За демографската ни катастрофа и ергените

Публикуваме долния текст от блога на автора.

Ходили ли сте скоро на село? Ако отидете, можете да питате кмета или някой запознат колко ергени живеят в селото. След това питайте колко моми живеят в селото. Ако започнете да правите това системно един ден ще установите, че в българските села се забелязва едно особено правило - има ергени, но няма моми. Което се подкрепя и от данните на Националния Статистически Институт(НСИ)

Горе долу така започнах и аз. Което беше много смешно за моите колеги от вестника. Защото винаги, когато имах възможност да говоря с кмет на село (а аз говорих с такива доста често) го питах - Имате ли стари ергени? Мога да ви уверя, че кметовете в 99% от случаите отговаряха утвърдително. Някои ме молеха да им помогна чрез вестника да намерят моми за своите ергени, та и те да се задомят, да имат семейства, деца и така да променят мрачната перспектива, която тегне над почти всяко българско село.

Една почти аксиома в демографията е, че селските общества имат по-висока раждаемост от градските. Белият дроб на една нация е в селото. Здраво ли е селото, здрава е нацията - има деца, има наследници, има бъдеще. А защо е така всеки може да се досети. Стига да сравни трудностите, пред които е изправен един човек, който отглежда деца на село и в града. От една страна имаме простор, евтина храна, спокойствие, ниска или никаква престъпност, няма трафик от коли и прочие. От друга имаме ежедневната борба за хляба.

За градския човек призракът на глада и провала винаги надзърта зад ъгъла. Да добавим към това и ужасният трафик по улиците (наскоро 6 деца бяха пометени от пиян), стрес, стрес, стрес, наркомания, проституция, алкохолизъм. Всъщност градската среда е изключително усложнена и предлага почти безкраен списък от опасности за едно дете и заедно с това стрес и ангажименти за семейството му. Селската действителност е един сериозен контрапункт на градския хаос и напрежение.

Сега вече може би става ясен един от основните механизми за демографския колапс - урбанизацията. Това е исторически първият мощен удар върху раждаемостта в България. В този смисъл това, което беше свършено от комунистическа България с колективизацията лесно обяснява появяването на този фактор. Милиони селяни бяха обезземлени и така принудени да емигрират в града, където за тях бяха построени фабрики. В първите поколения тези селяни запазиха или намалиха малко нивото на раждаемост, такава каквато е била на село. Но с всяко следващо поколение раждаемостта пада. Защото градската среда и култура постепенно налагат своето. Помните, че имаше култура на две деца. Е, сега има култура на едното дете.

В Полша комунистите не отнеха земята на селяните. В резултат Полша се радваше на висока раждаемост през комунизма, докато ние бавно се свличахме към дъното.

Добре но това не обяснява защо в селата има ергени, а за тях жени няма. Това е именно темата на изследването, за което стана дума по-горе. Да се обърнем към НСИ за по-подробна информация:

През 1978 г. броят на мъжете спрямо броя на жените във възрастовата група 20-24 г. е бил със 13 705 повече. На национално ниво е така, но ако разделим населението на градско и селско се открояват колосални разлики. В градовете жените са с 12 881 повече от мъжете. В селата мъжете са с 26 586 повече от жените.

Една бележка: мит е, че се раждат повече жени от мъже. В целия свят, от който България не е изключение, се раждат повече момчета от момичета с около 5% повече. С израстването обаче, смъртността оказва влияние. Мъжката смъртност е по-висока от женската, включително при младежите и децата. Мъжете живеят по-рисково и по-стресово, карат по-опасно, пият повече, пушат повече, на тях се гледа като най-отговорни в издръжката на семейството, което е стрес. Това означава, че с нарастването на възрастта мъжете намаляват по-бързо от жените. В България техният брой се изравнява във възрастовите групи около 40-те. Във възрастовите групи над 65г. жените са около 2/3 от населението. Ето как  жените са повече от мъжете като цяло, за всички възрастови групи.

В данните на НСИ видях, че именно в 1978-а и годините преди нея започват някакви гигантски, но незабелязани, изменения в българското общество. Отлив на жени от селата. И този отлив се случва най-вече във възрастовата група 20-24, но е съществен и във възрастовата група 15-19. Данните през 4 годишен период, които съм проучил, са за годините 1978, 1982, 1986, 1990, 1994, 1998, 2002 г.

Нека наречем мъжете, за които няма жени, сигурни ергени. Да разгледаме как се движи делът на сигурните ергени като процент от броя на мъжете за различните възрастови групи в селата и градовете на страната.

Вижда се че за 14% от мъжете в селата във възрастовата група 20-24 през 1978 г. няма жени. В градовете имаме обаче обратната картина -  за 3% от жените няма мъже. Процентът е по-малък от 14 понеже в градовете живеят повече хора и този процес оказва по-малко влияние в процентно отношение. Следват данните по-долу и за градовете и за други години. Обърнете внимание на това, че градската картина е обратна на селската. Това не е временно, инцидентно явление. От данните за следващите години ясно личи, че делът на сигурните ергени от всички мъже в селата се запазва и за по-горните групи, но и намалява заради миграцията и смъртността.

За всички посочени години процесите, които увеличават делът на сигурните ергени в селата, го намаляват в градовете. Ясно е, че има отлив на жени от селата към градовете на страната. И този отлив стартира като процес във възрастовите групи 15-19 и 20-24 г. и е е появил 1978г. или близките години по-рано.

