В стремящата се към членство в НАТО и дори в ЕС Грузия русофобията вече е придобила такива чудовищни размери, че прераства в тотална шпиономания. Под подозрение попада всеки, който има в паспорта си руска виза или печат за влизане или излизане от Руската Федерация.

След войната от началото на август 2008г. например много граждани на Република Армения, или руски граждани - арменци, попадат в грузинските затвори само затова, че са пресекли Абхазия или Южна Осетия, които в Тбилиси продължават да смятат за свои територии и да наказват всеки чужденец, дръзнал да мине оттам.

Имаше дори един български капитан, акостирал кораба си най-напред в Сухуми, след това в Поти и по тази причина попаднал в ареста, откъдето излезе след доста преживени неприятности с грузинските власти.

На път бях да споделя неговата съдба. На 02. 07. 2011г. в събота вечерта пътувах с автобус от Ереван, през Тбилиси, за Истанбул. На арменско-грузинската граница грузинският граничен офицер дълго разглежда паспорта ми и на няколко пъти се съвещаваше с началниците си. Забелязах че брои руските ми визи, които в този паспорт са 13 на брой за 3,5 години, плюс 2 белоруски.

Най-накрая се обърна към мене на почти идеален руски език и ми заяви, че не мога да вляза в страната и да изляза от нея, тъй като в "паспорта ми нямало място за печати" (въпреки че имаше достатъчно). Настояваше да сляза от автобуса, да си взема багажа и да се връщам обратно в Ереван. Тъй като не пътувам за първи път по този маршрут с автобуса на фирма "Роб-Тур" (ползвам се от случая да им изкажа благодарност), и стюардесите, и шофьорите отказаха да тръгнат без мене и търпеливо слушаха пререканията ми с граничаря.

Всъщност, моето участие беше единствено израз на недоумение от чудовищните обвинения, отправени от негова страна - че имам и друг паспорт, че съм завършил специална школа на КГБ за подправяне на документи, че минавам през Грузия, за да събирам разузнавателна информация, изобщо че съм "руски шпионин". Тоест, той знаеше за мене неща, които аз самият не съм и подозирал!

Въпреки напрегнатото положение, ми стана смешно и се позасмях, което още повече го вбеси и ме заплаши с арест, ако веднага не напусна граничната линия. Аз обаче извадих двете журналистически карти - тази на "Нюз.бг" и международната от Съюза на българските журналисти, както и визитките на консула ни в Ереван Вазген Кантарджиев и на и. д. посланика Георги Карастаматов и му дадох да разбере, че ако се прибера обратно в Ереван, още на другия ден ще дойда с тях двамата и ще стане международен скандал, който силно ще навреди на имиджа на Грузия пред международната общност и най-вече пред НАТО и ЕС! А в резултат, сред грузинските гранични полицаи ще хвърчат глави! И съм сигурен че наистина щеше да стане така, защото както консулът, когото познавам добре, така и и. д. посланикът, с когото се запознах наскоро, са опитни професионалисти и истински български патриоти и държавни служители, които не биха оставили наш гражданин в беда!

Грузинският граничен офицер определено не беше глупак и разбра сериозността на положението. След още няколко консултации с началниците, ми върна паспорта с намека, че знае много добре кой съм и че не трябва да посещавам за в бъдеще страната му. Аз нямам и намерение, поне докато на власт в Тбилиси е психично болният Михаил Саакашвили, или докато грузинската държава не продължи неизбежния си разпад.

В интерес на истината, не за първи път давам подобна квалификация на грузинския президент. Пред аудиторията съм огласявал и неизбежния разпад на Грузия. Може би тези мои изяви бяха известни на грузинския граничар?

Неговото и на началниците му поведение обаче демонстрира колко е далече тази страна от евро-атлантическите стандарти в сферите на свободата на словото и правата на човека. Такава прекрасна страна и такъв гостоприемен народ! Не заслужават такова управление!