След свалянето на Башар Асад и идването на власт на временния президент Ахмед Шараа, Сирия влезе в нова фаза на тежки вътрешни и регионални противоречия. На фона на опитите за обединение на страната след многогодишна война, напрежението между централната власт и кюрдските сили - организирани около Сирийските демократични сили (SDF) - остава остър и структурен проблем.
Кюрдите в Сирия - исторически контекст
Кюрдите са най-голямото етническо малцинство в Сирия - между 10 и 15% от населението преди войната. Още от създаването на съвременната сирийска държава те са подложени на системна дискриминация. По време на управлението на фамилията Асад десетки хиляди сирийски кюрди бяха лишени от гражданство, ограничени в правото си на образование, собственост и политическо участие.
Въпреки това отношенията между Дамаск и кюрдите дълго време се характеризираха не с открит конфликт, а с взаимно търпима враждебност. Режимът използваше кюрдския въпрос като инструмент във външната си политика - особено спрямо Турция, допускайки присъствието на кадри, свързани с ПКК, на сирийска територия до края на 90-те години.
Последните боеве около Алепо
През последните седмици в районите на Алепо се наблюдаваха интензивни боеве между сирийската армия и кюрдските сили. Правителствените сили успяха да превземат ключови квартали като "Шейх Мaксуд" и "Ашрафие", след което SDF се съгласи да изтегли бойците си в североизточните части на страната в рамките на примирие, обявено под международно посредничество.
В резултат на последните действия сирийските въоръжени сили установиха пълен контрол над град Дейр Хафер, изтласквайки кюрдските формирования от този ключов район източно от Алепо. Това развитие става на фона на политически декларации, с които властите признават националните права на кюрдите и правят кюрдския език официален - част от по-широкия политически пакет за интеграция, предложен от Шараа.
Последните сблъсъци де факто доведоха до постигане на временно спиране на огъня между страните. Споразумението предвиждаше несближаване на позициите и организирана евакуация на изтеглящите се сили на SDF.
Сирия евакуира цивилните от Алепо
Съобщението на армията изглежда сигнализира за планове за офанзива
Въпреки това, примирието се оказа крехко, тъй като след договорената пауза се регистрираха нови размени на удари и инциденти, като борбата за контрол продължава на североизток от Алепо в източните околности, където и двете страни си отправят взаимни обвинения.
САЩ като посредник и балансьор
Сключеното примирие беше осъществено при силно посредничество и натиск от страна на Съединените щати - традиционен съюзник на кюрдските сили в борбата срещу Ислямска държава (ISIS), но и партньор на новото сирийско правителство в поствоенния преход. В телефонен разговор между президентите на САЩ и Сирия беше подчертано "необходимостта да се гарантират правата и защитата на кюрдския народ в рамките на сирийската държава", както и "запазването на териториалната цялост на Сирия".
Американската роля е двуслойна: Вашингтон продължава да подкрепя SDF заради ролята ѝ в унищожаването на ИД и стабилността в зоните, където те все още имат влияние, но същевременно натиска и двете страни да избягват ескалация и да вървят към политически диалог. Това е деликатен баланс, защото САЩ едновременно желаят да избегнат открит сблъсък между съюзническите си сили и централното сирийско правителство, но и да не оставят кюрдите в изолация.
И тук причините за американската подкрепа се коренят в гражданската война в Сирия, която промени баланса. След 2012 г. сирийската армия се изтегли от големи части на североизтока, което позволи на кюрдите да изградят де факто автономни структури, известни по-късно като "Рожава". Военното ядро на тази автономия станаха Отрядите за народна самоотбрана - YPG, а по-късно и Сирийските демократични сили (SDF).
Между 2014 и 2016 г. кюрдските сили изиграха решаваща роля в разгрома на "Ислямска държава", особено в битки като защитата на Кобане. Те се превърнаха в основния сухопътен съюзник на САЩ и международната коалиция, плащайки висока цена в човешки животи. Този принос обаче така и не беше превърнат в международно призната политическа легитимност.
Доколко примирието е устойчиво?
Въпреки споразумението и посредничеството, примирието е крехко. Нови инциденти, като обновени сблъсъци при обекти за задържане на затворници, в резултат на които над 100 затворници от ИД избягаха, показват, че доверието между страните е ограничено и все още съществуват силни подозрения и взаимни обвинения.
Публични изявления от страна на SDF и части от кюрдското общество също свидетелстват за недоволство от начина, по който правителствените сили прилагат примирието, включително за възобновени удари и ограничения на хуманитарни коридори.
Ролята на Турция и допълнителен натиск върху Шараа
Ролята на Анкара остава критичен фактор в сирийската динамика. Турция възприема кюрдските сили в северна Сирия като разширение на ПКК, която е забранена в Турция и води продължителна въоръжена кампания срещу държавата. Официални представители на турското правителство нееднократно заявяват, че ако диалогът между Дамаск и кюрдските сили не даде резултат, използването на сила "може да бъде вариант" за решаване на проблема с кюрдските бойци.
Анкара оказва систематичен натиск върху властите в Дамаск, включително върху президента Шараа, да наложат контрол върху кюрдските сили и да предотвратят възможността за устойчива кюрдска автономия, която би била възприета като непряка заплаха за сигурността на южната турска граница. Турция предоставя и дипломатически, и - в някои случаи - военна подкрепа на групи, които се противопоставят на кюрдските формирования.
Турската позиция допълнително усложнява отношенията между сирийското правителство и кюрдите, защото Дамаск едновременно трябва да балансира вътрешните очаквания за единство и международните влияния, включително Анкара и Съединените щати, които имат различни интереси в Сирия.
Може ли да се очаква трайно помирение
На този етап трайно помирение остава трудно постижимо, защото структурните различия във визиите за бъдещето на Сирия не са преодолени. Докато правителството на Шараа се стреми към централизирана държава с ограничена автономия за кюрдите, кюрдските структури продължават да настояват за признаване на политически и културни права, които да не бъдат само формални, а да гарантират реално участие и защита в бъдещата конституционна рамка на Сирия.
Ролята на САЩ като баланс между подкрепата за SDF и натиска върху Дамаск да гарантира права е критична за предотвратяване на нови цикли на конфронтация, но дълбокото недоверие между страните и регионалният натиск (включително от Турция) означават, че без устойчив механизъм за политически диалог на високо ниво реалното помирение остава цел, а не факт.
USD
CHF
EUR
GBP
