News.bg публикува текстовете ви без редакция...

 

Преди да премина към изложението си, трябва да направя уговорката, че настоящето мнение изказвам не от позицията на политически компетентен анализатор, не от позицията на партийно пристрастен деец, а от позицията на обикновен гражданин и средностатистически човек. Причина да развия този критичен коментар е прекрачената граница на обществена манипулация и тестване за търпимост на населението от страна на новите управляващи.

Добилите чутовна слава сто дни политическа толерантност вече са към своя край. И макар тази идея сама по себе си да предполага съставяне на равносметки след пълното завършване на този цикъл, то аз ще си позволя да изпреваря малко времето. Допускам това своеволие, защото е очевидно, че ситуацията в края на този период, няма да е по-различна от днешната, която изобщо не е по-различна от онази от първите дни управление.

Вече всички разбрахме, че кабинетът Станишев е отговорен за бедите на света, че в рамките на четири години е работено изцяло срещу държавата, всеки закон е обслужил партийни или интереси на различни обръчи фирми, оронен е непоправимо имиджът на страната пред ЕС и чуждестранните ни партньори, парите са профукани за политически цели и т.н. Дали лансираната теза за Виновникът е подкрепена фактологически е трудно да се каже.

Когато човек или дадена политическа сила притежава най-невиждания в «демократичната» история на страната медиен комфорт, е лесно да се манипулира общественото мнение чрез почти хипнотично повтаряне на едно и също твърдение. Безспорно спекулации, кражби, корупция и т.н. е имало. Дори самият Станишев едва ли би го отрекъл.

Но обвинението по разоряване на цяла една държава и довеждане на народа едва ли не до ръба на оцеляването парадоксално контрастират с очакванията на електората за разкрития на неправди от същите мащаби, а не на кокошкарските «разработки» по развързването на две бе-ем-вета със звучен цвят, неплатени осигуровки от няколко футболни клуба и още 1-2 далавери за жълти стотинки.

Убеден съм, че такива скандални разкрития с неизгодни сделки можем да направим и в Столична община при един съвсем повърхностен одит. Очевидно големите новини се отлагат във времето, с което гарантирано един друг въпрос ще добива ескалираща популярност: успя ли тази политика на «обвиненията и оправданията» да създаде условия за лека подмяна на ръководните кадри на всяко едно ниво от държавния, а и от частния сектор? Друг основен въпрос на фона на така идеализираният вече 20 години преход към капиталистически ценности е дали пълното институционално завладяване не противоречи леко на декларираните демократични идеали.

Всичко това обаче е от второстепенно значение. Защото основният въпрос, който вече вълнува обществото (или поне мен в частност) е какво следва оттук нататък. Приемаме, че Станишев е големият виновник. Сочим го с пръст, порицаваме го обществено, ако някой изнамери доказателства ще го и осъдим. И не само него, а и Царя и Ахмед и всеки от «порочния кабинет».

Спокойно вече! Постигнахте целта си. Опозицията е сломена. Опозицията е раздирана от вътрешни конфликти. Няма да ви пречат нито да управлявате, нито да си осигурите втори мандат. За това можете да си попречите единствено вие. Но фокусът на нашето и вашето внимание е редно да бъде пренасочен вече в една друга равнина. На дневен ред са други въпроси с приоритетно значение, обобщени най-общо като «какво ще направи правителството, за да ни изведе от кризата и как ще съхрани този тренд на повишаващ се стандарт... ако той изобщо започне!? Защото то (правителството) бе рицарят на белия кон, който обещаваше промяната.

Но на мен рицар, който само да се оправдава за неуспеха си, не ми трябва. Още когато си избрахте да играете голямата игра знаехте в какво състояние ще заварите държавата. Ако нямате потенциала да се справите, дайте път на тези, които са склонни да носят политическа отговорност. Вече е време да конкретизирате своите антикризисни мерки и планове за развитие на икономиката. Да ги заявите ясно публично и да започнете да ги прилагате... освен ако не са свързани с ощетяване на и без това бедния народ с допълнителни данъци, акцизи, такси, повишаване на цените и т.н.

Защото да увеличаваш разходното бреме на населението по време на криза са най-нетрадиционните антикризисни решения, за които съм чувал. Търпимостта на хората има своите граници. А след само още няколко месеца управление няма да има на кого да бъде прехвърляна вината. Така че стига сте рязали триумфално ленти по заводи и бараки (по ирония на съдбата започнали строеж при едно друго правителство), а действайте.