Диоксините са странични продукти на редица дейности на човека. За разлика от тях, така наречените "полихлорираните бифенили" са химични съединения, произвеждани от човека за различни цели. Отделят се в атмосферния въздух и чрез него се разпространяват глобално. Това са устойчиви органични замърсители, които проявяват склонност към натрупване в органичната материя на почвата с период на полуразпад приблизително 10 години, като преминават в подпочвените води и растенията.

Тези съединения се откриват най-често в храни от животински произход. Те се натрупват в организма на животните, като се откриват в месо, яйца, мляко. Също така, диоксините и диоксиноподобните съединения се откриват в рибата и рибните продукти.  

Храната от животински произход може да се замърси по няколко начина, като това най-често става чрез фуражите. Фуражите се замърсяват в резултат на директно отлагане на емисии от въздуха върху листата на растенията (използвани като фуражи), при директно изсушаване на суровата материя, смесване със замърсени  продукти,  използване на замърсени пестициди, дезинфектанти или детергенти. 

Повечето растения не поемат диоксини от почвата, но ги задържат на повърхността си в различна степен. Единствено за тиквичките и тиквите е доказано, че приемат тези съединения от почвата, като след това се разпространяват в цялото растение.

Растенията ги извличат от почвата или от повърхностния си слой при отлагане от въздуха, като ги натрупват в различни части. Такива съединения са открити в бобови култури, ориз, картофи и моркови.

Диоксини могат да се открият в храните, като резултат от миграцията им от  опаковъчни материали избелени с хлор, както и като резултат от обработката чрез опушване на месо и риба.

Оценено е, че до 90% от човешката експозиция на диоксини е резултат от приема на храни,  главно от животински произход. В редица страни на ЕО, а така също в  Канада, Япония и САЩ са проведени проучвания за нивата и схемите на замърсяване на храните с диоксини и полихлорирани бифенили, като най-високи нива са открити в риба и яйца.

След многобройните инциденти на замърсяване на околната среда с тези опасни вещества и установяването им впоследствие в храните са предприети обширни законодателни мерки в Европейската общност, като предприетите мерки са насочени към редуциране на отделянето на тези замърсители в околната среда и  намаляване на замърсяването на фуражите и храните. Възприема се идеята за контролиране на началните етапи на хранителната верига, чрез въвеждане на стриктни норми за фуражите.

Анализът на тези замърсители е предизвикателство, тъй като те се намират в извънредно ниски концентрации в присъствието на много други съединения, които от своя страна са в големи количества. Златният стандарт в анализа на диоксини и полихлорирани бифенили е използването на  GC/HRMS, отличаващ се с висока чувствителност (откриват се много ниски концентрации), селективност и специфичност, като дава възможност за  разделяне на TCDD от други хлорирани съединения, както и разделяне на диоксиноподобни полихлорирани бифенили от недиоксиноподобните конгенери.

Като член на Европейския съюз, България е задължена да съблюдава максимално допустимите нежелани вещества във фуражите и суровините за тях. Още преди членството ни обаче, с приемането на Закона за фуражите през 2006 г. се въведоха максимално допустимите стойности за съдържание на диоксини и РСВ. Според този закон и приетите във връзка с него в последствие наредби, Национална служба по зърното и фуражите и Националната ветеринарно-медицинска служба бяха натоварени да следят спазването на тези изисквания и да санкционират тяхното неизпълнение. И досега, обаче, нито една от двете служби не разполага със сложната и скъпоструваща апаратура за изследване на диоксини, инвестицията за която би била близо 1 милион лева.

Няма данни да се изпращат проби в лаборатории в чужбина, нито пък са сключени договори  за постоянно обслужване с частни лаборатории. Защото пари за външни анализи не са предвидени. Дори да се взимат проби за официален контрол, то те вероятно стоят на съхранение за един по-късен и финансово обезпечен етап.

Съгласно текста на наредбата, следи от диоксини и фурани не трябва да присъстват в суровините за фуражи от растителен и минерален произход, растителни масла и техните странични продукти, животински мазнини, яйца, животински продукти, включително мляко и млечни продукти, риба, комбинирани фуражи, фуражи за храна на риба и домашни любимци.

Държавните структури следят показателите, за които имат капацитет да правят изследвания, а тези, за които нямат капацитет елегантно подминават.

С последните изменения на Закона за фуражите от 01.06.2010 контролът на фуражите се възлага единствено на Националната ветеринарно-медицинска служба. И докато у нас продължава концентрирането на властта в селското стопанство и храните в едни и същи ръце, съседна Турция, която още не е член на ЕС отдавна ни е задминала. Нито зърно суровина и нито килограм фураж не могат да влязат  на територията на Турция без да бъдат придружени от сертификат за лабораторен анализ. Още повече, че показателите диоксини и диоксиноподобни РСВ са част от всеки тест касаещ годността на продукта за консумация от животни.

В разгара на скандала със замърсеното с диоксини птиче и свинско месо в Германия, за което Берлин предупреди партньорите си от ЕС чрез системата за обявяване на тревога на 27.12.2010, ние можем да бъдем спокойни, че този скандал ще подмине България. У нас диоксини във фуражите и месото не се намират. Защото не се търсят.