Представете си страна от НАТО като Обединеното кралство, Франция или дори Германия, която е атакувана от Владимир Путин, докато боевете в Украйна са спрели. Сега си представете един парализиран Алианс, със страни-членки, заклещенни между ангажимента си да помогнат на всяка съюзническа държава, която е нападната, и общественото им мнение, потенциално нежелаещо да се намесва във външен конфликт... След година, може би пет. Или дори по-рано: през следващите месеци в цяла Европа ще се засили кампания от убийства, саботажи и палежи.

Този тревожен сценарий е описан от Кийр Джайлс, водещ британски изследовател по европейската отбрана и Русия в престижния мозъчен тръст Chatham House и автор на наскоро излязлата книга "Кой ще защити Европа? Една пробудена Русия и един спящ континент", класирана от Financial Times сред най-добрите политически книги за 2024 г. В интервю за френския вестник L'Express Джайлс обяснява защо според него въпросът не е дали след Украйна Владимир Путин ще започне нова офанзива в Европа, а "кога". "Обратното броене вече започна, преди Владимир Путин да е готов да предприеме действия в други части на Европа", предупреждава той. Към коя държава би могъл да се насочи? Коя държава би могъл да избере за цел? Трудно е да се каже точно; уравнението на този избор е функция на много променливи. Но във време, когато "балансът на силите като цяло е благоприятен за Русия, независимо от сценария", Кийр Джайлс е песимист: "Повечето европейски страни-членки на НАТО са по-уязвими днес, отколкото бяха през февруари 2022 г.".

L'EXPRESS: Според Вас е просто въпрос на време Кремъл да започне нова офанзива срещу Европа. Защо правите тази прогноза?

КИЙР ДЖАЙЛС: Първо, Путин винаги е бил относително ясен относно целите си във войната си срещу Украйна: той никога не е крил желанието си да възстанови старите граници на Русия, когато суверенните и независими нации, които познаваме днес, все още са били част от Руската империя. Но най-важното е, че сега има безпрецедентен консенсус в целия НАТО, базиран на много надеждни източници на информация като министри на отбраната, военни и ръководители на разузнаването, че следващата цел на Русия ще бъде една от страните-членки на Атлантическия алианс. Единствената диагноза, с която не всички са съгласни, е колко бързо Русия ще бъде готова да предприеме действия. Някои залагат на година, други на пет... Но това, което е сигурно е, че щом приключат бойните действия в Украйна, спирачките ще се вдигнат. Защо? Просто защото докато войната продължава, Украйна може да унищожи руските сухопътни сили, като по този начин може да попречи на Москва да възстанови силите си оптимално. Без тази буферна зона ръцете на Путин ще бъдат развързани. Обратното броене е започнало, преди той да е готов да предприеме действия в други части на Европа.

L"EXPRESS: Какъв интерес може да има Путин да атакува страна от НАТО?

К. ДЖАЙЛС: Ако приемем, че Русия има амбиции да си върне част от бившата си империя, тогава най-голямата пречка за постигането на тази цел ще бъде НАТО. Наистина, много бивши части на империята - като Полша и Финландия, и дори Съветския съюз, като балтийските държави, които Путин може да иска да върне обратно в своето лоно, сега са част от Алианса. Ако една от тях бъде нападната, страните-членки на НАТО ще трябва - съгласно неговия член 5 - да осигурят единен отговор и помощ на страната в опасност. Което би поставило плановете на Путин в опасност. Следователно в негов интерес е да неутрализира този сценарий.

L"EXPRESS: Как?

К. ДЖАЙЛС: Тук влиза в действие руската военна доктрина, чийто ключов елемент е да нанесе достатъчно щети на дадена цел, за да я възпре да участва в по-широк конфликт. Най-лесният начин за Путин да попречи на НАТО да осуети плановете му би бил да извърши демонстративни удари по второстепенна цел. Или в страна-членка на НАТО, която би била от критично значение за европейската отбрана като Германия, Франция или Обединеното кралство. Или в някой от главните административни и военни командни пунктове на НАТО в и около Брюксел. Всичко е възможно.

L"EXPRESS: Как това ще попречи на отговора на НАТО?

