Вчера Русия отправи обвинение към САЩ за провокиране на електрическата авария във Венецуела, довела до тотален хаос - повече от 60 часа без ток в 23 щата, от общо 24. Авария, довела и до смъртта на десетки души, които са се намирали в болница в момента. Няма ток и вода, защото водата е с електрически помпи, няма бензин, няма телефони, транспорт и никаква комуникация. Храната е развалена, много лекарства също - това означава още смърт.
Още преди дни Мадуро обяви това за поредния саботаж, опозиционният лидер Гуайдо е заплашен от процес.

Продължаваме разказа на Мария, нейното обяснение за това какво се случва в чудесната страна, станала нейна втора родина преди повече от 20 години.

Сама електростанция се оказва, че не може да бъде хакирана, защото е аналогова, отговаря ни Мария веднага след като се добира до някаква комуникация. И до място, където има ток.

През изминалите дни за първи път са се чули викове по улиците - "Да дойде Тръмп!", това след сълзотворния газ, с който са потушавани протестите. Те не са големи, защото хората се грижат как да преживеят и да опазят близките си живи. "Разбира се, това нищо не значи.

Мадуро може да си остане на власт, ако няма международна помощ", добавя Мария и продължава разказа си за миналите години и как една богата и красива държава може да стигне до бедност, разруха и отчаяние.

Началото

Идването на власт на Чавес през 1999 година, и целият последвал в годините цирк за неговото влияние, харизма и месианство в Латинска Америка, е част от целия бананов популизъм, характерен за тази част на света, комбиниран в конкретния случай с много, много петрол. Когато Мария пристигнала във Венецуела цената на петрола била 7 долара за барел, а именно покачването по времето на Чавес до астрономичните 140 долара подпомогнало неговото оставане в историята.

Един голям венецуелски политик, Бетанкур, е казал, че във Венецуела няма добри или лоши правителства, а само добри или лоши цени на петрола. Сигурно е така, но той не е предвидил деструктивната роля на идеологията, и на Фидел Кастро.

Мария припомня, че Чавес идва на власт с вече тъмно минало - опит за държавен преврат през февруари 1992 години, начело на малка група военни с леви убеждения и прекарани четири години в затвора, от който излиза помилван (благодарение на съществуващата демокрация). Чавес не е лишен дори от политически права, което му позволява да се кандидатира за президент през декември 1998 г. Помня, че негов опонент при тези избори беше една екс-мис Венецуела и кметица на един квартал на Каракас тогава, както и един от старите и необичани от никого политици.

В началото Чавес не говорел за комунизъм, или каквато и да било идеология, а само популизъм - социално равенство, борба с корупцията, веднага обаче поискал референдум за промяна на конституцията. Увеличи президентския мандат от 4 на 6 години, с възможност за безкрайно преизбиране! Близкият контакт с Фидел Кастро е решителен за него в персонален план, както и за Венецуела през следващите 20 години. Кастро го убеждава, че той е неговият наследник в Латинска Америка, негов "син", новият Симон Боливар, който ще освободи континента от империализма и същевременно ще остане на власт през целия си живот. В замяна - Куба получила възможност да преживее през следващите години без съществуването на Съветския блок. 200 000 барела петрол на ден гратис са само част от огромните средства, които тръгнаха към острова, разказва Мария и добавя, че и в момента, въпреки кризата, Венецуела продължава да изпраща 100 000 барела на Куба, а самата Венецуела е изцяло окупирана от кубинци, във всички сфери на управление.

Първите протести

През април 2002 година избухват първите големи протести против Чавес. 10 дена национална стачка, първа милионна манифестация в историята на Венецуела, която стигна до Мирафлорес, седалището на президента. Манифестация, в която участва и Мария, и за първи път в живота си изпитва кошмара на сълзотворен газ: Манифестация, окъпана в първата кръв, пролята от Чавес, 19 души убити от снайперисти и 150 ранени. Същият този ден - 11 април 2002 година, военните, които тогава бяха все още честни и непокварени от идеологията, поискаха оставката на Чавес. Той беше затворен, властта - предадена в ръцете на опозицията (представителя на частния бизнес Кармона, един от организаторите на стачката), която - изцяло неподготвена за този момент, реши да издаде декрет, с който бяха уволнени членовете на парламента, до нови избори. 6 дена по-късно, под натиск на чавистите, военните заявиха, че това не е конституционно, и върнаха Чавес на власт.

