Г-7 се страхува да бойкотира Путин. С такова заглавие на редакционна статия излиза тази сутрин държавната агенция Новости в средата на срещите на върха на Г-7 и започващата днес среща на НАТО, първата от началото на войната в Украйна. Предстоящата среща на Г-20 през есента изключително силно вълнува руските журналисти и агенции и почти не минава ден, в който да не се повдигне въпроса дали руският президент Владимир Путин, получил и приел вече поканата от Индонеция, ще отиде лично и по този начин ще излезе от международната изолация, в която се намира.

Представяме ви статията на Петър Акопов без редакторска намеса, за да запазим специфичните логически връзки.

Поредицата от срещи на върха на западните световни лидери продължава и тази седмица, когато Г-7 се премества от Бавария в Мадрид за срещата на върха на НАТО. За първи път те пътуват в пълен състав, като дори водят със себе си министър-председателя на Япония, държава, която не е член на Атлантическия пакт. Кишида ще присъства на срещата на върха като гост, но предвид факта, че в доктриналните документи на НАТО за първи път ще бъдат споменати заплахите и предизвикателствата, отправени от Китай, тихоокеанският гост може да се почувства пълноправен партньор. И на двете срещи основният акцент ще е върху Русия и Путин, или по-скоро върху отговорите на "заплахата за Запада", която те представляват.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече обяви решение за увеличаване на силите за бързо реагиране на алианса от 40 000 на 300 000 души, включително за увеличаване на числеността им в Източна Европа, по-специално в Прибалтика. Подготвят ли се атлантиците да воюват с Русия - в Украйна или дори на своя територия? Не, те "само показват", т.е. демонстрират силата си. И се възползват от всяка възможност да го направят - както в началото на срещата на Г-7 в Елмау, когато Борис Джонсън предложи да свалят саката си, за да "покажат, че сме по-яки от Путин", а Трюдо шеговито препоръча "да организираме езда с разголени гърди". Хумор за събеседника - особено когато си спомним, че на снимките на Путин, яздещ кон с гол торс, придават негативен мачистки и дори сексуален оттенък именно на Запада, но не на Русия. Комплекс за малоценност на несамостоятелните западни политически мениджъри пред един свободен човек?

Като цяло цялата среща на върха в Елмау се сведе до преднамерена демонстрация на "пищови", като се започне с това, че Байдън и Шолц си размениха реплики за това колко са доволни от единството на Запада, или пък това, че Путин е смятал, че със специалната операция в Украйна ще внесе раздор в Г-7 и НАТО. Защо Путин, който от години изтъква ограничения суверенитет на европейците, да има такива наивни надежди? Нищо - просто е невъзможно да не се похвалим взаимно за своята сплотеност.

Единственият въпрос е какво да се прави с нея по-нататък: да се увеличи контингентът на НАТО в Европа, да се дадат повече пари и оръжия на Киев? И вярвате, че "Кремъл трябва да бъде победен в Украйна", както написа председателят на Европейския съвет Шарл Мишел? Но Кремъл не дължи нищо на никого, освен на собствения си народ - и "непоколебимото единство на Г-7 в знак на солидарност с украинския народ. Пари, оръжия и политическа подкрепа. Всички мобилизирани за Зеленски и Украйна", както пише същият Мишел, не може да накара Путин и Русия да се откажат от постигането на целите си в Украйна. Западът може да продължи да се преструва, че е сигурен в способността си да предотврати това, да говори за предстоящото поражение на Русия - колкото по-болезнено ще бъде по-късно, толкова по-трудно ще признае собственото си поражение.

И този момент неминуемо ще настъпи, рано или късно. Освен това трябва да се работи и с Путин, който многократно е обявяван за Хитлер. И да обяснят на собствените си граждани защо изведнъж отново е възможно да разговарят с "военнопрестъпник"? Най-остри към Путин са англосаксонците (поляците и балтийските държави не са включени - те така или иначе няма опасност да "видят Путин"), а САЩ, Великобритания и Канада залагат основно на "победата над Русия". Което не може да се види дори през оптиката на НАТО. Междувременно наближава час Х, и то не само на украинския фронт. Остават по-малко от пет месеца до срещата на върха на Г-20 - първата среща на световните лидери лице в лице от три години насам.

