Шарм ел-Шейх – мир в Близкия изток и шамар за Москва

Доналд Тръмп положи огромни усилия, за да постигне споразумение в Близкия изток. В продължение на месеци неговият специален пратеник Стив Уиткоф и държавният секретар Марко Рубио обикаляха столиците на региона - от Тел Авив до Кайро и Доха - за да изгладят детайлите на бъдещия мир.

В един момент обаче преговорите буксуваха, а старите противоречия отново заплашиха да провалят процеса. Тогава Тръмп взе нещата в свои ръце. С присъщия си инстинкт на политик, който не чака, а диктува, той се намеси лично и показа, че остава незаобиколим фактор в Близкия изток - дори след години на американско отстъпление и дипломатическа ерозия в региона.

Мирът, който беше подписан под неговата егида, не е резултат от дълги преговори, а от едностранен натиск и изчерпване на алтернативите.

Израел не изпрати представител в Шарм ел-Шейх - ясен знак, че възприема примирието не като компромис, а като условие. И все пак това не омаловажава, а дори засилва дипломатическия успех на Тръмп - той постигна мир, без да моли за съгласие, като показа, че силата може да диктува стабилност, когато диалогът отдавна е изчерпан.

Решението на Бенямин Нетаняху да не присъства на мирната среща е акт на наранена гордост. Той вижда как кампанията в Газа, която трябваше да му донесе исторически триумф, завършва по чужд сценарий. Израел подписа споразумението в Йерусалим, а не в Египет - символичен отказ да легитимира ролята на посредниците. Мирът беше наложен, а не договорен. И колкото и да се опитва Тел Авив да запази достойнството си, фактът остава: Израел бе спрян не от Хамас, а от волята на Вашингтон.

Нетаняху отказа да присъства на мирната среща в Шарм ел-Шейх

Той се мотивира с еврейския празник Шмини Ацерет

Това обаче оставя отворена врата за Тел Авив да се откаже от споразумението - при желание винаги ще се намери повод.

Ясно е, че плановете на Нетаняху и неговото дясно правителство бяха различни, но днес Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир - "лошите момчета" в кабинета - не надигнаха глас срещу мира и дори се присъединиха към празненствата за освобождаването на заложниците. Това обаче не означава, че след няколко дни няма да говорят с друг тон. От друга страна, Нетаняху този път получи ясна подкрепа от опозицията - но готова ли е същата тази опозиция да го задържи на власт, ако мирът се окаже политически непопулярен?

Ситуацията превърна египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси в лице на мира - парадоксално, като се има предвид, че у дома той управлява с твърда ръка и ограничаване на гражданските свободи. Но такава е логиката на Близкия изток - авторитарните лидери често се оказват най-ефективните посредници. Египет отново стана арбитърът, който държи ключа към преговорите, а Вашингтон го използва като стабилен партньор. Както някога Ануар Садат извади СССР от региона, така днес Сиси затвърди ролята на Кайро като център на близкоизточната дипломация.

Фактът, че в Шарм ел-Шейх нямаше руски представител, е повече от символичен. Това е вторият "Кемп Дейвид" за Москва - нов шамар, 46 години след първия. През 1979 г. Египет и Израел подписаха мира си под егидата на Джими Картър, с което Съветският съюз бе окончателно изтласкан от региона. Днес историята се повтаря: Русия отново е изолирана, без глас и без влияние, докато САЩ си възвръщат лидерството.

Лавров: Планът на Тръмп за палестинската държавност е твърде неясен

Наложително е да се конкретизира какво ще се случи на Западния бряг

Междувременно временният успех на Кремъл в Сирия - представян като триумф на руската военна мощ - приключи с унижение.

Свалянето на Башар Асад и разпадането на неговия режим превърнаха някогашния "бастион на Москва" в огледало на собствената ѝ слабост. Остана ѝ само базата в Тартус, без стратегическа стойност и без политическо покритие. А отношенията с Рияд и Абу Даби, които доскоро осигуряваха финансова и дипломатическа възглавница на Кремъл, също може да се променят. След примирието в Газа и сближаването със САЩ, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства може да преразгледат подкрепата си за Москва - и тя да стане далеч по-скъпа за Кремъл, както в икономически, така и в политически смисъл.

На срещата в Анкъридж Доналд Тръмп подаде на руския президент Владимир Путин въже, с което да се измъкне от плаващите пясъци на войната в Украйна. Това бе приятелски жест, шанс за изход без унижение - за Русия, но и за света. Путин отказа. Воден от гордост и недоверие, той подцени човека, който диктува правилата. Днес резултатът е ясен: Русия губи позиции на всички фронтове - военни, дипломатически и икономически. Тръмп успя да я изолира не със санкции, а с геополитическа хладнокръвност, превръщайки я от фактор в наблюдател.

Дори палестинската администрация, по традиция гледаща към Москва, усеща, че този маршрут вече не води до нищо. Махмуд Абас е ходил неведнъж в Кремъл, но винаги се е връщал само с риторика и банални уверения в "подкрепа". Днес той вероятно си дава сметка, че съдбата на палестинския народ не се решава в Москва, а в Кайро, Доха и Вашингтон. Русия не може да предложи нищо освен думи, а светът вече се движи с друго темпо и под друг ритъм.

Новият баланс на силите е ясен: Вашингтон, Кайро и Йерусалим формират оста на новия близкоизточен ред, Тръмп възстанови пълния контрол над дипломатическата сцена. Във време, когато Европа изглежда нерешителна, а Русия - безсилна, Америка отново се върна в центъра на играта.

Тръмп към Нетаняху: Това е велик ден – може би най-хубавият ви ден

Той ще говори пред Кнесета на Израел

Изтласкана от Европа и Близкия изток, Москва се обръща към Азия, но този път не по избор, а от безизходица.

Проблемът е, че Азия вече има господар - и той се казва Си Дзинпин. Русия не е партньор, а второстепенен играч в китайската орбита - доставчик на енергия, суровини и дипломатическа подкрепа. Китай диктува темпото и параметрите на това "сътрудничество", държейки Москва зависима, но никога равнопоставена. По този начин така нареченият "път на Изток" се оказва път към зависимост - тих, но необратим.

Горещото политиеско лято, което завършва със срещата в Шам ел-Шейх, показа, че Русия вече не е фактор, а наблюдател. Тръмп не я победи с оръжие, а с геополитическа хладнокръвност. Мирът в Близкия изток се превърна в негов личен триумф, а за Кремъл - в поредното напомняне, че историята не чака изоставащите. Ако през 1979 г. Кемп Дейвид сложи край на съветското влияние в региона, то Шарм ел-Шейх бележи края на руското. Бележи и началото на нова ера, в която Америка отново диктува правилата, а останалите - само ги следват.

Тръмп подписа мирното споразумение между Израел и Хамас

Това стана по време на мирната среща на върха в Шарм ел-Шейх