News.bg публикува текстовете ви без редакция.

Съпоставете цитатите и осмислете заложените в тях проблеми: "Ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда" (Христо Ботев: Към брата си) и "Не искам състрадание от хората. Аз имам всичко, моя е смъртта" (Атанас Далчев: Дяволско).

Съпоставете - Вие шегувате ли се?! Съпоставете Бах и Моцарт... Съпоставете Селинджър и Набоков... Съпоставете Реноар и Микеланджело... Съпоставете майка си и баща си...

Някой би опитал, защо не! Искат от теб правиш го! Но колко ще се запитат необходимо ли е да връзвам в словесни паралели гениалността на двама от най-неподражаемите автори на България. Но по-тежката задача, не мисля, че е да се закача на кукичките, спуснати в двата цитата. По-тежко е да разбера времето, в което са писали. А когато си „в крак с времето", само тогава можеш да се опиташ да разбереш мислите на един творец.

И когато говорим за поети, живели в различни времена, борили се с различни проблеми и изповядвали различна философия - никой не би могъл да ги съпостави. И не защото са несъпоставими, а защото силата на твърденията ще изходят от гледната точка. А моята гледна точка е далеч от тази на Далчев и още по-далеч от тази на Ботев. Но моето сърце е близо и до двамата. И то толкова близо, че когато чета Ботев, изпитвам необяснима гордост, а прелиствайки Далчев - плача. Плача, защото той докосва съкровени нотки. А съпостави ги, ако можеш...