Тогава се започва и "цялото това мазало", което унищожава Венецуела - тотална саморазправа на Чавес, който вкарва всички генерали в затвора, уволнява и убива. В края на същата година, петролната компания на Венецуела, PDVSA, отново обяви национална стачка, към която се присъедини цялата страна. Тя продължава 63 дни, а много деца ходят на училище с маски за сълзотворен газ, спомня си Мари. В края стачката е окъпана в кръв, а няма успех, защото междувременно Чавес е назначил вече нови, верни нему, генерали, 20 000 от общо 40 000, работещи в петролната компания, са уволнени - целия висш и среден персонал. Така започва разрухата на петролната компания - кокошката със златни яйца на Венецуела. Следва назначение на 10000 души нов персонал, който няма идея от петрол, но верен на партията на Чавес. Почти всички петролни кладенци сега са запушени, но касата на PDVSA се превърна в лична каса на Чавес, а после и на Мадуро. Тези 20 000 уволнени петролни специалисти, едни от най-добрите на световно ниво, сега работят по всички краища на света.

Така - от 3,5 милиона барела на ден, които произвеждаше Венецуела преди идването на Чавес на власт, сега произвежда само 1 милион на ден, от които 600 000 барела заминават за Китай, за изплащане на заеми, отдавна изхарчени.

През 2003 година Чавес въвежда валутния контрол, според който във Венецуела всички останали валути са незаконни, а всички сметки може да са само в боливари. Този "валутен борд" беше и продължава да бъде най-големият кошмар за икономиката на страната, доведена до руини, заявява Мария.

А защо Чавес има подкрепа?

Защото Кастро го е научил как да управлява бедните. Мария изброява - раздава пари без да работа насреща, срещу лоялност и сигурен вот. Венецуелците винаги са били известни със своя т.н. петролен клиентилизъм, те са свикнали всички правителства да им дават, а те да искат. Разбира се, никое правителство в историята на страната не е разполагало с милиардите, които получаваше Чавес от петрола. Чавес започна да обяснява на бедните, че те не са виновни, че не са учили или не работят, а са виновни богатите, които са им взели парите, които им се полагат от петрола.( И до момента венецуелците получават не 12 заплати на година, ами 16, плюс един куп допълнителни плащания, въпреки че при настоящата хиперинфлация това е нищо.) "Т.е, налага се идеята, че всичко ти се полага само защото си се родил в страна с петрол и не трябва да учиш и да работиш за това." Чавес въвежда т.нар. трудова неподвижност, inmovilidad laboral, т.е. независимо дали един работник работи или не, не може да бъде уволнен. И до момента е така! Трябва да му бъдат предложени много пари, за да благоволи да подпише оставка си.

Чавес построява 2 милиона къщи за бедни, дава им ги преди избори, а ако не гласуват, им ги вземат. Тези къщи не са собственост, те не могат нито да се продават, нито да се наследяват. Това се случва и в момента.

Как продължи унищожението на Венецуела

Чавес експропиира всички големи латифундии, т.е. земи, които бяха богати и продуктивни, с по 4 реколти на година. Сега тези земи са пустеещи. Въвежда максимални и контролирани цени на хранителните продукти, без значение на цената на националния производител. Хората масово фалират, а Чавес внася, например, храни от камарада Лула, от Бразилия с т.н. преференциален долар, и след това ги продава евтино. Следва експроприация и на някои частни вериги от супермаркети, за да има къде да се продават тези евтини храни (правителството няма собствени). В момента тези магазини също са руина, защото Мадуро няма пари.