Ако се концентрираме към отделните области на страната, ще открием още по-фрапираща картина. Така например през 1982 г. в селата на област Монтана е имало 1155 мъже във възрастовата група 20-24, докато съответния брой жени е бил едва 317. Впрочем за Северозападна България е характерна именно такава драстична разлика през тези години (края на 70-те и 80-те години) и не е трудно да се досетим вече, защо този район на страната така се обезлюди, опустя и обедня най-сериозно от всички останали в България. Северозападна България попадна най-силно под влиянието на тези процеси, които разглеждаме.

На крайно противоположната страна е един град

Велико Търново 2002 г:

Броят на жените във възрастовата група 20-24 години е 4452, а броят на мъжете е 2930.

Изборът на Велико Търново не е произволен. Защото вече може би се досещате, за това което движи тези процеси, които водят до появата на сигурни ергени в селата и движението на жени към градовете (и преди всичко университетските градове!) - образователната система.

Именно в групата на 15-24 годишните образованието е основен мотив в живота. Тогава се учи в гимназия и университет. Младият човек често напуска родното място с тази цел. В повечето случаи напускат жени, защото българското образование има една системна черта от десетилетия - то квалифицира жените като по-ученолюбиви и способни от мъжете. Това се отразява и в профила на неговите възпитаници - огромното мнозинство на университети и елитни гимназии са момичета. Във висшето образование на страната тази година (2011) имаме 119 514 мъже и 153 688 жени - български граждани.

България е имала години със 65% студенти - жени във висшите училища. Университетите в БГ виждат това. За да го тушират, те са въвели т.нар. полови квоти, с което сме уникални по целия свят и с което здраво тъпчем законите, но това е друг въпрос. Квотите почти никъде не са 50/50. Масово се въртят около отношението 60/40 в полза на жените. Университетите не могат да заложат квоти 50/50 защото вече тогава наистина ще се изправят пред проблема с гневни отличнички, неприети за сметка на двойкаджии - мъже. А те са двойкаджии защото изпитите за вуз и образователната система ги сочи като такива. Дали е разумно? Едва ли. Все едно да кажем, че ябълката е по-хубава от домата.

На това основание предполагам, че в началото и средата на 70-те години в България е даден ход на мащабна образователна реформа, която води до девиациите в данните за 1978г. От тогава до днес, този уклон за оценяване на жените по-високо от мъжете в образованието на страната не е пресечен и той продължава да действа.

Големият грях на Българското образование е в това, че то поразява фундамента на българската нация - селските общества. Благодарение на образователната система, селата се дефеминизират. В селата се появяват стари ергени, а в градовете стари моми. От там следва катастрофално спадане на раждаемостта. За ниско-образованите ергени на село перспективите са мрачни. Самота, бедност, липса на перспектива за семейство, алкохолна зависимост като резултат от безсмислието на живота и ранна смърт. Много от тях емигрират в града. Но без високо образование, намирането на добра работа е по-малко вероятно. Впрочем от тези драстични девиации на образователната система на България страдат не само селата а и по-малките градове и особено тези без големи университети. Българското образование освен това поставя и социална бариера между двата пола. Определено представлява високо предизвикателство една образована жена да създаде стабилно семейство със един по-необразован мъж.

Българската образователна система обхваща безспорно най-вече българската народност в рамките на страната. Към нея по-слабо са привързани хората от турското и ромското малцинство. Мога да ви уверя в следното: турските села нямат този проблем, напротив - те имат повече жени отколкото мъже. Там на емигрантски движения са подвластни преди всичко мъжете, които като гурбетчии заминават да работят в други места на страната или в чужбина. На село оставят техните жени и съпруги. И те имат деца, много повече деца.

Същото се получава и в ромските села, които постепенно се увеличават. Природата не търпи празнота и така празните къщи, на някога плодовитите български села постепенно се заселват от роми, които в условията на селото имат далеч по-голяма перспектива да имат стабилна и висока раждаемост от гражданите. Това не е толкова лошо, ако българите не страдахме от расови и етнически предразсъдъци спрямо ромите. А в тези условия една  очертаваща се перспектива за все повече и повече роми, ниско образовани и бедни, живеещи в негостоприемна за тях среда, определено рисува една несигурна обстановка.

Един щрих. Преди време една журналистка възкликна, че българските мъже се превръщат в откачени изроди. Поводът беше поредното изнасилване на възрастна жена от млад мъж. В едно село. Тези престъпления, които впрочем не са никак редки в България, са следствие именно на безпътицата. Поставени в ситуация на безперспективност, много мъже на село оскотяват. Оскотяват от отчаяние и системна злоупотреба с алкохол, като следствие на отчаянието и липсата на перспектива за семейство и смислен живот. Тези престъпления са именно следствие на това оскотяване. Имайте го предвид, когато утре прочетете за такова престъпление отново. Всъщност тези посегателства бяха много, много по-чести преди. Сега намаляват, защото и хората изчезват от селата. Това е смърдящият заден двор на българското образование. Като двуличния Янус от едната страна то носи благородния образ на просвещението, но от другата е надянало маската на кръвожадно чудовище ...

В заключение ще кажа, че съм се опитал да представя в максимално съкратен вид основните причини за колапса на раждаемостта в България. Спестил съм доста информация и подробности, за да направя текста читаем.

Българската нация за своето оцеляване има нужда от реформа на образователната система, мерки за заздравяване на икономическото състояние на фермери и животновъди, мерки за спасение на селото - хилядолетното убежище, вечната утроба на българската нация.

П.П. Данни от чужбина показват същите характеристики на образователните системи в други държави. Една от най-категоричните в това отношение е Русия. Предполагам, че именно на този характер на образователните системи (освен урбанизирането) в развитите държави се дължи до голяма степен спадът на раждаемостта в т.нар. бели държави. България обаче страда най-сериозно от тези фактори от всички държави по света.