Кораби на заразата: От Черната смърт до хантавируса и страха от следващата пандемия

Пандемията винаги започва като слух, локален инцидент или необяснима болест на далечно място. Няколко болни моряци, затворен кораб, пристанище под карантина, странна треска в граничен град. Историята показва, че именно така човечеството многократно се е сблъсквало с едни от най-големите си катастрофи. Затова новините за открит хантавирус на кораб, както и за огнище на норовирус на друг плавателен съд край Бордо неизбежно пораждат въпроса: възможна ли е нова пандемия?

Към момента няма данни за глобална заплаха от тези конкретни случаи. Норовирусите са добре познати и често причиняват масови стомашно-чревни инфекции на круизни кораби, в хотели, болници и казарми. Те са изключително заразни, но обикновено не водят до глобални пандемии със смъртност като тази при COVID-19.

По-голямо внимание предизвиква случаят с хантавируса, защото става дума за щама Andes, известен с това, че за разлика от повечето други хантавируси може да се предава и между хора. Именно това превръща случая от обикновен епидемиологичен инцидент в обект на сериозно международно наблюдение.

Хантавирусите обикновено се разпространяват чрез гризачи, техните екскременти и замърсена прахова среда. Повечето щамове практически не се предават между хората. Andes virus обаче, регистриран основно в Аржентина и Чили, е едно от малкото известни изключения. Той може да причини тежък хантавирусен белодробен синдром с висока смъртност.

Особено внимание предизвика случаят с експедиционния кораб MV Hondius, на който бяха открити заразени пътници. Междувременно пътниците вече са се завърнали в своите държави, като огромната част от тях са в добро състояние и нямат никакви симптоми на инфекция. Въпреки това здравните власти продължават наблюдението им заради инкубационния период на заболяването и риска от късна поява на симптоми.

САЩ прибраха и поставиха под карантина за хантавирус 18 души от круизния кораб

Успокояват, че рискът за разпространение остава нисък

Случаят обаче показа колко бързо локален проблем може да се превърне в международен. Особено тревожен бе инцидентът с 12 болнични служители в Нидерландия, които бяха поставени под карантина, след като са работили с биологични проби от заразени пътници без необходимите защитни мерки. Именно подобни пропуски често превръщат ограничени огнища в по-широки епидемични събития.

Но дори и при Andes virus към момента няма признаци за масово и лесно предаване между хората в мащабите на респираторните вируси. Именно това остава ключовият фактор за истинска пандемия — моментът, в който даден патоген придобие едновременно способност за лесно предаване, сравнително дълъг инкубационен период и липса на изграден имунитет сред населението.

Точно това се случи в края на 2019 г. в Китай, когато първите случаи на COVID-19 първоначално изглеждаха като локално огнище на пневмония. Само месеци по-късно светът вече беше изправен пред най-голямата пандемия на съвременната епоха.

И както при почти всяка голяма епидемия в историята, пандемията бе съпроводена не само от страх, но и от скептицизъм, съмнения, конспирации и отказ да се приеме мащабът на случващото се. Това не е ново явление. Подобни реакции има още при чумните епидемии в Средновековието, при испанския грип, а дори и при холерните вълни през XIX век. Част от хората винаги вярват, че опасността е преувеличена, че властите лъжат или че болестта не е толкова страшна.

Доклад уличава Борис Джонсън в несправяне с COVID във Великобритания

Фатално за много хора забавяне в мерките установи комисията

Историята обаче има една особеност — починалите не говорят. Те не могат да разкажат какво са преживели, нито да защитят собствената си истина. Остават живите — оцелелите, страничните наблюдатели, политиците, коментаторите и хората, които години по-късно могат да говорят каквото поискат за мащаба на трагедията. Така всяка пандемия постепенно се превръща не само в медицинско, но и в информационно и историческо поле на битка.

Пандемията от COVID-19 показа колко уязвима е глобализираната цивилизация. Самолетният транспорт, мегаполисите, международната търговия и непрекъснатото движение на хора превърнаха света в идеална среда за разпространение на инфекция. За първи път в историята почти цялата планета едновременно затвори граници, спря икономики и въведе масови ограничения.

И все пак COVID-19 далеч не е най-смъртоносната пандемия в историята.