К. ДЖАЙЛС: Помислете за въздействието, което руска атака срещу страна-членка би имала върху западното обществено мнение, което е напълно неподготвено за подобно развитие, защото все още вярва, че войната се случва само на другите. Добавете към това факта, че гражданска защита и готовност за този тип ситуации на практика не съществуват в по-голямата част от Западна Европа. Няма съмнение, че подобна атака ще предизвика сериозна реакция сред общественото мнение. Повечето държави сигурно биха сметнали за маловажно или дори в противоречие с техните интереси да се притекат на помощ на атакуваната страна. И следователно биха могли да окажат натиск върху тяхното ръководство да не влиза в конфликт.

L" EXPRESS: Някои държави, като Дания и Финландия, изглежда предприемат мерки за укрепване на сигурността в определени региони... Някои страни няма ли да бъдат по-уязвими от други в случай на руска атака?

К. ДЖАЙЛС: Засега балансът на силите като цяло е благоприятен за Русия, независимо от сценария. От една страна, по-голямата част от руския военен потенциал, като флота, авиацията и особено ядрените й сили, не са засегнати от войната в Украйна; и дори най-засегнатите сухопътни сили бяха възстановени. До април 2024 г. те са били с 15% повече, отколкото в началото на войната в Украйна. Така че Русия е също толкова силна, ако не и по-силна, отколкото в началото на войната. От друга страна, страните от НАТО като цяло са по-слаби поради мащаба на подкрепата, която оказват на Украйна. Някои са дарили цели сектори от военния си капацитет, за да позволят на Украйна да продължи да воюва, като същевременно не успяват да инвестират в подмяна на собствените си запаси. Наистина има някои държави в Южна Европа, които постепенно увеличават разходите си за отбрана, за да запълнят тази празнина. Но нищо не може да се сравни с трансформиращата инвестиция, която виждаме в Полша. В други страни, особено в Обединеното кралство, разходите за отбрана дори не достигат минимума, признат за необходим за поддържане на отбранителна способност.

Накратко, за разлика от Москва, повечето европейски страни-членки на НАТО са по-уязвими днес, отколкото през януари 2022 г. И бих отишъл още по-далеч: в някои отношения настоящата ситуация прилича на тази, която въвлече Европа във Втората световна война: експанзионистична сила, която завзема части от съседна територия, докато други държави, като Великобритания и Франция, имат договорни задължения към страната, която на свой ред е на път да бъде нападната. Но днес европейските страни са в още по-лошо положение, отколкото през 30-те години на миналия век, защото не е имало подобно на масовото превъоръжаване, което позволи, особено на Обединеното кралство, да оцелее през 1939 и 1940 г.

Освен това сега имаме Съединени щати, които са двусмислени по отношение на заплахата, и нямаме предимството на разстоянието, което ни е изолирало от заплахата по това време. Защото въпреки че повечето европейци спокойно вярват, че войната не е техен проблем, ако погледнат един глобус, ще видят, че Русия може да достигне всяка страна в обсега на ракетите, по въздух или по море... Въпреки това изборът на Русия на следващата цел е постоянно променящо се уравнение, защото зависи от много променливи. Не става въпрос само за разбиране на еволюцията на военния капацитет на Русия и нейните противници, но и за по-абстрактни фактори като възвръщаемостта на инвестициите, които Русия би получила, като извърши атака срещу дадена държава. Което до известна степен е неразбираемо.

L"EXPRESS: Отвъд чисто военния аспект, как би могла да се прояви една руска атака срещу европейска държава?

К. ДЖАЙЛС: Русия със сигурност ще засили своята кампания от убийства, саботажи и палежи в цяла Европа през следващите месеци. Всъщност, когато войната не върви така, както Русия иска, тя засилва своята кампания от тайни и полускрити атаки срещу Европа. Има две отделни категории атаки, извършвани от руски проксита в цяла Европа. Някои са напълно случайни, като палежите на търговски центрове във Варшава, ИКЕА в Литва или склад в Лондон. Други следват много ясен модел, насочен към логистиката и комуникациите - например кибератаки и саботажни атаки върху железниците в Полша, Чехия или Германия. Друг начин за създаване на хаос е заглушаване на GPS сигналите в Балтийско море или Далечния север. Кампания, която вече е в ход, но ако се засили, може да има последствия не само върху самолетните полети, но и върху наземния транспорт. Накратко, този тип атака отговаря на критериите, очертани в проучване от 2019 г., на което съм съавтор, за Шведската агенция за отбранителни изследвания относно това какво може да направи Русия, за да парализира Европа преди открита конвенционална атака срещу една от нейните страни.

