Първият заместник-министър на външните работи на Република Армения Арман Киракосян пред news.bg

Какви предизвикателства очаквате пред арменската външна политика до края на своя мандат?
Предизвикателствата са много и сложни, тъй като е сложен регионът. За 20 години независимо развитие те не станаха по-малко. Главните са решението на карабахския въпрос и армено-турските отношения. Подписаните между Ереван и Анкара протоколи не бяха ратифицирани заради проблемите с Нагорни Карабах и признаването на геноцида.
Ние ги подписахме и турците ги използваха като средство за натиск срещу Армения, с цел решаване на своите задачи. Така че предизвикателствата остават. Армения е най-малката страна в региона, без нефт и газ, и иска нормални отношения със всички свои съседи.

А как ще се реши проблемът с признаването на геноцида на арменците от страна на Турция?
Такъв проблем няма! Геноцидът е признат от световната общественост! Турция безуспешно се опитва да наложи на света своето виждане на историята. Истината е, че в Османската Империя в края на 19 век има 3 000 000 арменци, а сега те са 70 000 и почти всичките живеят в Истанбул.
Ние обаче не поставяме условието за признаване на геноцида от страна на Анкара за установяването на дипломатически отношения. Ако обаче това все пак се случи, ще бъде голям позитив за Анкара, която по този начин ще се отърси от наследството на Османската Империя и ще премахне главната пречка за влизането си в ЕС.
Аз не знам дали ще се случи или не, това е работа на самата Турция. И все пак, там вече са налице изменения: хората се събират на митинги за солидарност, съчувстват на арменците. Рано или късно, турският народ ще изрази отношението си.

Вашият колега - турският министьр на външните работи Ахмед Давутоглу, усилено пропагандира своята неоосманистска концепция, а президентът Абдуллах Гюл и министьр-председателят Реджеп Тайип Ердоган се канят да депортират арменците от страната си. Как ще им противодействате?
Ако в Анкара решат да изгонят своите 70 000 граждани от арменски произход, ще настроят срещу себе си световното обществено мнение и страната ще бъде залята от вълна от протести. Що се отнася до нелегално живеещите там наши граждани, ние не знаем колко са те.Турската страна говори за 100 000 души. Изборът да живеят в тази страна е техен и те трябва да си носят последствията от него. Всеки може да живее, където си иска и ние нямаме отношение към подобен род избори.

Ще коментирате ли слуховете и публикациите в пресата за влошаване на руско-арменските отношения?
Аз не знам нищо подобно! В пресата може да се прочете абсолютно всичко! Нашето сътрудничество с Руската Федерация се развива всестранно. Последният пример е решението на руската страна да обучава безплатно арменски пилоти в Уляновското висше летателно училище. Постоянно се провеждат срещи на най-високо равнище, особено във военната сфера. Всичко между нас е отлично!

Как виждате решението на карабахския проблем?
Армения иска този сложен конфликт да се разреши в атмосфера на мир и спокойствие. Ние подкрепяме усилията на Минската група, тя е много балансирана. Сега в Баку твърдят, че няма прогрес, а това не е вярно. Налице са положителни моменти. Няма големи нарушения на примирието. Ние досега не сме признали Нагорно-Карабахската Република, за да дадем шанс на мира. Ако я признаем, преговорите ще бъдат прекратени.
Стоим зад усилията на Минската група за продължаване на преговорния процес и искаме да се приложат принципите за национално самоопределение, териториална цялост и неприлагане на сила. Аз, като дипломат, съм вечен оптимист. Смятам, че тези принципи ще бъдат приложени. Проблемът е, че в Азербайджан не се стремят към това. Там не желаят, а е нужно да се даде на карабахския народ правото на самоопределение и изразяване на своята воля. То е заложено в мадридските принципи. Този народ трябва да може сам да реши как да живее и да определи бъдещето на своята земя. Всичко това беше подчертано от президента Серж Саркисян на тристранната среща с Дмитрий Медведев и Илхам Алиев по време на международния икономически форум в Санкт Петербург.

