Девет основни теми, които определиха първата година от втория мандат на Тръмп

През годината след завръщането си на власт президентът Доналд Тръмп промени дълбоко вътрешната и външната политика на Съединените щати.

Той пренареди отношенията със съюзници и партньори, насочи институционален натиск срещу политическите си противници, постави масовите депортации в центъра на управлението си и остави ясно разпознаваем личен отпечатък върху самия облик на Вашингтон. Това са деветте ключови теми, които очертаха първите 365 дни от втория му мандат.

1. Масово съкращаване на федералната администрация и демонтаж на държавни агенции

В началото на мандата Илон Мъск се превърна в публичното лице на обещанието на президента да "изреже разхищенията, измамите и злоупотребите" във федералното управление. Мъск, заедно с новосъздаденото Министерство на правителствената ефективност (Department of Government Efficiency - DOGE), предприе радикални мерки срещу федералната администрация, използвайки доброволни програми за напускане, принудителни съкращения и закриване на цели ведомства и офиси.

По данни на Службата за управление на персонала (Office of Personnel Management), до ноември 2025 г. повече от 317 000 федерални служители са напуснали или били съкратени. Част от този спад е компенсиран от около 68 000 нови назначения, а в редица случаи съдилища разпоредиха възстановяване на уволнени служители след правни обжалвания.

DOGE обяви, че е спестило "милиарди долари" от федералния бюджет, но анализ на CBS News показа, че реалните икономии са значително по-ниски от заявените. Въпреки агресивната реторика и масовите съкращения, общите федерални разходи не намаляха. Според данни, анализирани от Peterson Foundation, разходите на федералното правителство през декември 2025 г. са били с 5 млрд. долара по-високи в сравнение със същия месец на 2024 г., а националният дълг продължава да нараства.

Администрацията на Тръмп насочи усилията си към премахване или сериозно орязване на агенции, които според Белия дом не съответстват на неговата визия. Сред тях бе Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID). Президентът предприе и опит да освободи почти целия персонал на Бюрото за финансова защита на потребителите (Consumer Financial Protection Bureau - CFPB), аргументирайки се, че агенцията е надхвърлила правомощията си. През февруари Илон Мъск публикува в X краткото "RIP CFPB". През декември обаче федерален съд блокира опита на Белия дом да лиши агенцията от финансиране.

САЩ официално закриват USAID

До 1 юли функциите ще бъдат прехвърляни, а почти всички служители - съкратени

Администрацията обяви и планове за демонтиране на Министерството на образованието и прехвърляне на негови функции към други ведомства с аргумента, че решенията за образованието трябва да се върнат на нивото на отделните щати. Паралелно с това министърът на правосъдието разпусна звеното на Министерството на правосъдието, което се занимаваше с разследване на случаи на публична корупция.

В сектора на здравеопазването Белият дом обяви съкращаването на около 20 000 работни места в Министерството на здравеопазването и социалните услуги - приблизително една четвърт от целия персонал. Сред тях бяха 1 300 служители на Националните здравни институти (NIH), както и орязване на финансиране за 2 млрд. долара. Публичните здравни агенции съкратиха средства за разработване на ваксини, както и за програми за психично здраве и борба със зависимостите, като част от тези решения по-късно бяха отменени. Президентът също така изтегли САЩ от Световната здравна организация.

Робърт Кенеди-младши заклейми СЗО като "умираща" организация

САЩ призовава страните по света да напуснат Световната здравна организация

2. Разправа с политически противници и институционално възнаграждаване на съюзници

Министерството на правосъдието в ерата на Тръмп предприе действия срещу редица негови политически опоненти. Сред тях бяха бившият директор на ФБР Джеймс Коми, главният прокурор на Ню Йорк Летишия Джеймс и бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън. Под прицел попаднаха и  законодатели-демократи, сред които сенатор Адам Шиф и конгресмен Ерик Суолуел, участвали активно в първия импийчмънт срещу Тръмп.

Президентът отрече да е пряко замесен в конкретните разследвания, но публично призова Министерството на правосъдието да "разгледа внимателно" действията на някои от опонентите му.

Администрацията предприе действия и срещу шестима демократи от Конгреса, които се появиха във видеоклип през ноември, призоваващ военни да отказват изпълнение на "незаконни заповеди". Петима от тях съобщиха, че са получили запитвания от Министерството на правосъдието. Пентагонът предприе и действия за понижаване и орязване на пенсията на сенатор Марк Кели от Аризона, пенсиониран капитан от Военноморските сили.