Те ще се срещнат в Бали в средата на ноември и има големи шансове този път никакъв коронавирус да не попречи на всичките двадесет президенти, министър-председатели и престолонаследници да дойдат в Индонезия.

В началото на пролетта Вашингтон и Лондон се опитаха да накарат индонезийския президент Уидодо да откаже поканата на руския президент, но получиха напълно разумен отговор: никой не може да бъде изключен от Г-20. Индонезия обаче се съгласи да покани Зеленски - за втория ден от срещата на върха, когато се провежда среща с ръководителите на гостуващите държави. Дали Зеленски ще бъде президент дотогава и какво ще остане от Украйна, е голям въпрос. Но Путин ще дойде и какво трябва да направят англосаксонците в тази ситуация? Байдън, Джонсън, Трюдо и новият австралийски министър-председател Албанес? Да не се появят, за да демонстрират възмущението си по този начин? Тоест да дезертираш, но да се опиташ да го представиш като победа? Това няма да проработи - точно както вече не успяха да убедят дори собствените си партньори от Г-7 да подкрепят искането за отказ от покана на Путин.

Това стана ясно през пролетта, когато по време на едно от събитията на Г-20, среща на финансовите министри, по време на речта на руския министър Силуанов само представителите на САЩ, Великобритания, Канада и Франция напуснаха залата. А последното очевидно е по инициатива на Джонсън, тъй като президентът Макрон постоянно напомня за необходимостта да се "разговаря с Русия". И сега игрите около бойкота на Русия на Г-20 приключиха напълно - след срещата на върха на Г-7 всички западни държави са взели решение. Трябва да отидем в Бали.

Първо, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е против идеята за бойкотиране на срещата на върха на Г-20, тъй като в нея ще участва Владимир Путин:

"Трябва много внимателно да помислим дали не парализираме цялата Г-20, затова не го подкрепям. Според мен Г-20 е твърде важна, включително за развиващите се страни, за да позволим на Путин отново да разруши този орган."

Всичко е както обикновено: Западът налага санкции, но нарича увеличението на цените "путинско", западните страни нямало да участват в срещата на Г-20, но Путин отново ще провали срещата. Изходът обаче е да отидем да "кажем на Путин в очите какво мислим за него и действията му": Ясно е едно: няма да има "обичайни действия", т.е. няма да има нормалност.

Няма да има нормалност, докато Западът разрушава не само връзките с Русия, но и собствената си икономика. Към средата на ноември последиците от повишаването на цените на енергията ще станат още по-осезаеми - и тогава, разбира се, ще настъпи подходящият момент да се заплаши Путин с нови санкции, например за къси доставки на газ (от които западните страни сами решиха постепенно да се откажат).

Канцлерът Олаф Шолц също се присъедини към това мнение, като заяви: "Г-20 трябва да продължи да играе своята роля. Всички са съгласни с това. Ето защо, както каза и фон дер Лайен, съществува общо убеждение, че не искат да торпилираме Г-20". Тоест очевидно на Г-7 е взето колективно решение да се отиде на Бали, макар че все още не е ясно как ще се действа там, включително и от Шолц. На въпроса дали ще седне на една маса с Путин (имайки предвид общата среща на Г-20), канцлерът не даде ясен отговор:

"Ще вземем решение малко преди да заминем, защото дотогава ситуацията в света може да се е променила много."

Няма съмнение, че ситуацията в света ще се промени много през следващите месеци, но тя вече е много различна от тази в началото на годината. Единственото, което със сигурност ще остане непроменено, са интересите на Русия, които Владимир Путин защитава. В Бали той ще ги защитава не като "обвиняем в процеса на историята", както биха казали англосаксонците, а като лидер на сила, която не може да бъде пренебрегвана и е безполезно да се опитва да бъде победена.

И всеки, който иска да му каже в очите "какво мисли", трябва да е готов да чуе отговора - това, което Западът никак не би искал, но би било много близко до останалия свят.

Дори не се опитвайте да бъдете "по-яки от Путин" - така или иначе няма да се получи.