Публикуваме текстовете ви без редакция

Наскоро президентът Обама проведе поредната си пресконференция в Белия дом, на която обясни, че САЩ са стояли на ръба на финансовата пропаст, но на властите (разбирай на самия Обама) се е отдало да се оттласнат от нея.

Каква бе причината според него за това критично положение на нещата? Според Обама - поради „фундаментално несъстоятелните” действия на банките от Уолстрийт.

При това, колкото и да е странно, той счита, че ако правителството на САЩ не бе предприело извънредните мерки по стимулиране на икономиката и оказване на държавна финансова помощ на ред крупни банки и кредитно-инвестиционни компании, оказали се фактически пред банкрут, то икономиката на САЩ, според общото мнение и на експертите, би навлязла в период на дълбока депресия.

Странното тук е в това, че действията, които извършваха финансовите олигарси от Уолстрийт, които (олигарсите) в голяма степен през всичките тези години, контролираха и министерството на финансите на САЩ, и групите от икономически съветници на всички президенти, и Федералния Резерв (като него очевидно винаги са контролирали, тъй като ФЕД е частна структура, чийто акционери са точно най-големите банки на Уолстрийт) някак си, по мнението на Обама, доведоха до неприятности същата тази финансова система.

Тук очевидно има някакво неразбиране. Или това не са неприятности, а просто някаква тънка игра по легализация на механизма на източване на пари от държавата, или има още някакви причини за кризата, по-дълбоки от действията на Уолстрийт. Както обикновено в такива случаи, е вярно и едното, и другото.

Да си припомним, че основен механизъм за икономическо развитие през последните десетилетия бе надуването на финансови "балони" на различни пазари.
Източник на тяхното раздуване служиха емисионните пари и кредитната емисия, осъществявани и за поддържане на частното търсене, и за поддържане на оборота на паричните сурогати.
При това, в качеството на задължителен механизъм, осигуряващ устойчивост на тази схема на постоянен ръст на дълговете, се използваше постоянното намаляване на стойността на кредита, което и позволяваше през цялото време да се покриват старите дългове за сметка ръста на новите.

Към есента на 2008 година този механизъм престана да действа (основният лихвен процент достигна нулеви стойности), въпреки че негативните явления от явно прегрелите "балони", в частност на пазара на ценни книжа, обезпечени с ипотека, започнаха да се проявяват по-рано.
И тъй като цялата система на осигуряване със средства на финансовите, по своя произход, „пирамиди”, по естествен начин се намираше във финансовите институти, те самите попаднаха под основния удар.

Да отбележим тук едно важно обстоятелство: институтите, но не техните собственици, които през всичките тези години, и това е естествено, изтегляха печалбите си към „чисти” структури.

Но тъй като тези институти са твърде големи, то и цялата финансово-икономическа инфраструктура се разклати, при това първи се разтресоха (още през пролетта на 2008 год.) застрахователните компании, които поемаха върху себе си рисковете от невръщане на кредитите.
Първи този въпрос повдигна губернаторът на щата Ню-Йорк Елиот Спитцер още през месец март, но тогава Уолстрийт още не бе готов да обсъжда въпроса – и Спитцер, бившо „страшилище за Уолстрийт”, в течение на една седмица бе принуден да напусне своя пост.

Но за половин година финансистите се подготвиха и през есента върху тях буквално се изля златен дъжд от бюджетни пари и пари напечатани от ФЕД.
Ставаше въпрос за трилиони долари, които, разбира се, в нормална ситуация частните компании не могат да получат от бюджета при никакви условия.
Тези пари веднага бяха разпределени към кредиторите, и едва ли ще сгрешим силно, ако предположим, че получатели на значителна част от тези пари, в крайна сметка, се оказаха същите тези финансови олигарси, които организираха цялата операция.

Разбира се, те никак не са във възторг от това, че трябва да се разрушава създаваната с векове финансова инфраструктура. Но пък за сметка на това те измъкнаха от бюджета практически в един момент печалба, която в противен случай биха получили за стотина години, не по-малко.

Като цяло, имайки предвид, че контрола над държавните институции на САЩ остана в ръцете им, всичко би било прекрасно за тях. Ето, че и Обама не навлезе в детайлите, а най-голямата в историята приватизация на държавни пари нарече „успех”!

Но тук има една тънкост. Въпросът е в това, че въпреки мнението на Обама, кризата не свършва дотук. Търсенето, напомпано за почти три десетилетия, както и по-рано, е доста над реално разполагаемите доходи на населението, а това означава, че кризата ще продължава.
Нещо повече, тя едва сега започва, тъй като засега съкращаването в общото разминаване между реалните доходи на населението и неговите разходи се стопи с не-повече от 12-15%.

И това е без да се вземат предвид съкращенията на същите тези доходи в условия на кризата. А отписванията на финансовите институти, които поставиха на границата на колапса даже не американската, а цялата световна финансова система, също все още не са завършили: реалния обем на лошите активи в САЩ са повече от признатите официално в размер на 8 пъти. Повтарям не 8%, а 8 пъти.

Какво може да се направи в тази ситуация? Думите на Обама, че към днешна дата финансовият сектор в САЩ е стабилизиран, въпреки че Вашингтон не се отказва от намеренията да проведе реформа на системата за регулиране на финансовия сектор, са само думи - добър блъф при лоша ръка на покер.
Фактически това означава, че олигарсите от Уолстрийт не дооцениха нещата: загубите от разрушаването на финансовата инфраструктура няма да бъдат компенсирани с тези трилиони, които те източиха от бюджета на САЩ.

А какво означава това?

На първо място, доколкото представителите на Уолстрийт, както и преди, контролират икономическата политика на американската държава, то и мащабите на подкрепата за тях от страна на бюджета и ФЕД само ще нарастват с усилване на кризата.

На второ място, че те отчаяно ще се борят за монопола си в частта по приемане на икономическите решения, което означава, че всякакви опити точно и ясно да бъде обяснено защо настъпи кризата и какви са реалните последствия от приеманите решения, ще бъдат пресичани по най-категоричен начин.
Това се вижда от многобройните международни събирания, от G20 и G8 до по-незначителните – на тези срещи за причините за кризата не бе казана и дума.

И трето, че кризата ще продължи по най-жестоката за обществото траектория, тъй като не е възможна борбата с болестта, без предварително определяне на нейната диагноза.
И в този смисъл към новият президент на САЩ има сериозни претенции, тъй като именно той днес е главното политическо препятствие към това, поне да се постави въпросът за реалните кризисни проблеми.