ФБР разследва конгресмени-демократи, казали на военните "да отказват незаконни заповеди"

След като Тръмп по-рано ги обвини в "бунтовническо поведение"

Под натиск попадна и Федерален резерв, след като президентът многократно настоя за понижаване на лихвените проценти. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл съобщи, че институцията е получила призовки във връзка с ремонта на централата си - ход, който той определи като част от кампания за натиск. Президентът се опита и да освободи членката на Управителния съвет Лиса Кук, обвинявайки я в ипотечна измама. Кук оспорва решението, а Върховният съд трябва да разгледа случая.

През лятото Министерството на правосъдието уволни десетки служители, работили по разследванията на специалния прокурор Джак Смит срещу Тръмп. Белият дом отне и достъпа до класифицирана информация на редица бивши и настоящи представители на властта, включително бившия президент Джо Байдън, бившия вицепрезидент Камала Харис и членове на екипа им по националната сигурност.

Паралелно с това Тръмп широко използва правото си на помилване, заличавайки обвинения срещу свои съюзници. Още в първия си ден той помилва почти всички обвиняеми и осъдени за щурма на Капитолия на 6 януари. Сред получилите помилване или смекчаване на присъдите бяха и конгресменът-демократ Хенри Куеляр, бившият републиканец Джордж Сантос, бившият губернатор на Пуерто Рико Уанда Васкес, бившият губернатор на Илинойс Род Благоевич и бившият президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес.

Губернаторът на Калифорния се ядоса на евролидерите заради Тръмп: Просто е жалко, трябват им наколенки

Гавин Нюсъм призова европейските законодатели "да спрат да бъдат съучастници" и "да имат гръбнак"

3. Масови депортации и засилено прилагане на имиграционното законодателство

Президентът изпълни централно предизборно обещание, обявявайки и прилагайки това, което администрацията му определя като най-мащабната операция по депортиране в историята на САЩ. Към средата на декември Министерството на вътрешната сигурност съобщи за приблизително 1,9 милиона т.нар. "самодепортации" и над 622 000 принудителни депортации от началото на мандата. Към миналата седмица Имиграционната и митническа служба (ICE) е държала 73 000 души в арест, което представлява рекордно ниво. Администрацията си поставя за цел капацитет от над 100 000 задържани мигранти във всеки един момент.

В рамките на тази политика САЩ подписаха споразумения с редица държави да приемат депортирани лица, които не са техни граждани. Освен страни от Латинска Америка, такива договорености бяха постигнати и с държави като Есватини, Уганда, Южен Судан, Лаос, Мианмар, Косово и Руанда.

Задържанията на югозападната граница на САЩ спаднаха до исторически минимум. През декември Американската митническа и гранична служба е задържала 6 478 души, което е спад от 96% спрямо същия период година по-рано.

През март президентът се позова на извънредни военновременни правомощия, за да изпрати стотици мигранти, основно от Венецуела, в затвора CECOT в Ел Салвадор. Доклад на Human Rights Watch установи, че половината от депортираните нямат криминално досие, а едва осем са били осъждани за насилствени престъпления. Един салвадорски гражданин, депортиран по погрешка, бе върнат в САЩ, където срещу него бяха повдигнати обвинения и започна процедура за повторна депортация към трета държава. По-късно всички венецуелски граждани, изпратени в CECOT, бяха върнати във Венецуела в рамките на размяна на затворници.

Министерството на вътрешната сигурност започна мащабни операции по прилагане на имиграционните закони в градове като Шарлот, Чикаго, Лос Анджелис, Минеаполис, Ню Йорк и Портланд, като редица акции доведоха до протести. Напрежението ескалира след фаталната стрелба, при която загина цивилното лице Рене Гуд в Минеаполис по-рано този месец.

Служител на имиграционните власти в САЩ застреля жена в колата ѝ в Минеаполис

Инцидентът е описан по много различен начин от местните и федералните власти

Президентът разположи части на Националната гвардия в помощ на федералните служби, което доведе до съдебни искове от щати като Калифорния, Илинойс и Орегон. В редица случаи съдилищата застанаха на страната на щатите. Националната гвардия ще остане разположена във Вашингтон, но в края на 2025 г. президентът изтегли части от други юрисдикции.

Въпреки безпрецедентния мащаб на операцията Тръмп заяви пред медиите, че депортациите "не са стигнали достатъчно далеч".

4. Демонстрация на американска мощ в чужбина и пренастройване на външната политика

Сред най-значимите действия на президента бяха тези, свързани с използването на военна сила зад граница и с преосмислянето на отношенията със съюзници.

През юни САЩ нанесоха мащабни удари по три ядрени обекта в Иран в рамките на операция "Midnight Hammer". Президентът впоследствие заплаши с нови удари заради репресиите срещу протестиращи.

