News.bg публикува текстовете ви без редакция...

 

Не може да се отрече, че родните политици понякога са изключително изобретателни и мобилни, ако се отнася за техния обществен образ, но в използването на бракосъчетанието, сватбите и венчалната гюрултия са истински новатори.

Хрумна ми да ви обърна внимание на този парадокс след уж случайно изпуснатото признание от Надежда Михайлова, че вече се е омъжила за приятеля си Светлин Нейнски. При това го сторила още на трети октомври и не къде да е, а в Мадрид.

Така тя погреба окончателно мокрите сънища на един куп седесари и ги хвърли в любовна нега, но и постигна разтърсващ пропаганден ефект. Което ме наведе на мисълта, че Хубавото Наде е избрала тази форма на самопопуляризация не случайно – ще излязат верни приказките, че усилено се организира подхлъзването на Румяна Желева за еврокомисар и Надето се нуждае от евробрак за допълнителен бонус.

Избрала е находчиво и мястото – Мадрид е съседен на Лисабон, а шефа на еврокомисията Барозу нали е португалец. Да не говорим, че в испанската столица е Симеон, кадета Рилски, който може да подшушне някоя добра дума тук и там, пък и партията Му има евродепутати и самата Кунева-Пръмова, която не крие, че негодува срещу Желева.

Но на брака като на сериозен персонален пиар да не мислите, че е новатор само бившата синя шефка. Още в началото на демократичните години доста политици решиха, че българското общество е патриархално и консервативно и не се гледа с добро око на старите моми и ергени, да не говорим за трайно разведените.

Един приятел със социологически уклон и досега твърди, че желанието на Сергей Станишев да си остане стар ерген е отнело между 2 и 5% от традиционалисткия червен електорат от баби и дядовци, които не му простили забежките с Азер Меликов, вместо с Елена Йончева. Може и да е прав.

Та политическите сватби започнаха още в началото на 90-те на миналия век. Едва ли някой си спомня, че крак повлече станишевия съветник Росен Карадимов, който се бракува във Великото народно събрание с дъщерята на колежката му Соня Младенова /тази, която имаше обеци от полюлей от изгорелия Партиен дом/.

Любовта трая кратко – до 36-то Народно събрание, когато се стигна до ръкопашни сблъсъци между младото семейство и светкавична раздяла. Рейтингът след това спадна рязко и на Росен, и на тъщата Соня и не станаха повече депутати, просто червените консерватори ги възневидяха.

Някъде по това време пък крайните сторонници на мюсюлманския морал, традиции и религиозни принципи натиснаха шефа си Доган да не се ослушва, ами свие семейно гнездо. В името на ДПС и електората, Ахмед реши да направи решителната крачка – нали си спомняте чутовната сватба с Айсехел Руфи на някакъв стадион, с десетки зурни и тъпани, файтони, курбани, ориенталски салтанати, мазни борби и хиляди гости от различни вери и религии.

Временно рейтингът му скочи рязко, но последваха интервютата, че младото момиче „не си перяло гащите” и на всичко отгоре била лесбийка, та се стигна за бързотечен развод. После пак преди избори го натиснаха и той повтори сватбата с девойчето Карнобатлъ, но този път церемонията бе леко светска в хотел „София” /сега – „Радисън”/ и отново високите гости бяха от Илия Павлов до Желю.

С плевенското момиче Доган се сдоби с наследничка, но скоро му писна и вече трети път мюсюлманските първенци не му позволиха да се жени – изглежда разбраха, че лидерът им има по-фриволни разбирания за брака.

Малко по-късно пък в „Александър Невски”/независимо от забраната/ се венчаха на пищна церемония бившия виден икономист и депутат Венцислав Димитров и парламентарната сътрудничка на СДС Меглена Букова. И до днес са щастливо и доволно семейство.

Истинска истерия за бракосъчетания и разводи се изви при царистите от НДСВ, когато рейтингът им започна да се срива. Като свърши приказката за 800 – те дни, тогавашният премиер Сакскобургготски направи от сватбата на дъщеря си Калина с Китин Муньос запомнящо се зрелище, което се снимаше от телевизии, а на Боровец се събраха един куп братовчеди и братовчедки, арабски първенци и цялото правителство, та дори Мара Мисса уважи царската сватба.

От целия самоковски край се събраха баби да пеят песни на младото семейство и да им месят погачи, а тогавашният директор на НИМ Божидар Димитров се натегна запомнящо като направо сложи булчинската рокля на Калина в музея за вечни времена. Вместо за далаверата на царете с външния дълг, целоупният електорат месеци наред се занимаваше с подаръците на Калина и Муньос и пластичната операция на носа на царската дъщеря.

Взели пример от лидера си и другите царисти продължиха с разводи и сватби. Преди да напусне НДСВ Николай Свинаров набързо се разведе и се ожени повторно, същото стори и Даниел Вълчев, който си избра хасковлийката Милена Паунова – също бивша депутатка. Екшънът разводи-бракове придоби откровен пропаганден ефект при Гергана Грънчарова и Мони Паси.

Когато се зададе министерстване за дамата, а Паси се кандидатира за шеф на НАТО и двамата парясаха половинките си и набързо се взеха посред зима в екологична хижа на Пампорово. Царските фенове срамежливо триха сълзи за щастие и добруване на младото семейство и пиара свърши работа. Малко катран в пропагандното щастие наля бившата съпруга на Паси Бинка Пеева, която написа болезнено откровена книга, но мълчи сърце.

Сините изоставаха в този своеобразен сватбен разкош. Там планетарна популярност придоби сватбата на вътрешния министър Богомил Бонев, който паряса жена си Таня Градинарова и се врече във вечна вярност на актрисата и певицата Нона Йотова.
Бяха весели и безгрижни времена, когато цялото правителство на Иван Костов по задължение се кипреше на всеки концерт на Нона. После работата се спече между Костов и Бонев и последния пристана на Георги Гергов.

Сватбата на Надето в Мадрид тресна родните хай-персони изненадващо, но не оцениха тънкия пиар ефект, който ще има в ожесточената битка за еврокомисар. Да не говорим, че си е друго да получиш доверието на евро-чиновниците, когато си в дългопродължаващ меден месец. Е, може да е „дежа вю” кампанията, но за добруването на страната са позволени всякакви волности.