Кое извиква у нас този вечно жив образ на Левски? Времето не го раздалечи и сякаш все повече го връща. Историята не посипа с прах тази Икона на Свободата. Дали всеки българин не съзира в него личния си дълбоко скрит идеал. Защото Левски олицетворяваше всички с думите си: "Ако спечеля, печеля за цял народ". А отговорността постави единствено върху себе си: "Ако изгубя, губя само мене си."

Или той въплъщава будния копнеж за свобода на историческия ни дух. Затова и продължаваме да го зовем всяка година в един и същи февруарски ден, с нестихващо вълнение пред затрупания с цветя паметник.

Ако безсмъртието има име, за нас това е Апостолът на Свободата. Ако за нас има свято венчило, това е на Левски с невестата му България, в чиято съдба той вгради своята сянка. Той е и единственият в историята на народите бунтовник, наречен Апостол - пример и принос за света. Защото в своето сърце той намери място не само за всички българи, но и за цялото човечество: "В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е."; "Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение... Особено ние, които до смърт сме решили и после освобождението ни да служим на човечеството.."

Левски пренесе смирената си вяра на молитвеник от манастира към социалния олтар на бунтовника за свобода. Клетвата пред евангелието и сабята, с която кръщаваше съидейниците си в борбата, свидетелстваше за монаха в него. Светостта на неговото дело бе да лиши човека от робство. Затова философът Ваклуш Толев в идеята си за 13 безсмъртни българи, нарече Апостола - Икона на Свободата. Но не просто иконата на някой външен храм, а храмът на съвестта в човека, която дава живот на безсмъртието.

Светостта на Левски и магийността на словото му събраха всяка будна съвест в България, в неговите 200 комитета - гнездата на бъдната свобода. Без неговото скитничество от село на село, от град на град, без тези комитети бе немислимо отхвърлянето на османското робство. Макар и дошло като Освобождение, не и още свобода.

Делото на Апостола бе вдъхновение за безстрашните дейци на Априлското въстание, макар и преждевременно избухнало. Духът на неговата саможертва бе пример за шепата защитници на Шипка, чиято победа над турските орди бе преломен момент в освобождението на България. Безсмъртното му дело бе светъл лъч към извоюваните по-късно Съединение и Независимост на страната ни.

Правим ли историческа крачка, я правим с Апостола. И все така ни липсва Левски, все така олицетворява нашите копнежи към всичко онова, от което се далечеем още, от неговата: "Свята и чиста република".