L"EXPRESS: Описвате някакво "отричане" от страна на политиците на реалното състояние на войната с Русия... Откъде идва това отричане?

К. ДЖАЙЛС: Виждам липса на въображение от страна на някои от нашите политически лидери. Виждали сме в много страни ситуация, в която военни лидери, но също така и някои висши длъжностни лица като министри на отбраната или въоръжените сили, са били отлично запознати с мащаба на заплахата и какво трябва да се направи, за да й се противопоставят. Но това не прониква на най-високото ниво на вземане на политически решения, независимо дали става дума за канцлера в Германия или министъра на финансите в Обединеното кралство. Проблемът се признава, но не се предприемат действия за разрешаването му, защото би било твърде политически неудобно. Сякаш преразглеждането на бюджетните приоритети представлява по-голям риск от това да оставиш една страна беззащитна и потенциално изправена пред екзистенциална заплаха.

L" EXPRESS: Ако Доналд Тръмп наистина изтегли Съединените щати от НАТО, както заплаши да направи, може ли "европейската отбрана" да се изправи пред руската заплаха?

К. ДЖАЙЛС: По принцип да. Обединена Европа би била достатъчно силна, за да устои и да отблъсне руско нахлуване в европейска държава-членка. Но без Съединените щати като сила-гарант, това все пак би било един вид коалиция от страни, по-малко готови да се противопоставят на Русия. И във всеки случай видяхме, че дори с пълната подкрепа на Съединените щати, Германия не искаше особено охотно да обижда Москва. Следователно въпросът е колко от тези страни, способни да съставляват тази Европа на отбраната, наистина биха признали ангажиментите си при сценарий, при който Тръмп се оттегля, а Европа е атакувана. Много се акцентира върху опасността от чисто и просто изтегляне на САЩ от НАТО, но не е необходимо да се стига толкова далеч, за да се неутрализира способността на алианса за действие. Както споменах, достатъчно е общественото мнение да абдикира от задълженията към страната си, за да не се случи нищо!

L"EXPRESS: В книгата си сте предпазлив относно "тръмптимизма", а именно идеята, че новият президент ще осигури траен мир в Украйна. Защо?

К. ДЖАЙЛС: Трябва да кажа, че последните коментари на Тръмп за възможността за прекратяване на бойните действия в Украйна представляват изненадващ разрив с цялото му предишно поведение спрямо руските интереси. По време на първия му мандат имаше предаване на северозападна Сирия на руските сили или опит за изтегляне на американските сили от Германия, но също така и поредица от други събития... Тръмп изглежда по-малко зависим от Москва и по-малко задължен на Путин. Все още не знаем докъде ще ни отведе това. Разбира се, всеки, който следи американските новини от известно време, знае, че това, което казва Тръмп, и нарежданията, които дава на администрацията си , не винаги са едно и също нещо. Но днес изглежда по-малко сигурно, отколкото преди встъпването в длъжност, че Тръмп ще се опита да хвърли Украйна под автобуса.

L"EXPRESS: На този етап от войната някои призовават за преговори с Владимир Путин. Вие какво мислите?

К. ДЖАЙЛС: За тези, които искат да преговарят с Путин, въпросът е прост: какво искат да предложат на Путин с надеждата, че той ще си тръгне? Няма прецедент, който да предполага, че опитът за успокояване ще подобри ситуацията, вместо да я влоши. Всъщност всеки опит за успокояване на отношенията с Путин ни доведе до ситуацията, която познаваме днес, в която съществуването на държавите е застрашено, защото на Путин не беше даден отпор. За да запазим мира в Европа, трябва да извлечем уроците от миналите векове, когато беше постигнат мир с Русия: а именно с въоръжени сили, превъзхождащи московските, и видима решимост да ги използваме, ако бъдат подложени на изпитание. Демонстрацията на власт от една държава е единственият принцип, който Русия уважава и винаги е уважавала. И този урок е бил научен и то на огромна цена от съседите на Русия и по-далечните европейски сили в хода на историята.