да чете и ако въобще знае що е това НК) и като види високата присъда, ще си каже "Ай сиктир, не си заслужава - ще бъда законопослушник!". Всъщност, ако ще е репресивна политиката, най-добре да върнем смъртната присъда, поне да не пълним затворите и да ги храним от данъците си, казват много хора. Един 17-годишен извършител на тежко престъпление след 20-годишен престой в затвора ще излезе 37-годишен култивиран престъпник, лишен от всякакви възможности за нормален живот. Така шансът да извърши ново престъпление е повече неизбежен, а това означава и в някаква степен - оправдан.

Предложените промени се обсъждаха до февруари, а след това на дневен ред се появиха нови препъникамъни пред правителството. И така и не стана ясно каква ще е съдбата на непълнолетните правонарушители от тук нататък. Но пък е ясно каква им е съдбата, когато станат пълнолетни. Пълнолетни като Мартин.Доживотен затвор без право на замяна постанови на 30 януари т.г. Сливенският окръжен съд на Мартин Трифонов - убиеца на 7-годишната Кристин. Кариерата си 21-годишният рецидивист е започнал отдавна, едва 15-годишен. През 2014 г. той се е гаврил с непълнолетно момиче от селото, като се е разминал само с условна присъда. Лежал е в затвора за кражби. Този младеж е давал индикации, че ще рецидивира до убийство. И е било въпрос на време. Защо не са взети мерки, превъзпитателни мерки? Дали ако бяха взети мерки през 2014 г., когато на 15-годишна възраст той е проявявал социопатно девиантно поведение, Кристин още щеше да се радва на живота? Докато общественото недоволство и държавната намеса са вследствие връзката убиец - жертва, сюжетът ще се повтаря. Въпросът е не как да накажем убиеца, а какво да предприемем, за да не се стига до убийства. Както Мартин, така и Аксел са били с предишни криминални регистрации, осъждани, а след това оставени на произвола на съдбата.

Ако се върнем към Концепцията за наказателна политика 2020-2025 г., ще забележим, че се предвижда повишаване ефективността на пробацията и цялостното й усъвършенстване. Когато младежите извършват леки престъпления с ниска обществена опасност, трябва да им се обръща специално внимание. Необходимо е да се превъзпитат навреме, да им се изградят правилни правни и нравствени възприятия. За целта лишаването от свобода крие своите опасности - контакт с престъпен контингент, десоциализиращ ефект и социално отпадане. "Университетите по престъпност" са най-добрият избор за тежки престъпления, като елемент за изолиране от обществото. Пробацията, широко разпространена в повечето държави, ако се приложи адекватно, би било възможно да има качествено подобрение на макроравнище. Осъдените да имат задължителни срещи с пробационен служител, а също и с психолог, обучителни курсове, да завършват образованието си, ако не е завършено, задължителен общественополезен труд, както и специални програми за въздействие. Цялата процедура, под стриктен контрол. Опасявам се, че колкото красиво звучи, толкова е и трудно постижимо.

Другата страна на монетата - шокиращите убийства на деца от деца без криминално минало, от нормални и на пръв поглед стабилни семейства. Август 2017 г. Никол Йончева, 11-годишна, е убита от 15-годишния Иван Иванов в Бургас след... спор в асансьор. Август 2011 г. в близост до столичен булевард 12-годишният Цветан Цанов е прободен многократно с нож от 16-годишния си съсед Борислав Богданов заради 50 лв., които момчето му дължало за стъпкан стрък марихуана. Това са само два от множеството случаи на безмилостно отнемане на детски животи. От деца. Фундаментални и дългогодишни са дискусиите относно детската агресия.

В НК е формулирано понятието "лекомислие", обвързано с дееца-извършител на престъплението. Нека го отнесем към родителите. Те ще го насочат към учителите. Вечният конфликт между учители и родители. Докато враждата не се превърне в подкрепа, навярно проблемите няма да спират. Засилването на позициите на училищните психолози, за които има известни резерви относно квалификацията им, е необходима предпоставка за намаляване на агресията. Сътрудничеството и съвместното преодоляване на проблемите в юношеска възраст от учители и родители е разковничето. Доброто семейно възпитание, разбира се, не остава по-назад.

Докато това са само констатации и "висящи" предложения, ни остава да слушаме новините, да следим черната картина, в рамката на която се надяваме да не попаднем. Днес е 1 юни: денят на детето. Нека се радваме на децата си, защото утре може да са в статистиките - и на жертви, но и на убийци. Но и не само да им се радваме, а и да ги възпитаваме.