През 1918-1919 г. Испанският грип убива десетки милиони души. Част от оценките достигат до над 50 милиона жертви. Пандемията избухва в края на Първата световна война, когато войници, бежанци и влакови композиции непрекъснато пренасят вируса между държавите.

Испанският грип е особено необичаен, защото убива огромен брой млади и иначе здрави хора. Смята се, че при част от жертвите именно свръхреакцията на имунната система се оказва фатална.

СЗО предупреди за нови случаи на хантавирус след огнището на круизния кораб MV Hondius

СЗО препоръчва 42-дневна карантина и постоянно наблюдение на хората с висок риск от заразяване

Но дори той бледнее пред Черната смърт (чумата) — вероятно най-унищожителната пандемия в европейската история.

Между 1347 и 1353 г. чумата унищожава огромна част от населението на Европа, Близкия изток и Северна Африка. В някои региони загива една трета или дори половината население. Градове опустяват, икономики се сриват, а страхът променя религията, политиката и обществото.

Смята се, че причинителят — бактерията Yersinia pestis — достига Европа по търговските маршрути от Азия. Един от най-известните символи на тази епоха са корабите, пристигащи в средиземноморските пристанища със заразени екипажи.

Особено известен остава случаят с Марсилия през 1720 г., когато корабът Grand-Saint-Antoine пристига с товар от Близкия изток и въпреки съмненията за зараза част от стоката е разтоварена. Последвалата Голяма чума в Марсилия убива десетки хиляди души и се превръща в една от последните големи чумни епидемии в Западна Европа.

Именно тогава се утвърждава и понятието "карантина" — изолация на кораби и хора за 40 дни преди допускане до пристанище.

Историята на пандемиите обаче е много по-древна от Средновековието.

Има данни за масови епидемии още в античността. Антониновата чума през II век вероятно е била едра шарка или морбили и опустошава Римска империя. През VI век Чумата по време на император Юстиниан поразява Източната Римска империя и вероятно убива милиони.

Дори в древни текстове има описания на заболявания, които приличат на епидемии. Историците спорят дали част от тях са били реални пандемии или комбинация от глад, войни и инфекции.

Трифон Вълков: Не ни очаква пандемия от хантавирус

При заболяване се изгражда много дълъг имунитет

И все пак съвременният свят разполага с мощно оръжие, което човечеството в миналото не е имало — ваксините. Именно ваксинацията позволява практически елиминирането или почти пълното ограничаване на едни от най-смъртоносните и инвалидизиращи заболявания в историята като едра шарка и полиомиелит. Някога тези болести са убивали милиони или са оставяли цели поколения деца с тежки увреждания.

Проблемът е, че някои вируси се променят постоянно. Това важи особено за грипните вируси, а в определена степен и за коронавирусите. Затова често се налага разработването на нови ваксини и адаптиране на старите.

Паралелно с това в последните години набира сила и движението на антиваксърите, чиито послания се разпространяват изключително бързо чрез социалните мрежи. Научните среди на практика нямат друго реално оръжие срещу това явление освен собствените си резултати, статистика и натрупани медицински данни.

Особено остри бяха споровете около ваксините срещу COVID-19. Появиха се твърдения, че ваксинираните ще развият масови заболявания, ще умират след години или дори ще бъдат "контролирани" чрез чипове от могъщи корпорации и правителства.

Днес, години по-късно, реалността изглежда различно. Милиардите ваксинирани хора по света нито масово са починали, нито са се превърнали в жертви на подобни фантастични сценарии. Това не означава, че ваксините са напълно лишени от рискове или странични ефекти — такива съществуват при всяка медицинска намеса — но мащабните прогнози за цивилизационна катастрофа след ваксинацията не се сбъднаха.

Съвременната наука днес разполага с несравнимо по-силни инструменти — генетично секвениране, глобално наблюдение, ваксини, антибиотици и системи за ранно предупреждение. Но модерният свят има и нова слабост — безпрецедентната скорост на движение на хора и стоки.

Така новините за вируси на кораби или локални огнища вече не се възприемат просто като медицински инцидент. Те неизбежно напомнят, че пандемията никога не е изчезвала като риск от човешката история. Тя просто чака следващия момент, в който биологията, глобализацията и случайността ще се срещнат.

Как допуснахме завръщането на морбили, когато имаме работеща ваксина

Заплашена е да пламне цялата страна