В контекста на военна активизация в Латинска Америка САЩ извършиха поне 34 удара срещу плавателни съдове, обвинени, че пренасят наркотици в Карибско море и Тихия океан. Загинали са над 120 души.

На 3 януари американски сили проникнаха във Венецуела и задържаха тогавашния президент Николас Мадуро. Белият дом обяви, че САЩ ще поемат управлението на страната и контрола върху петролната ѝ инфраструктура, като приходите ще бъдат използвани "в полза на венецуелците, американците и американските енергийни компании". Това бе представено като част от т.нар. "Доктрина Донро" (получено от комбинацията на Монро и Доналд Тръмп - бел.прев.).

Паралелно с това президентът започна кампания за придобиване на Гренландия, полуавтономна територия в рамките на Дания, което предизвика сериозно безпокойство сред съюзниците от НАТО. Тръмп не изключи използването на военна сила и заплаши с мита европейски държави, които се противопоставят.

Тръмп се показа как забива американското знаме в Гренландия

Изображението - вероятно генерирано от изкуствен интелект - беше публикувано в Truth Social

Президентът се опита да посредничи за край на войната в Украйна, но усилията се блокираха след среща на върха с руския президент Владимир Путин в Аляска през август.

През октомври администрацията, заедно с партньори от Близкия изток, посредничи за споразумение за примирие между Израел и Хамас. Всички живи заложници бяха освободени, а крехкото примирие засега се запазва.

5. Пренастройване на икономическата политика и култ към митата

Президентът многократно се самонарече "краля на митата", превръщайки търговските тарифи в централен инструмент на икономическата си политика. Той твърди, че митата носят милиарди долари приходи, докато икономисти предупреждават, че разходите в крайна сметка се поемат от американските потребители.

Новите мита върху китайски стоки доведоха до търговска война с Китай, като тарифите временно надхвърлиха 100% и от двете страни. Среща между Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин през октомври доведе до частично деескалиране.

Ключовият икономически закон на президента, наричан от него "големият, красив закон", удължи данъчните облекчения от първия му мандат, като частичното финансиране дойде чрез ограничения на Medicaid и програмите за хранителна помощ.

6. Разширяване на границите на президентската власт

Въпреки че Републиканската партия контролира и двете камари на Конгреса, във Вашингтон бяха приети сравнително малко значими законодателни инициативи. Вместо това президентът Доналд Тръмп разчиташе в изключително голяма степен на изпълнителни действия, за да реализира целите си. По данни на Федералния регистър, през 2025 г. и първите седмици на 2026 г. той е подписал 228 изпълнителни заповеди, без да се броят други форми на изпълнителни актове, като по този показател значително изпревари всички свои предшественици в рамките на първата им година на власт.

Използването на извънредни правомощия от страна на президента за налагане на мита без одобрение от Конгреса беше оспорено по съдебен път и стигна до Върховния съд на САЩ. Очаква се съдиите в близко време да се произнесат дали президентът е имал конституционно право да въвежда тези мита. В случай че съдът реши, че такова право не е съществувало, федералното правителство може да се изправи пред необходимостта да намери механизъм за възстановяване на вече събраните суми.

Използването на военна сила без изрично одобрение от Конгреса в Сирия, Иран и Венецуела, както и разполагането на части на Националната гвардия в американски градове, също породиха сериозни въпроси относно конституционността и пределите на изпълнителната власт. Миналия месец Върховният съд блокира разполагането на Националната гвардия в Чикаго.

След като политическа безизходица в Конгреса доведе до най-дългото спиране на работата на федералното правителство в историята на САЩ, Белият дом изпробва докъде се простират правомощията му да пренасочва средства едностранно. Администрацията продължи да изплаща възнаграждения на военнослужещи и агенти на ФБР, опита се да съкрати хиляди временно отстранени държавни служители и заплаши да преустанови плащанията по програмите за хранителни помощи, което доведе до нови съдебни спорове.

7. Подчиняване на институциите на президентската воля

Друга устойчива линия в управлението на Тръмп е натискът върху институциите да се съобразяват с волята на президента. Той прекрати държавни договори и отне допуск до класифицирана информация на големи адвокатски кантори, които са представлявали негови политически опоненти. Американската адвокатска асоциация заведе дело срещу тази практика, определяйки я като "политика на сплашване на правни кантори". Някои кантори, под натиск, сключиха споразумения с администрацията да извършват безвъзмездна правна помощ за милиони долари.

Президентът оказа натиск както върху федерални агенции, така и върху частни работодатели да прекратят програмите за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI). Администрацията му насочи усилията си срещу това, което определя като "woke" инициативи във въоръжените сили, бизнеса, образованието и други сфери на американското общество.