Как, според Вас, ще се развиват арменско-грузинските отношения в светлината на продължаващото сближаване на Тбилиси с Вашингтон и Брюксел и нестихващата конфронтация с Москва?
Грузия има за нас много важно значение! Тя е нашият основен изход към света? Повече от 70% от нашия стокообмен минава през нейната територия. Ние имаме нормални, добросъседски отношения. Там живее третата по големина арменска общност.
Проблемите на арменците в Грузия се решават на най-високо равнище. Има, разбира се, и проблеми, най-вече в областта Джавахк (Джавахетия). Там компактно живеят арменци. Ние искаме от Тбилиси преди всичко уважение към арменската култура и конфесионален статус на арменската църква.
Налице са спекулации, че предстои изселване на арменците от Джавахк и заселване там на месхетински турци. Аз това го слушам от 20 години, но нищо подобно не се случва.

В турската и азербайджанската преса бяха публикувани информации, че в Армения съществуват бази на ПКК и че нейни членове и симпатизанти се заселват в Нагорни Карабах. Имат ли, според Вас, основания тези слухове, имайки предвид, че според независими изследователи, една трета от бойците на ПКК са етнически арменци?
Няма бойци на ПКК в Армения! В турската и азербайджанската преса наистина имаше подобни информации, а това се оказаха йезидски села. Йезидите са най-голямото малцинство в Армения. Това са кюрди, изповядващи зороастризма.
Отричам официално, че у нас се заселват кюрди и ако не ми вярвате, можете да отидете да проверявате, където искате, включително и в Нагорни Карабах! Не съм чувал, също така, в ПКК да служат етнически арменци. Но в нашия регион е налице хилядолетно смесване на етносите, така че е напълно възможно в жилите на някои от тях да тече и арменска кръв.

А как ще коментирате настоящето и бъдещето на отношенията с Иран, имайки предвид все по-строгите санкции от страна на ООН и изострящата се конфронтация на Техеран с Вашингтон, Тел Авив и др.?
С Иран отношенията ни са нормални. Имаме съвместни вече реализирани и готови за реализация проекти, най-вече в областта на енергетиката и транспорта. Там живее голяма арменска общност, която по закон излъчва два члена на парламента. Откакто страната ни е независима, вече 20 години, никога не сме имали никакви проблеми.
Иран има добри отношения със всички страни от Южен Кавказ. Разбира се, налице е "ядреният проблем". Ние също не желаем страните от региона да притежават ядрено оръжие, но нямаме нищо против ядрената енергетика и също я развиваме. Санкциите, естествено, сьздават проблеми за целия регион. Това са санкции на ООН и ние сме длъжни да ги спазваме. Но, едновременно с това, се надяваме на мирно разрешаване на конфликта.

Смятате ли, че армено-българските отношения ще пострадат силно, вследствие на промяната на позицията на сегашните управляващи в София (които, докато бяха в опозиция, признаха геноцида в отделни общини и области, а сега отказват да го направят на национално равнище) и на изготвената от евродепутата от БСП Евгени Кирилов антиарменска резолюция?
Дали ще признае геноцида, или не, е вътрешна работа на Република Бьлгария и ние няма да се намесваме. Разбира се, ще ни бъде приятно, ако това се случи, но вие ще решавате.
В нашата Декларация за Независимост е записано, че "Армения поддържа признаването на геноцида от страна на други държави". Ние обаче разбираме деликатната ситуация, свързана с турското малцинство у вас и затова не настояваме.
Що се отнася до резолюцията, Евгени Кирилов никога не е идвал у нас, не знае нищо за страната и за проблема и няма право да приема решения и да пише по този въпрос.
Случката има много неприятни последствия. Общественото мнение в Армения е удивено и озадачено от факта, че евродепутат от братска България може да напише подобно нещо.
Не мога да прогнозирам до каква степен този печален факт ще се отрази на двустранните ни отношения, но със сигурност няма да остане незабелязан.