Германия диктува европейската политика, а огромна част от решенията, които взема Европейският съюз са синхронизирани с волята на канцлера Меркел. Това не е от вчера или днес, но точно през 2015 тази хегемония може би вече не работи добре за ЕС, а и за Германия.

Меркел, заедно с финансовия министър Шойбле бяха архитектите на решението на гръцкия дългов проблем по-рано през годината. Дали решението ще проработи все още не е ясно, но диктовката на условия от страна на Германия накараха мнозина политолози и анализатори да чертаят негативни сценарии, защото не може една държава просто да налага собствения си модел на всички останали в един съюз. Дори това да е държавата, която плаща най-голямата част от сметката.

Рейтингът на Меркел тогава дори пострада както в Германия, така и в други части на Европа.

Гърците на отминалите предсрочни избори пък показаха, че дяволът не е толкова черен и правителство, което се опълчи - поне вербално - на Берлин, не е задължително да си отиде завинаги от властта. Новата победа на Ципрас - въпреки много ниската избирателна активност - доказа това.

Ако за проблемите на Гърция все пак можем да виним най-вече самите гърци, не така стоят нещата с второто голямо изпитание пред Европейския съюз през 2015, а именно бежанската криза, която по мнението на мнозина е много по-страшна от „гръцката".

Германия иска да бъде хуманитарна, да има солидарност и всички държави да помагат на бежанците. И не я интересува, че някои държави вероятно не искат да помагат, имат си собствени проблеми, за решението, на които не им достигат ресурси.

Челният сблъсък с унгарския премиер Орбан вече е факт, но това е само на повърхността. Редица други държави се задъхват от бежанския проблем, а немското решение "да приемем всички" не помага.

Нито Гърция, нито Италия, България, Унгария, Хърватска, а и други страни са в състояние да поемат и контролират огромния бежански поток. Още повече, че никой не знае колко наистина голяма е тази мигрантска вълна, като по думите на Виктор Орбан само Ирак може да генерира десетина милиона бежанци.

Германия обаче не се интересува от това.

Германия не дискутира, не обсъжда своите решения. Тя се опитва да ги налага. А когато някой се възпротиви, задейства механизми, с които прави натиска „ефективен".

Ясно е, че тази политика не може да продължи вечно. Физиката, а и историята показват, че при твърде голям натиск, винаги има и равно по сила противодействие. Накрая точно това ще получи Германия - изолация от страна на държави, които не са съгласни с нейната политика.

Не може Берлин да размахва пръст и да обвинява Унгария за оградата по границата, а в същото време да спира влаковете от Австрия и първа в ЕС да замразява някои от функциите на Шенген.

Така управлението на канцлера Маркел хем обявява, че всички "бежанци" са добре дошли, но затваря част от границата си, едновременно с това обвинявайки държавите, които се опитват да спрат бежанския поток.

Как да съвместим реториката, че ще приеме всички с настояването - и едва ли не налагането - на квоти за разпределение на бежанците в други държави. И да плаши със спиране на еврофондове и други санкции за държавите, които пазят границите си и не искат да участват в квотната акция. Психиатрите може би имат удачен медицински термин, с който да дефинират външната политика на германското правителство.

В същото време „солидарна" Германия не направи нищо, за да помогне на Гърция, Италия, България и Турция, които първи бяха ударени от бежанската криза. Напротив, тя я стимулира, обещавайки от името на ЕС убежище на всички. Но дали пък Берлин не е по-силен в думите, отколкото в делата...

Германия сякаш не осъзнава (което е невъзможно) рисковете от тълпите имигранти, прииждащи към нея.

Видя се как тези "бежанци", бягащи от война (а дали е така?!), са готови на остра конфронтация с Унгарската полиция, служат си със заплахи и оставят неописуема мизерия по пътя си. Която логично ще се пренесе от Унгария в Германия, заедно с налагането на собствените си порядки, обичаи и нови джамии. А въобще не повдигаме темата за вероятните скрити в мигрантската тълпа джихадисти.

Германия не разбира, че успехът й, както и благоденствието на ЕС, се дължи до голяма степен на манталитета на хората, живеещи в съюза. Който е коренно различен от манталитета на прииждащите нелегални мигранти.

Те са други. Може би някои от тях ще се интегрират, но огромната част ще останат да живеят в своите си затворени мюсюлмански общности, като дори и след 20 години децата им ще таят някаква омраза и гняв към Германия, защото ги е оставила на дъното на обществото, а и защото го налагат генът и паметта.

И тогава ще стане страшно...