На практика всичко, което е национализирано, е унищожено - електричеството, телефонните услуги, водата, производството на газ, на цимент, мините.

Целта на Чавес е всички да бъдат зависими икономически единствено от държавата и почти успява да го постигне - частните фирми са малко, няма точна статистика, но, според оценката на Мария - около 80% по-малко. Капиталите се изнесоха, и чужди, и национални, частният бизнес, заедно с хората също - в Панамас, в Колумбия, в Маями вече има и цял венецуелски квартал - Доралцуела.

Всичко това се случва на фона на това, че Венецуела е била винаги една от най-богатите страни в Латинска Америка, а между 1953 и 1957 година е 4-тата най-богата държава в света, 4 пъти по-богата от Япония и 14 пъти по-богата от Китай.

Какво се изгражда през тези години

На практика нищо, отговаря Мария - нито една магистрала, нито една фабрика. Строителството почти го няма, защото беше частно, и никой не иска вече да инвестира, за да строи, нито сгради, нито молове. Страната е върната, казват, с 50 години назад, аз мисля, че ако остане на власт Мадуро, ще бъдат и повече."

Отделно Чавес харчи невероятни средства за износ на своята революция, по съвет на Кастро. Казват, че сумите са повече от 5 пъти План Маршал, но не е истина, те са много по-големи, според Мария. Всички малки карибски държави са подчинени изцяло със създаването на ПетроКарибе, т.е петрол почти гратис, с кредит за 20 години. Всички леви партии в Латинска Америка - в Аржентина, фамилия Киршнер, Ево Моралес в Боливия, Никарагуа, Рафаел Кореа в Еквадор, Лула в Бразилия, левицата в Колумбия, даже терористичната организация Фарк и ЕТЛ, левицата на Испания, партията Подемос, например, потичат огромни средства, милиарди, не милиони. "Популизъм и показен антиамериканизъм, но само външен, разбира се, защото по времето на Чавес са достигнати истински рекорди в търговията (непетролна) със Щатите.

За Щатите и петрола

Изобщо позицията анти-Америка, особено на Чавес, е параван за наивници, и причина да му ръкопляскат всички антиамерикански настроени хора по света, обяснява Мария.

Също и темата за САЩ и венецуелския петрол. Щатите нямат нужда да " вземат" в буквален смисъл на думата петрола на Венецуела, защото двата пазара така или иначе са свързани. Мария посочва "втората кокошка със златни яйца" на Венецуела - CITGO, която оперира на американска територия. На практика Венецуела има на американска земя 4 рафинерии и верига от 14 000 собствени бензиностанции. Венецуелският петрол е тежък и специфичен за обработка, той се изнася за Щатите, преработва се там, продава се бензина в собствената търговска мрежа от бензиностанции, и доларите пристигат в сметката на венецуелското правителство. Невероятен бизнес, през всичките тези години. Независимо, че Чавес и Мадуро са продадоли една част от бензиностанциите на CITGO, както и една от рафинериите, в момента - за Мадуро, парите от петрола, който купува Америка, са единствените приходи.

Властта

Докато беше жив - 2013 година, Чавес завзе всички "независими" власти във Венецуела. Върховният съд - промени броя на магистратите от 12 на 25, новите магистрати са назначени по усмотрение на Чавес. В прокуратурата също са назначени негови хора. До 2015 година парламентът също е изцяло под контрола на Чавес, защото опозицията "прояви глупостта" и бойкотира самите избори като протест срещу корумпираната вече избирателна система.

В тези години стотици са хвърлени в затворите, много от тях до живот. Всички опозиционни политически лидери от опозицията са в затвора, или в изгнание. Със сила и кръв е потиснат големия студентски протест от 2017 година.

Хората лека-полека заминават, спомня си Мария. Цяло едно младо и образовано поколение е разпиляно по света. Новото поколение не познава Венецуела от преди, но вижда мизерията и глада в момента.

