News.bg публикува текстовете ви без редакция...

Бомбастичните заглавия продължават да ни обсипват от всички посоки на компаса. Непрестанно се чува едно жужене, едно очакване за случването на нещо страшно:

„ДДС-то се вдига", „Еврозоната се разпада", „Левът пред девалвация"...

Дали наистина става горещо? Всеки сам може да си отговори, но е факт, че все повече мислещи хора се стряскат от този въпрос и възможните вариации по тълкуването му.

Все по-дълбокото ни затъване се дължи на нашето собствено възприемане като колониалниален придатък и на примирението ни да се самоопределяме в ролята на човеци втора категория, вместо да търсим активни мерки за смегчаване на наближаващата икономическа катастрофата.

Дори някои от управляващите започнаха да ни обясняват, че ние не сме като онези „белите" хора и техните мерки нямало как да се приложат в България.

Ето например, инструментът на държавните ценни книжа, пуснати за реализация директно от населението, би могъл да стори много в текущата ситуация, но...

За съжаление, българското богатство се пренасочва към чужди дестинации (чрез системата за данъчно облагане и валутния борд), за да лекува „първокласни" икономики, а за нас остава само алтернативата "да копаме на село" и по ТВ-то да гледаме как живеят цивилизованите народи!

В това време по света продължават да стимулират всичко, което все още мърда (сполай на Dyank_off, че само измъчената ни родина тази година осигурява около 10 млрд. евро за целта).

И въпреки това, проблемите по страни и континенти не свършват, а дори се задълбочават. Световните политици не могат вече да обясняват разумно своето безсилие и вече започват да включват какви ли не трикове за оправдаване на маломощието си в битката с кризата.

Каква беше реакцията от вулкана в Исландия? А преди това от птичия и свинския грип, както и след десетките други природни явления, превърнати от услужливата преса в събитие номер едно и в катаклизми от глобален мащаб за дълги периоди от време?

Политическите елити по целия свят са заинтересовани, във времена на криза да има колкото се може повече стихийни бедствия.

Затова всеки обективен наблюдател имаше възможността да установи излишната активност на бюрократите от Евросъюза в завършилият неотдавна казус с исландския вулкан с труднопроизносимо име.

Откакто съществува реактивната авиация са ставали много изригвания, дори много по-силни, от последното в Исландия, но странно защо именно то предизвика невиждано по мащабите си прекратяване на всички полети над Европа.

Финансовите загуби за засегнатите са колосални, на имидж и престиж - още по-големи.

Като капак на всичко, се оказа, че проблемът е предизвикан не от обективни проблеми, а от грешка в компютърната програма, моделираща безопасността на полетите (или нещо от този род).

Тепърва ще започнат дълги съдебни процеси, свързани с претенциите на едни или други засегнати страни. Засега не е ясно, кой ще е в края на тази верига от бъдещи съдебни дела - пътниците, авиокомпаниите, застрахователите или разработчиците на прословутата компютърна програма. Но не това е важно в случая.

Интересното е в друга плоскост: дали може да се каже, че последната история беше неочаквана или пък, напротив, напълно естествена (предвид на гореизложеното)?

Икономическият анализ дава възможност за изграждане на напълно правдоподобна хипотеза по въпроса, с което ще се занимаем по-долу.

Да си припомним каква е общата ситуация. В света неотдавна започна криза, която е свързана със същественото превишение на съвкупното търсене над реално разполагаемите доходи на населението.

Проблемът основно е концентриран в САЩ, но доколкото последните представляват около 40% от световното търсене (по паритет на покупателната способност), техният проблем оказва влияние върху цялото човечество.

Засега властите от различните държави по света се опитват да го отложат, но обективният механизъм за поддържане на диспропорцията - постоянното намаляване на цената на кредита, вече се изчерпа (основният лихвен процент на ФЕД слезе до нулата към края на 2008 г.).

Това означава само едно: с по-бавни или по-бързи темпове, но кризата ще продължи да се задълбочава, при това достатъчно дълго време.

Като главно следствие от нейното развитие ще наблюдаваме падане на жизненото равнище на населението в почти всички страни по света, но най-вече в САЩ.

Това срутване ще бъде съществено - не с няколко процента, а с десетки. По приблизителни оценки този срив ще достигне до около 50%, т.е. реалният жизнен стандарт на населението ще падне до два пъти.

Въпреки желанието за бягане от отговорност на едни или други личности, някой ще трябва да понесе отговорност за това пропадане.

В случая нещата няма да се разминат само със смяната на една партия с друга, както това многократно е ставало по-рано.

Кризата се оказва твърде тежка и дълготрайна, и обществото като цяло все повече започва да осъзнава този факт.

А това означава (в най-добрия случай), че всичко ще се изрази в генерална промяна на "правилата на играта", както това се случва през 30-те години. А в най-лошия...? Тогава май ще се наложи пълна смяна на цялата социално-политическа система.

Но даже сега мнозина категорично не приемат първия вариант. В частност, идеите на Обама за реформиране на финансовата система, които по своята същност само възстановяват закона Глас-Стигъл (приет в началото на управлението на Рузвелт през 1933-та и отменен в края на президентството на Клинтън в края на 90-те), силно не се харесва на Уолстрийт.

Въпросът е в това, че законът, забраняващ едновременното извършване на застрахователна, банкова и брокерска дейност, фактически е ограничавал спекулациите с чужди пари, което означава, че е препятствал издуването на финансови балони и създаването на нови финансови активи.

Ако се отчете, че самата същност на „финансовия капитализъм" от последните десетилетия беше именно в неограниченото създаване на такива фиктивни активи, е ясно, че това връщане на ограниченията няма да се хареса на много хора.

Нещо повече. Именно постепенната отмяна на релулациите във финансовата част от икономиката, започнала при Рейган, едновременно със стимулирането на частното търсене, доведе до това, че делът на финансовия сектор в присвояването на "обществената пица" нарастна съществено.

Неговата част в общата печалба на корпорациите се качи от 20% до 50%, т.е. скочи 2,5 пъти. И ако съответните закони бъдат приети, рано или късно доходността във финансовия сектор рязко ще се свие.

В случая банките ще се борят докрай - поне до момента, в който смятат, че ще имат минимални шансове за съхраняване на статуквото.

А политиците обратно, все повече ще разбират, че или ще намерят източници за компенсиране на падащите доходи на населението, или ще имат много големи неприятности.

И в тази ситуация, когато вътрешноелитният конфликт е практически неизбежен и нещо повече, вече започва, особена роля играят "обективните обстоятелства".

Наистина, когато конкретните политици допускат конкретни грешки, това е едно ниво на отговорност, а когато определено стихийно бедствие е нанесло "непоправима вреда" - съвсем друго.

Нещо повече, ако стихийното бедствие е наистина мащабно, чрез него и народът може да бъде сплотен, и да бъдат приети необходимите закони.

Изводът от всичко казано е много прост: голяма част от политическите елити по света са крайно заинтересовани от това, в близко време да излизат колкото е възможно по-големи стихийни бедствия, върху които да се хвърли отговорността за обективното влошаване на икономическата ситуация.

А когато има желаещи, винаги ще се намери изпълнител, който от мухата ще направи слон, впоследствие отговорен за различните проблеми.

Да считаме ли, че изригването на исландския вулкан е една от първите лястовици, чрез които се проверява готовността на населението да приеме такъв източник за неприятностите си?

Или всичко това е само необикновена случайност - това Ваше решение, както и дали ще повярвате на приказките излезли от устата на всенародния любимец Mr Dyank_off за край на кризата, ще е изцяло резултат от собствената Ви способност да мислите.