Белият дом заплаши със съдебни действия или упражни друг натиск върху университети заради техните политики по DEI, пропалестински студентски протести или предоставяне на щатски такси за обучение на недокументирани имигранти, като в някои случаи спря федерално финансиране. Колумбийският университет постигна споразумение с администрацията, за да избегне по-нататъшни разследвания, а университетите Браун, Корнел, Нортуестърн и Пенсилванският университет (UPenn) също сключиха различни договорености с федералната власт.

Тръмп наложи нови ограничения на Харвард

Университетът е поставен под статут на "засилено наблюдение на паричните средства"

Президентът лично заведе съдебни дела срещу няколко медийни организации заради тяхното отразяване. В навечерието на инаугурацията компанията Disney, собственик на ABC News, се съгласи да плати 16 млн. долара, за да уреди извънсъдебно дело за клевета, заведено от Тръмп. CBS News също бе сред медиите, срещу които президентът предяви иск, а впоследствие Paramount - компанията майка на CBS News - се съгласи да плати 16 млн. долара за уреждане на дело, свързано с интервю от "60 Minutes" с Камала Харис през 2024 г. Нито една от компаниите не призна вина.

8. Управление чрез сделки с компании и държави

Вместо да налага единна политика чрез законодателство, президентът изтъква умението си да сключва сделки - колкото повече, толкова по-добре - с отделни компании и държави. Преговорите за мита с различни ставки за различни държави са показателен пример за този подход.

Президентът се опита да договори индивидуални споразумения с фармацевтични компании с цел понижаване на цените на лекарствата за американците. Сред медикаментите, които могат да бъдат продавани директно на потребителите на по-ниски цени, са лекарства за редукция на тегло от групата GLP-1, включително Ozempic, Wegovy и Zepbound.

Тръмп обяви и сделки за инвестиции в американското производство и инфраструктура с технологични гиганти като Apple, Meta и OpenAI, както и с търговски партньори като Южна Корея и Япония, макар че част от тези корпоративни инвестиции са били планирани още преди неговия мандат.

Администрацията се опита да посредничи за сделка, при която китайската компания майка на TikTok да продаде американските си операции на инвеститори от САЩ, с цел да се избегне законово предвидена национална забрана на социалната мрежа. Все още не е ясно дали подобна сделка ще бъде одобрена от китайските власти.

TikTok подписа сделка за продажба с Oracle, Silver Lake и MGX

Популярната платформа може да продължи да работи в Съединените щати

Президентът позволи на базираната в Япония компания Nippon Steel да придобие U.S. Steel, но при условие за т.нар. "златна акция", която дава на президента право да преглежда и влияе върху някои ключови корпоративни решения.

9. Налагане на личен отпечатък върху Белия дом и Вашингтон

Президентът предприе активни действия, за да остави своя личен отпечатък върху самия Белия дом и върху облика на Вашингтон като цяло. Той придвижи напред планове за изграждане на голяма бална зала на територията на президентската резиденция и за построяване на нова триумфална арка, съпоставима с други големи национални монументи.

През октомври Тръмп разруши Източното крило на Белия дом с минимално предварително предупреждение, за да освободи място за проекта за бална зала. Архитектите представиха плановете си пред надзорен съвет, който отговаря за строителството върху федерална земя. Президентът заяви, че разходите, които вече са нараснали до около 400 млн. долара, ще бъдат покрити чрез частни дарения, включително от компании и лица с мащабни бизнес интереси пред федералното правителство.

Байдън: Тръмп руши и Белия дом, и САЩ

Той също така обвини Тръмп, че поставя интересите на богатите си съюзници над тези на американския народ

Тръмп обнови и други части на Белия дом, като изгради тераса в Розовата градина, постави масивни нови флагштокове, преукраси Овалния кабинет със златисти елементи и създаде "Президентска алея на славата" със снимки на свои предшественици - с изключение на бившия президент Джо Байдън, който е представен единствено чрез изображение на автоматична подписваща машина (autopen).

Президентът рекламира и планове за изграждане на триумфална арка над река Потомак във Вирджиния. Представените през октомври макети носят името "Арка на независимостта".

Освен това администрацията работи за добавяне на името на Тръмп към различни институции във Вашингтон. Назначеният от него управителен съвет на Кенеди центъра - водещата културна институция на столицата - гласува тя да бъде преименувана на "Тръмп-Кенеди център", промяна, която изисква одобрение от Конгреса. През декември името на президента беше добавено и към Института за мир на САЩ, като Държавният департамент обясни това с желанието да се "отрази най-големият сключващ сделки в историята на страната".

Преименуваха символично "Кенеди център" в "Тръмп център"

Решението няма правна сила, тъй като името е установено с федерален закон