Публикуваме позицията на бившия член на ДСБ и бивш здравен министър Петър Москов от профила му във фейсбук без редакторска намеса. 

След публикуването на позицията на РБ по повод давността за приватизацията, получих много обаждания и коментари. От добронамерени, съветващи да не влизаме в тази тема защото народните нагласи са различни, до въпроси ние крадците ли защитаваме. Не споря с никого, единственото което казвам е че трябва да сме наясно с три неща:

1. Приватизацията (масова, касова или друга) не е търговски процес, а политическа философия основана на разбирането, че ролята на държаватав икономиката е единствено да създаде законова рамка и да контролира спазването й.

2. Приватизацията няма за цел да формира приходи за държавната хазна/бюджета, а да ни освободи от задължението да плащаме с нашите данъци за неефективни държавни предприятия и да формира работеща икономика. Противното би означавало, че най-големите европейски престъпници са Хелмут Кол и Ангела Меркел, защото счетоводният резултатът от немската приватизация е над 140 милиарда евро загуба за хазната. Но ако кажете това по германска телевизия,( както го казваме по българските) ще срещнете състрадателна насмешка, защото реалният резултат са днешните показатели на икономиката им. И вероятно това е една от причините в Германия да живеят по- добре.

3. Всяка ревизия на прехода е възможна и може би нужна. Но е смислена само ако отправната точка е истинска. А истината е, че комунистическият режим беше престъпен и ни завеща фалирала държава. 　

Нямам съмнения колко електорално непопулярна е тази позиция. И не, не изпитвам нищо друго освен гордост, че РБ се консолидира около тези принципи. Защото политика е да отстояваш убежденията си и достиженията на политическата традиция на която принадлежиш. Отказ от политика е да инженерстваш върху данни от социологически нагласи и да се снишаваш, когато трябва да се сбиеш за истински важните неща, защото било непопулярно.

Това е и причината поради която бях и продължавам да съм против, дясната политическа алтернатива на България да се превръща в розова амалгама яростно артикулираща желание за "справедливост".

Щото най-справедливо е при комунизма!