Параванът рейтингови агенции

News.bg публикува текстовете ви без редакция.

Преди няколко дни от Bloomberg изтече следната новина:

Генералният прокурор на щата Охайо, Ричард Кордрей, подаде иск срещу „голямата тройка” рейтингови агенции - Standard & Poor's, Moody's и Fitch – за това, че те не се справят със своите задължения да предоставят точни кредитни рейтинги на инвестициите.

„Рейтинговите агенции са предоставяли очевидно недостоверни оценки за ипотечните ценни книжа (MBS), отчасти заради това, че са получавали изгодни комисионни от същите тези емитенти, които те са били длъжни обективно да оценяват”, - е заявил прокурорът.

Искът против рейтинговите агенции е подаден от Кордрей в документ от 77 страници във федералния съд на град Кълъмбъс, щата Охайо. Жалбата е подадена от името на пет общински пенсионни фонда на щата, които, по оценки на Кордрей, са изгубили повече от 457 млн. долара, заради некоректни кредитни рейтинги, дадени от S&P, Moody's и Fitch.

Съобщението изглежда достатъчно невинно – искът е подаден и какво от това?

В действителност, този иск разтърсва из основи съвременната световна финансово-икономическа система.

Въпросът е в това, че днес икономиката по света не е на производителя, както това е било преди 50 години, а на потребителя.

Очевидно е, че се произвеждат повече стоки, отколкото могат да купят потребителите (могат, но не искат!) и борбата е за това, конкретният потребител да има парите за покупка именно на вашата стока.

А за да направи покупката, най-напред, той трябва да получи пари за нея (т.е. да вземе кредит), а след това, вашата стока трябва да има конкурентно преимущество. В идеалния случай – ниска цена.

И в първия, и във втория случай принципно важен е достъпът до финансиране. Потребителят би получил кредит за покупката на едни стоки, а за други – не.

Едни производители получават кредитите си в левове срещу непоносими лихви, а други – в долари (които падат спрямо лева) имащи символична цена (лихва).
Както се казва, почувствайте разликата.

По света, кредитите се дават от банките, при това едни са по-близо до „кранчето”, откъдето текат парите (т.е. до емисионната банка – Федералната резервна система на САЩ), а други са по-отдалечени.

На едни предприятия кредитите се раздават от „близки” банки, а на други – от по-малко привилегировани кредитни институции (съответно под по-големи проценти и с по-кратък срок за връщане, което е естествено, тъй като всеки иска да получи своето парче пица).

Като цяло, има определена единна група, която може да се нарече „световен финансов елит”, имаща всички лостове да даде на едни възможност да получат високи печалби, а на други – не.

Но, доколкото по света господства доктрината за „демокрация”, се приема, че директно, открито и честно не трябва да се говори по темата на кого и за какво се разрешава да получи сериозните печалби.

Освен това, по света има всякакви „неправилни” режими, които по исторически причини са имали достъп до различни ресурси, като същите режими разстройват (или са разстройвали) тази ясна картина, описана по-горе.

Разбира се, монополното право на ресурси трябва рано или късно да се разруши (както стана в Ирак), но това трябва да се прави под лозунгите за „демокрация”, без обаче да се цапа „чистият” й имидж.

Точно затова, достъпът до евтиния кредит трябва да бъде оформен максимално „обективно”. Нещата трябва да се назовават по такъв начин, че същността им трябва да изглежда обективна, за разлика от истинското им лице, тъй като в противен случай властта и гешефтът не получават реални измерения.

И главен инструмент за такава „обективизация” бяха рейтинговите агенции.

Именно те трябваше да демонстрират „обективните” оценки за риска от работа с определени компании и държави, от което и следваше достъпността до евтин кредит.

Колкото по-висок кредит – толкова по-малък риск, толкова по-евтин кредит! Пълна красота.

И ето, че някакъв си прокурор, от някакъв си щат Охайо развали цялата стройна картина чрез един-единствен свой иск. От този иск автоматично следва, че високите рейтинги са присъждани само на „своите”. При това всичките три рейтингови агенции са били в играта.

За много експерти е ясно, че в последните десетилетия и трите агенции са били вградени в рамките на световната финансова система, но редовият бизнесмен едва ли е могъл да разбере това!

А ето, че само с един акт очите му бяха широко отворени!

Ако всичко това се беше случило преди година и половина, прокурорът щеше да бъде изпратен по дяволите, както бе направено с къде по-влиятелния и по длъжност, и по произход губернатор на щата Ню-Йорк Елиот Спитцер, който навремето (през пролетта на 2008 година) се усъмни в надеждността на финансовата система.

Впоследствие, разбира се, той се оказа прав, но по това време световният финансов елит все още вярваше, че ще му се отдаде да се измъкне от приближаващата буря.

А днес нещата се променят – променят се дотолкова, че става напълно ясно - този път отърваване от неизбежното няма.

Живеем в интересно време.