Властта сега, официалната

Според Мария, Мадуро ще остане в историята като най-ненавиждания от всички президент на Венецуела. Самото му избиране за президент от самото начало е съмнително. Той е роден в Кукута, Колумбия, което го прави колумбиец по рождение, а конституцията не разрешава двойно гражданство за президента. Самите избори преди 6 години, които той спечели проформа, с минимална разлика, бяха много оспорвани. Реалната информация е много по-различна от резултатите, а протестите на хората по улиците през последващите дни, отново облени в кръв.

Тъй като във Венецуела традиционно армията е решаваща за всяка смяна на властта, а Мадуро няма пари да продължава да поддържа военните на своя страна, според Мария им е предоставил всички възможни незаконни търговии. Наркотрафик на първо място. И това е на държавно ниво. Мария разказва, че дори един от синовете на съпругата на Мадуро, Силия Флорес, е хванат с 800 кг. кокаин и сега е в американски затвор. На второ място - контрабанда с бензин, който е много евтин във Венецуела. Търговия с храни, пране на пари, търговия с оръжие. Всички министри в момента са генерали, които нямат представа от абсолютно нищо. "Свикнахме да слушаме абсурди, които звучат като виц, но за съжаление не са. От типа на: министър на здравето обявява бебешките памперси за глезотии на империализма, затова венецуелските революционни бебета трябва да се научат да си ходят сами на тоалетна от 3-4 месечна възраст."

Щатите проявиха търпение към диктатурата във Венецуела до момента, в който беше назначен за вице президент на Венецуела Тарек Ал Айсами, обявен за Капо Номер 1 на наркотрафика и тероризъм в тази част на света. Това е било преди около 3 години и е голяма грешка от страна на Мадуро. Отговорът на американците идва веднага - Венецуела влиза в "черния" списък на държави, заплаха за американския народ, блокирани са банкови сметки на висши държавни служители, анулират се визи, банковите операции се следят за пране на пари.

В момента върхушката от 50 души около Мадуро, тези, които го държат на власт, са с изцяло блокиран изход от страната, блокирани пари, визи и заплаха от преследване и затвор из целия свят. Затова е невъзможно те да се съгласят на нещо различно от власт, докато я удържат.

Невъзможни са вече и преговори, през последните 2 години имаше 2 опита за такива, но без никакъв успех. Невъзможни са бързи избори, защото трябва да се промени цялата избирателна система, заявява Мария и продължава:

Пропадането в бездната на хиперинфлация и бедност е невероятна. Прогнозите за 2019 година са 31 милиона процента инфлация, което е нещо абсурдно, но не и невъзможно.

Утрешният ден

Не знаем какво ще стане. Единственият начин е да бъдат убедени военните, че няма да бъдат преследвани, и те да принудят Мадуро да си замине. Но за висшите военни това също е трудно за изпълнение. Има натрупана от години омраза. И ако се измъкнат от Венецуела читави, някъде по света ще ги хванат и съдят.

Бихме искали да видим предишната Венецуела, богата, изобилна и любезна, невероятен климат и природни красоти. Красотата на Андите, джунглата на Ориноко, водопадите на Канаима, кораловите архипелази на Лос Рокес... Единственият хотел с морска вода по стаите, който съм виждала - беше още преди 20 години на остров Маргарита, карибския остров на Венецуела...Хотел La Samanna....

За Мария е трудно да обясни всичко, което се случва около нея, признава че обобщеното и аналитично мислене за действителността във Венецуела е психически трудно поносимо, затова и хората там са съсредоточени върху настоящия момент, върху оцеляването.

Въпреки че има желание, а и нужда да обясни необяснимото, на другите хора, на останалия свят.

"Беше нормална държава... страна, която ми позволи да постигна т.н. американска мечта, но малко по на юг... С много труд, разбира се, но и за много по кратко време, отколкото в Северна Америка." Може би имах и късмет, признава Мария и добавя - "Просто нормална държава, която дава възможност този късмет да се материализира."